Мария Кюри – първият учен с две Нобелови награди
Джобове, които красиво светят в тъмното. Тогава, в началото на 20. век, никой не подозира колко жестока може да бъде тази красота.
А джобовете са на Мария Саломея Склодовска-Кюри. В тях светели пробите от тежките метали, които тя носела, за да ги изследва.
Така, откривайки радия и полония, тя се превръща в „радиоактивна жена” – в преносен и в буквален смисъл, защото не познавайки тогава силата на радиацията, вредните радиоактивни материали всъщност стават причина за смъртта й.
„Трябва да се чувствате надарени, за да направите нещо и това нещо трябва да бъде постигнато, независимо от цената”
Тази мотивираща мисъл е следвала Мария Кюри през целия й, съвсем недълъг 67-годишен живот. Но пътят, който изминава роденото във Варшава момиче, за да стигне до своите епохални открития, е белязан с много изпитания, за които плаща висока цена.
Мария Склодовска се ражда на 7 ноември 1876г. в Полша, която тогава принадлежи на руската империя. Мария е най-голямото от 5-те деца на родителите си учители. Баща й Владислав е математик и физик и тя още от малка започва да следва неговия път.
В училище Мария проявява любопитство и остър ум и това й помага да се справи отлично. Първата трагедия в живота й обаче я застига, докато е едва десетгодишна. Губи майка си, която умира от туберкулоза. Това, че е най-добрата ученичка в своята гимназия, не й помага да продължи да учи за висше образование във Варшава, просто защото в руските висши училища тогава можело да учат само мъже.
Все пак тя се записва в полския Свободен университет, който функционира неофициално. Междувременно работи като прислужница и частна учителка, за да се издържа.
Това е и времето, когато се влюбва в един студент, но според родителите му женитбата за гувернантка е нещо неприлично.
Тогава Мария решава – ще замине при сестра си в Париж и ще следва своето основно правило:
„… да не даваш нито на хората, нито на обстоятелствата да сломят твоето аз”.
Най-после в Сорбоната през 1891г. Мария може да навлезе в любимите си науки – химия, физика и математика. Много й е трудно, защото за да плаща наема и обучението си, вечер преподава. Често се храни само с хляб, масло и чай, а понякога и гладува.
След 2 години успява да завърши магистратурата си по физика, а след още 1 година – и по математика.
В същите тези години получава поръчка за поредица от изследвания на магнетизма. Спешно се нуждае от лаборатория. Тогава именно общ приятел я запознава с Пиер Кюри – френски физик и химик.
„Той намира, че сте много красива” –
това пише на Мария Пиер, обяснявайки реакцията на брат си, след като вижда снимката й. Французинът е запленен от полякинята не само заради красотата й, а и затова, че има солидни научни знания и потенциал за развитие. Той е интелигентен, принципен и талантлив учен. На своите 35 години е привлечен завинаги от 27-годишната Мария и те се женят през 1895г.
И досега не е ясно как скрепяват брака си, защото не става в църква – той е атеист, а тя – бивша католичка. Но явно доверието между тях се оказва по-силно от каквито и да е подписи и печати върху хартия.
„Нищо в живота не трябва да ни плаши, то трябва само да бъде разбрано”
Силният изследователски дух на Мария, вече Кюри, намира истинска взаимност, подкрепа и опора в лицето на Пиер. Отначало двамата работят отделно по различни проекти, въпреки че той й помага в нейните .
Мария е силно заинтригувана от откритието на френския физик Хенри Бакарел, че уранът излъчва и други лъчи, освен откритите вече рентгенови лъчи от Вилхелм Рьонтген.
Така тя слага началото на своето дълго научно приключение, което й носи удовлетворение, успехи и слава, но й отнема години от живота и накрая я убива.
Ентусиазираната Мария Кюри започва да експериментира, като поставя ураниева руда до едно устройство, електрометър, създадено от Пиер 15 години преди това. Успява да докаже, че активността на излъчваните лъчи идва от разпада на атомите и процесът зависи от количеството уран.
По този начин Кюри слага край на възприетия дотогава научен постулат, че понеже атомите са най-малките градивни елементи, не могат да се разпадат. Нейната първа теория е, че лъчите идват точно от атомната структура, а Кюри нарича това явление радиоактивност. Дори само това би било достатъчно да получи Нобел.
„… пътят на прогреса не е бърз или лесен”
През 1897г. Мария ражда дъщеричката си Ирен, но това не я спира да работи, както го е правела и по време на бременността. През цялото време носи проби по джобовете си, работи и едновременно се грижи за бебето.
Само 2 седмици след раждането тя публикува своята втора голяма теория – за непознатите елементи в рудите, които излъчват радиация. Двамата с Пиер съобщават, че са открили нови елементи – полоний и радий.
През следващите няколко години семейство Кюри се опитва да получи проби в чист вид от новите елементи. Чак през 1910г. Мария получава чист радий, но чист полоний не успява.
Семейството не патентова откритието, не получава доходи за него, а само слава и Нобелова награда за физика. Това става доста трудно, защото Мария е жена, но Пиер убеждава комисията, че откритията са нейни.
„Животът не е лесен за всеки от нас”
Няколко години семейство Кюри е щастливо – тя взема докторат, четат лекции в Англия, ражда им се втора дъщеря, Пиер става професор, получават от Сорбоната лаборатория.
До 1906г., когато Пиер е прегазен на улицата от конски впряг.
Мария е съсипана и макар че поема катедрата по физика на Пиер, след повече от година намира сили да поднови опитите си и успява да изолира чист радий.
През 1911г. тя получава втора Нобелова награда за химия за откриването на елементите полоний и радий и става първият учен, получил два Нобела.
На върха на славата си, Мария Кюри усеща, че губи сили и на 4 юли 1934г. умира в санаториум от апластична анемия.Засегнат е костният й мозък, който не произвежда достатъчно кръвни клетки, докато тя се е излагала на радиация.
Мария Кюри е най-известната жена учен и е първата и единствената жена, чиито останки, заедно с тези на съпруга й, са преместени в известната парижка гробница Пантеон.
По-голямата дъщеря на Мария Кюри – Ирен Жолио-Кюри, наследява страстта й към науката и печели Нобелова награда за химия за откритието и синтеза на нови радиоактивни елементи.
