Притча за детето и спасените охлюви

В един топъл августовски следобед млада жена решила да се поразходи в парка. Само преди минути било валяло дъжд и след него слънцето отново огрявало ярко всичко. Наоколо било свежо, някак обновено и жената решила да се наслади на тази чистота и прохлада навън.

Тя попитала малкия си племенник дали иска да отиде с нея. Щели да се разходят, а на връщане да си вземат сладолед. Момченцето се съгласило.

Лелята обичала да прекарва времето си с него. То било забавно и винаги заредено с положителна енергия. Като всеки възрастен, тя се нуждаела точно от това усещане за безгрижност.

Хванати за ръце, те излезли. В парка тревата била още мокра, а по листата блестели капчици дъжд. Докато вървели, момченцето подскочило и хванало едно ниско клонче. Капчиците се изсипали върху тях, а детето се разсмяло щастливо и затичало напред по алеята.

Изведнъж спряло, клекнало, взело нещо и го отнесло до тревата. После пак се върнало и повторило всичко.

Лелята се приближила до племенника си и го запитала:

– Какво правиш?

– Спасявам охлювчетата, лельо! – отговорил той, вземайки внимателно поредното пълзящо животинче.

– Как така  ги спасяваш? – учудила се жената.

– Така, не виждаш ли колко са много след дъжда! Ще ги стъпче някой!

Наистина наоколо имало много охлюви, които пълзели бавно насам-натам, незнайно защо излезли на асфалта.  Всеки можел да ги стъпче – деца, хора с кучета, велосипедисти. Лелята с обич си помислила за детето, че е голям глупчо. Та нали не можело да върне обратно всички охлюви, те били толкова много.

Но момченцето продължавало да кляка, да взема охлювче, да го оставя на тревата и пак да се връща за друго. Толкова било съсредоточено, че леля му не посмяла да го разубеди.

Само го погалила по главата и се усмихнала. После клекнала до него и започнала и тя да връща охлювите в тревата, един по един.

След малко се появили деца, които отначало само наблюдавали какво правят двамата. Но нали казват, че доброто е заразно, те също се разпръснали наоколо, за да спасяват охлювите.

Може би за минаващите наблизо е било доста странна гледка – една жена и куп деца, които събират охлюви, но не за храна, както се случва обикновено. За много от тях вероятно е изглеждало смешно и загуба на време, но не е изключено да е имало поне двама-трима, които да се замислят и да поспрат за миг. Дори да вземат и те по един охлюв и да го спасят.

Всъщност големите неща започват с малките стъпки. С оная упоритост на едно дете, което се вълнува, правейки добро за беззащитни твари.

Не дават ли понякога децата уроци на нас, възрастните?

Да слушаме сърцето си, а не толкова разума. Да започнем с нещо малко, което правим за другите, а ако сме настъпателни и упорити, да намерим последователи и да стигнем до нещо по-голямо.

Какво е то ли? Може да не бъде да променим света, но нечия съдба – да. И най-важното – по пътя към него да събудим детето в себе си и да се променим, защото децата могат да бъдат най-добрите учители.