Притча за детето и купеното време
Един баща се прибрал след работа вкъщи. Денят му бил натоварен и той се чувствал много изнервен и уморен.
Посрещнал го петгодишният му син, който нетърпеливо го попитал:
– Тате, може ли да ми кажеш нещо?
– Да, разбира се! Какво искаш да знаеш?
– Тате, ти колко пари вземаш?
– А, това ли! – учудил се от въпроса мъжът. – Защо питаш? Това не е твоя работа!
– Ей така. Искам да знам. Колко ти плаща шефът за един час?
– Е, колко…, ами около 500. И какво?
Момченцето го погледнало много сериозно и попитало:
– Ще ми дадеш ли 300 назаем?
– Хубава работа! Да ги похарчиш за някаква глупава играчка ли? – се ядосал умореният баща. – Хайде, лягай си! Едва стоя на краката си, стига си ме занимавал с някакви глупости!
Без да каже нещо, детето се прибрало тихо в стаята си. Бащата обаче не спрял да мисли за молбата на сина си. След като се успокоил малко, решил, че той сигурно иска да си купи наистина нещо важно. Нали досега никога на бил му искал пари.
Затова отишъл в стаята при детето, което било вече в леглото.
– Не си ли заспал още, сине?
– Не, тате, просто си лежа.
– Не ми се сърди, че избухнах. Денят ми беше тежък, извинявай. Ето парите, които ти трябваха – казал бащата и подал на сина си няколко банкноти.
Момченцето веднага седнало в леглото и зарадвано извикало:
– О, тате, много ти благодаря!
После бръкнало под възглавницата и оттам извадило още две измачкани банкноти.
Бащата го гледал какво прави и пак започнал да се ядосва. Детето събрало парите, преброило ги внимателно и тогава чак вдигнало поглед към баща си, който гневно възкликнал:
– Имаш пари, а искаш още! Защо са ти?
– Защото бяха малко и не ми стигаха. Но сега вече са точно 500. Може ли да си купя от твоето време ? Върни се утре по-рано с един час, за да бъдем заедно! Моля те, тате!
Как ли се е почувствал бащата? Разбрал ли е колко съкровено е желанието на сина му?
Не забравяме ли ние днес колко по-важно е да отделяме повече време за общуване с децата си, отколкото да ги затрупваме с играчки? Или още по-зле – със супер модерни телефони, таблети и др. технологични чудеса, които ще ги „забавляват”, докато ние почиваме?
Времето с децата е безценно не само за тях, но и за нас. Кога, ако не прекарваме повече време заедно, ще им предадем своите знания и опит? Как ще ги научим да споделят, за да изградим доверие между нас? Понякога и един час стига, за да усети детето ни, че е важно за нас, по-важно от всякакви други задължения.
Не е нужно да „продаваме” времето си на децата. Нека им го подарим, колкото и уморени да сме понякога. Защото те много бързо ще пораснат, а ние ще остареем. Тогава ще имаме цялото време на света, но те вече ще имат свои деца. Може би няма да имат един час време за нас, а може и да не го искат. А това е тъжно и не трябва да го допускаме.
