Клод Моне: художникът рисуващ светлината
Ако видите само един път картините на Моне, после винаги ще можете да ги различите. Светлината и отраженията й във водата – това рисува той и макар че всички останали импресионисти го правят, неговите платна издават неподражаемото майсторство на художника да улови светлината в точно определения момент и да я пресъздаде.
Оскар Клод Моне е сред пионерите, създали направлението импресионизъм от края на XIX и началото на миналия век. Всички представители на импресионизма се стремят към такива техники, които да им позволят най-живо да могат да уловят променливостта на реалния свят, за да могат да предадат впечатленията си от него.
Импресионистите рисуват предимно на открито, защото в студио няма как да се улови светлината в точно определения момент и да се пресъздаде визуалния ефект от нея.
Това не обича да прави Моне – да рисува на закрито. Той иска да го прави под открито небе и създава своите шедьоври точно по този начин.
Роден на 14 ноември 1840г. във френската столица
в семейството на бакалин и певица, Моне не иска да се включи в бизнеса на баща си. Още докато е в гимназията, Моне иска да стане художник, като първите му рисунки са карикатури. Когато е на 16 г., майка му умира. Тогава е принуден да напусне училище и заживява при леля си, която е вдовица и няма деца.
Посещавайки Лувъра, на Моне му прави впечатление, че художниците просто копират рисуваното от по-стари майстори. Но той не иска да рисува така. Често
обича да рисува това, което вижда,
седнал до прозореца. За кратко време служи в алжирската армия, но след като се разболява от коремен тиф, я напуска, за което помага и леля му, но с уговорката той да стане художник.
„Жената със зелената рокля”
е първата картина на Моне, за която той получава признание. На нея изобразява Камил Донсьо, своята бъдеща съпруга, която му позира и за други картини. Двамата сключват брак и им се раждат двама синове. Камил обаче умира на 32 г. през 1878 г.
Мъката на Моне е огромна и той рисува починалата си съпруга дори на смъртното й легло. След няколко месеца той се премества заедно със синовете си при приятеля си Ернест Ошаде, който притежава магазини, и съпругата му. Алис Ошаде много помага на Моне да отгледа момчетата. Двете приятелски семейства се местят да живеят в различни градове няколко пъти.
Докато пътува с влака за Париж един ден през 1883 г.,
Моне открива китното селце Живирни,
което се намира в Северна Нормандия, и направо се влюбва в него. Веднага наема едно имение там, което е и с голяма овощна градина. Всички отиват да живеят там. Моне се запалва много по градинарството и създава прекрасна градина, която рисува всеки ден до края на живота си.
След като Алис овдовява,
той се жени за приятелката си,
която толкова много му е помагала за възпитанието на двамата му сина. Те заживяват в Живерни за дълго. До тяхното пристигане къщата има овощна и зеленчукова градина. Към входа води обградена със смърчове и кипариси алея. Цветните лехи са оформени с чимшири.
Вдъхновен от светлината и красотата на градината,
Моне изкоренява чимширите и смърчовете, като ги замества с метални арки, запазени и до днес. Засажда рози и латинки, ябълковите дръвчета заменя с японски кайсии и череши, а между тях мястото се заема от буйно цъфтящи лалета, божури, макове, нарциси и перуники.
Моне създава от градината шедьовър – в буквален смисъл и за втори път върху платната си. Когато след 10 г. разполага вече с повече средства, той купува още един парцел до градината си и създава още една. Това е т.нар. Водна градина. Той пресушава блатото на мястото и прокарва вода от реката с канали. Прави езеро, а над него – японски мост, боядисан в зелено. Наоколо засажда различни дървета и екзотични растения.
От Водната градина Моне черпи вдъхновение над 20 г. и се опитва да нарисува тази граница между реалния свят и неговото отражение, между призрачния сумрак и ярката дневна светлина. Японският мост и отраженията на водните лилии в огледалния свят присъства в десетки негови картини.
В последните години от живота
на Моне има много пътувания, но и лични трагедии. Втората му съпруга Алис умира, както и Жан, по-големият му син, който пък е женен за едната дъщеря на Алис – Бланш. Точно Бланш се грижи за стария Моне, тя е тази, която забелязва, че зрението му отслабва. За да се спаси от ослепяване от прогресивната катаракта, Моне се оперира два пъти. Дори прерисува част от картините си, защото заради заболяването, цветовете им избиват в червен нюанс.
Много емоционално преживява Моне е Първата световна война, в която загиват хиляди френски войници, а на фронта е и другият му син Мишел.
Въпреки влошеното си зрение и безпокойството Моне не спира да рисува до края. Умира от рак на белите дробове на 86 г. и го погребват в неговото любимо Живерни.
В своята Розова къща с прекрасните градини Моне прекарва близо 40 г. Когато умира,
имотът е наследен от сина му Мишел.
Имението с градините обаче е изоставено и чак когато внукът на Моне го дарява на Академията за изкуство през 1966 г., то се възражда. Всичко е възстановено за около 10 г., като са използвани спомените на приятели и роднини на художника. Засаждат растенията и цветята, открити на неговите картини. След 1988 г. в отвореното за посещения имение
туристи от цял свят се наслаждават
на прекрасните гледки и намират обяснение защо са вдъхновявали художника.
Има много любопитни подробности, свързани с характера на Моне. Той бил много своенравен и не искал хора, които не харесва, да купуват картините му дори когато имал нужда от пари. Дори веднъж изгорил картини, за да не ги вземат кредиторите.
Освен това много се дразнел, когато имало мъгла или валяло дъжд, тъй като това му пречело да работи навън.
Днес много от картините на Моне са в престижни галерии, музеи на изкуствата, национални галерии. Той заема трето място сред най-скъпо продаваните художници в света с продадени картини като „Водни лилии” – за 43 млн. долара, „Езерото с лилиите”- за 80 млн. долара и др.
