Иля Репин – художникът, чийто портрети крият зловеща сила
Дори и да не сме особено запалени по живописта, няма как да не сме виждали картината „Иван Грозни убива сина си” и тя да не ни е въздействала.
Още при първото си излагане пред публика картината предизвиква у едни плач, а у други – истеричен смях. През 1913г. иконописецът Абрам Балашов я разрязва на три места с нож, а възстановяването й става трудно.
Много други творби на художника, според неговите съвременници, криели някаква зловеща сила. Повечето от хората, позирали на художника, умирали скоро. Из руското общество тръгват слухове за „тайната” връзка между четката на художника и смъртта на изобразените лица.
Никой обаче, и тогава, и сега не отрича огромния талант на художника, благодарение на който можем да се насладим на мащабни платна като „Бурлаци на Волга”, „Запорожки казаци пишат писмо на турския султан” и др.
Какъв е житейският и творческият път на Иля Репин?
Интересът на Репин към живописта се заражда още в ранна детска възраст.
Той е роден на 5 август 1844г. в Чугуев, близо до Харков. Баща му, Ефим Репин, отглежда коне за продан. Майка му, Татяна Бочарова, се грижи за децата и прави малко училище за селяните и децата им.
Братовчед на малкия Иля донася акварелни бои в къщата на Репин и оттогава момчето обиква рисуването.
Развиване на таланта и първи картини
На 11г. Иля е изпратен да учи топография. След 2 г. училището затваря и той започва работа като чирак в иконописна работилница.
По-късно заминава да учи живопис в Санкт Петербург и става студент в Академията на изкуствата едва от втория път.
Учейки, Иля Репин живее в бедност и се издържа единствено от продажбата на картини. По това време започва и кореспонденция с Вера Шевцов, която след 3г. става негова съпруга.
За своята дипломна работа Репин получава златен медал. Когато завършва Академията, вече е доста известен художник.
След като пътува до Европа, за да изучава западноевропейското изкуство, Репин се завръща и в Москва става член на Асоциацията на скитниците или передвижниците. Среща се с Лев Толстой и рисува Тургенев, а след това се премества в Петербург.
Пробивът с класически картини
През 1885г. на изложбата на скитниците Репин представя картината си „Иван Грозни убива сина си”, рисува портрети на Лев Толстой и Павел Третяков.
През 1892г. на изложба Репин излага картината си „Запорожки казаци пишат писмо на турския султан”, над която работи 11г. Купува я самият император Александър III.
Новата любов – еуфория и безразсъдство
След 2г. Репин започва да преподава в Академията за 13 години и посещава Италия за пореден път, за да изпълни няколко заръки на императора.
Това е и времето, когато се жени за втората си съпруга – по-младата и ексцентрична Наталия Нордман. Тя е вегетарианка, настоява и той да не консумира месо, както и да не се облича в кожи. Освен това у тях не сервират слугите, а гостите. Около самия им дом са окачени надписи като „Слугата е срам за човечеството”.
През всичките 15г., когато живеят заедно с Иля в Куакала, Финландия, Наталия събира изрезки от вестници, в които е споменат мъжът й. Чувствата на Репин обаче охладняват и те се разделят.
Наталия умира през 1914г. Репин не отива на погребението й. Самият той почива на 29 септември 1930г., като оставя прощално писмо на своите приятели и роднини.
С какво са силни картините на Репин?
Иля Репин обръща внимание дори на дребните детайли, а цветовете и посланията в картините му привличат с магнетизма си погледа. Дори да не помним кой е художникът, не можем да забравим картините му.
Въпреки това лошата слава за смъртта на моделите му го преследва, особено след като дясната ръка му се обездвижва и е принуден да рисува с лявата.
Не един или двама умират след позирането си – хирургът Пирогов, композиторът Мусоргски, пианистката Луиза Мерси дˋАржанто, дори групата здрави мъже, модели за „Бурлаци на Волга”. Позиралият за Иван Грозни е на крачка да убие сина си, а моделът на сина на Иван Грозни – Гаршин – се самоубива. След позирането си за картина на Репин на връщане в Киев е убит тогавашният премиер Столипин.
Реализмът, с който рисува Иля Репин, е поразителен. За него друг руски художник казва, че според всеки руснак наред с Христос и Толстой, Репин е абсолютна легенда.
Платната на Репин, стотици на брой, са изложени в много музеи по света. А това, че на емблематичните от тях се приписва мистериозна сила, може само да потвърди гениалността на автора им.
