Детство в Алистън

Фредерик Грант Бантинг се ражда в края на XIXв., на 14 ноември 1891г. Родният му град Алистън е в канадската провинция Онтарио и почти целогодишно климатът му е дъждовен и студен. Израства в методистко семейство и е най-малкото дете от всичките 5 деца на Уилям Томпсън Бантинг и Маргарет Грант.

Като малък Фредерик е срамежлив и необщителен, но все пак има няколко приятели, с които играе бейзбол и футбол.

Студентски години

Бантинг учи в различни професионални училища. Иска да се запише в армията, но има проблеми със зрението и не е приет. Своето академично образование  започва във факултета по религия, тъй като първоначалната му цел е да стане духовник. По време на обучението си в Торонто изучава и общи изкуства. Прехвърля се във факултета по медицина и взема магистърска степен през 1916г.  Успява да завърши, преди да избухне Първата световна война е веднага се записва за участие в Медицинския корпус към канадската армия на страната на съюзническите войски.

Военен кръст за храброст

Опитът на Бантинг на фронта представлява част от лекарската му практика. Завръща се в Канада, защото е ранен в предмишницата. Затова, че макар и самият той да е ранен, 16 часа помага при спасяване на живота на своите другари, е награден за геризма си с военен кръст през 1919г.

Началото на научните занимания

След войната Бантинг отначало работи като асистент по физиология в Университета в Онтарио, Канада. От 1919 до 1920г. учи ортопедия и едновременно е хирург в детско отделение. Следващата година преподава на студенти фармакология, като през 1922г. взема с отличие и втората си магистратура по тази специалност, а следващите години работи като професор в Торонто.

Още докато е в Онтарио, през 1920г. Бантинг е привлечен от научна статия за експеримент с куче, описан от Оскар Минковски. При животното камък в панкреаса не позволява секретирането на храносмилателни ензими, но въпреки засегнатата ацинарна тъкан, Лангерхансовите острови за запазени, а това позволява да се извлече веществото инсулин, регулиращо нивата на захарта.

Бантинг има идея как да се изолира и получи инсулин, нещо, което преди него и други учени са опитвали. Той говори за това с Джон Маклауд, новия ръководител на катедрата по физиология.

Началото на експериментите

Отначало Маклауд е скептичен от идеята на Бантинг, че агентът, секретиран от клетките на Лангерхансовите острови, се унищожава в стомашния сок, преди да бъде изолиран. После обаче предоставя на Бантинг своята лаборатория за експерименти с 10 кучета. Помощници са Кларк Нобъл и Чарлз Бест, които са студенти по това време.

Маклауд заминава в Шотландия на почивка, а през 1921г. Бантинг, заедно с Бест, започва своите експерименти. Това е през май, а през август  получават първите сполучливи резултати. Това е екстрахиран материал от Лангерхансовите острови на болни от диабет кучета.

След завръщането на Маклауд повтарят експериментите, но се появяват някои проблеми поради различната честота на получения инсулин.

Джеймс Бертрам Холип – химик, се присъединява към групата учени и с негова помощ успяват да получат чист инсулин след една година.

Първата инсулинова инжекция

Успехът на изследователите им дава увереност да приложат извлечения инсулин върху болен човек. За свой първи пациент избират 14-годишното момче Леонард Томпсън, което е болно от диабет и състоянието му се влошава. След като му поставят инсулинова инжекция, нивата на кръвната захар спадат, урината се изчиства от глюкозата и се облекчават придружаващите симптоми.

Нобеловата награда

Първата книга на Бантинг и Бест, която е посветена на забележителното им откритие, е публикувана през 1922г. Една година след това на Бантинг и Маклауд е връчена Нобелова награда и понеже са добър екип, си поделят сумата от наградата с другите изследователи, участвали в проекта, включително и Бест.

Става ясно обаче, че идеята на Бантинг не е проучена изцяло. Той и Бест установяват по-късно, че за да бъде получен инсулин, панкреасът може и да не бъде засяган инвазивно. За разлика от тях, ранните изследователи нямат толкова усъвършенствана технология за тестване на кръвта и урината. Двамата учени са стимулирани да продължат с изследвания, невъзможни преди тях.

В историята на медицината изолирането на инсулина се счита като един от най-революционните моменти. Макар че докато бъде разработена подходяща дозировка и въвеждане на производствена технология минава време, използването на инсулина е възприето едва ли не като чудо. Диабетът за една година вече се превръща в напълно контролирано заболяване, а страдащите от него получават шанс за нормален живот.

Канадецът Бантинг е само на 32г., когато печели Нобелова награда. И досега той е най-младият носител на престижното отличие в сферата на медицината.

Бракове

Посветил се изцяло на гениалното си откритие, Бантинг на помисля за женитба. Едва през 1924г. сключва брак с Марион Робъртсън. Двамата имат син Гилермо, роден през 1928г. Двойката обаче се разделя, когато той е на 4 г., а Бантинг се жени повторно след 5 г. за Хенриета Бел.

Други занимания и постижения

Фредерик Бантинг е вдъхновен не само от научната си дейност, но и от изобразителното изкуство. Дори става част от една група художници, които при пътуване до Квебек създават свои скици.

Част от времето си посвещава да изучава въздухоплавателната медицина. С Уилбър Франк изобретяват G-костюм, който може да устои на гравитацията и който е използван от много пилоти през Втората световна война. Скафандрите на астронавтите се основават именно на дизайна на двамата.

Бантинг изследва и газовете, които са използвани по време на войната.

Самолетна катастрофа и смъртта на Бантинг

Работейки по проектите си с Уилбър Франк, Бантинг умира също с него през февруари 1941г., когато е на 49г. Двамата пътуват със самолет до Англия с цел проверка силата на костюма G-Suit. Машината се разбива над Нюфаундленд, близо да Гандер. И двамата оставят множество изследвания и открития, които улесняват живота на милиони хора.

Днес домът на Фредерик Бантинг може да бъде посещаван от всеки, който иска да разбере повече за живота на лекаря и учения. Освен с Нобелова награда, приживе Бантинг е удостоен през 1934г. и с благородническа титла и по напълно заслужен начин  прибавя пред името си „сър”.

Материалът Фредерик Бантинг: откривателят на инсулина е публикуван за пръв път на Hralupata.