Старецът и богаташът

Преди много години, една студена вечер богаташ срещнал зъзнещ от студ старец на една уличка край морето.

Богаташът попитал възрастния човек:

-Не ви ли е студено, че не носите топли дрехи?
Старецът отговорил:

-Нямам топли дрехи, но съм свикнал да преживявам с тези, които имам.
Богаташът го съжалил:

-Изчакайте тук! Сега ще отида до къщата си и ще ви донеса топли дрехи.
Горкият старец бил толкова щастлив и обещал, че ще го изчака.
Милиардерът влязъл в къщата, но веднага забравил за стареца.
На сутринта той си спомнил онзи беден старец и излязъл да го потърси, намерил го мъртъв, замръзнал от студ.
А старецът бил оставил бележка:

„Нямах топли дрехи, но имах сили да се боря със студа, защото бях свикнал с това, но когато обещахте да ми помогнете, повярвах на обещанието ви и часовете минаха в очакване и така загубвах силата си да се съпротивлявам.„

Въпросът не е да накараш някой да ти повярва, а да не го разочароваш, че ти е повярвал! Не обещавайте нищо, ако не можете да спазите обещанието си. То може да не означава нищо за вас, но за другиго може да е „целия му свят“!

Via Доби Христова