Пътешествието на живота или изкуството да живееш
Един човек много обичал да пътува. Тръгнал веднъж на поредното си пътешествие и пристигнал в далечна страна. За нея знаел, че има древна история и много старинни замъци с красива архитектура.
Купил си пътешественикът пътеводител и решил да обходи всички замъци. Забелязал, че за всеки от тях в самия пътеводител било отбелязано кои дни и часове ще бъдат отворени за туристи.
Направило му впечатление специалното предложение, озаглавено „Екскурзията на твоя живот”. Имало и снимка на наистина изключително красив замък. Заинтересуван от предложението, човекът решил, че непременно трябва да се възползва от него. Прочел още, че поради причини, които ще станат ясни по-късно, не е нужно да се предплаща за екскурзията, но се изисква предварителна уговорка за деня и часа на посещение. Все повече заинтригуван от необичайните изисквания, човекът побързал да се обади, за да уговори посещението си.
На другия ден в уговореното време той отишъл пред замъка, където бил посрещнат от любезен портиер. Човекът не забелязал туристи навън и попитал дали другите са влезли вече в замъка.
– Какви други? Този замък се посещава индивидуално и не е предвиден екскурзовод – му казал портиерът.
Самият той разказал на единствения посетител историята на замъка. Не забравил да обясни подробно всичко за ценните картини, за намиращите се на втория етаж рицарски доспехи, за старинните оръжия в малката зала под стълбите, за мрачните подземия и просторните официални зали.
След като разказал всичко, портиерът подал на човека една лъжица и му казал да я държи с едната си ръка.
– За какво ми е тази лъжица? – учудено възкликнал пътешественикът.
– В този замък няма входна такса и разходката из него е напълно самостоятелна. Все пак екскурзията има цена. Всеки посетител получава лъжица, пълна с фин пясък, който е 100г. Когато свърши обиколката, останалият в лъжицата пясък се претегля. Колкото грама са разсипани, толкова паунда заплаща посетителят.
– Но аз може да не разсипя нищо. Тогава какво ще стане? – попитал човекът.
– Е, тогава екскурзията ви ще бъде безплатна.
Колкото и да бил учуден от условието, човекът си помислил, че е много забавно. Взел пълната с пясък лъжица и тръгнал да обикаля из замъка.
Тъй като бил сигурен, че ръката му няма да трепне, човекът все гледал в лъжицата, докато се изкачвал по стълбите. Не се решил да влезе в залата с доспехите, защото поради откритите помещения се страхувал, че от вятъра част от пясъка ще се разсипе. Продължил към залата, където били изложени оръжията, но имало перила, които трябвало да прескочи, за да ги разгледа. Пак го спряла мисълта за пясъка и той се задоволил да разгледа оръжията само отдалече.
И така човекът вървял с тази лъжица, но пропуснал много места. Затова пък бил доволен, че успял да запази всичкия си пясък. Горд със себе си, той отишъл пак на входа, където го чакал портиерът с везна в ръцете. Той претеглил внимателно пясъка и възкликнал:
– Браво! Загубили сте само половин грам. Моите поздравления! Няма да заплатите нищо за посещението си.
– О, много благодаря! – се усмихнал екскурзиантът.
– Е, кажете сега, доволен ли сте от обиколката?
Туристът малко се поколебал какво да отговори, но не искал да скрива истината.
– Честно казано, не особено. Постоянно мислех за пясъка и не можах да разгледам много забележителности.
– Така ли? Колко жалко! Знаете ли какво, специално за вас ще направя изключение. Пак ще ви разреша да влезете в замъка Лъжицата ви пак ще бъде пълна с пясък, защото правилата са си правила. Но ви съветвам да не мислите за пясъка. Сега условието е да успеете да се върнете след 12 мин., защото тогава си е записал час друг посетител.
Човекът се зарадвал, че ще може да види пропуснатото, и се втурнал да разглежда отново замъка. Бягал нагоре по стълбите, бързо хвърлял поглед към различните експонати. После, тичайки надолу, набързо поглеждал към това, което не можал да види преди това. Толкова бързал, че навсякъде разпилявал от пясъка. Но бързането не му помогнало. Заради старанието да се вмести във времето, туристът пак не успял да разгледа всичко.
Така и не разбрал кога са минали 11 мин. и той отново се върнал на входа, запъхтян от тичане.
– Май сега не носите никакъв пясък – казал портиерът. – Но нищо няма да ви струва, нали така се уговорихме. Този път сигурно видяхте всичко и екскурзията ви е харесала.
– Да ви призная, не – след минутка колебание отговорил посетителят. – Все си мислех за времето, което е много малко и че мога да закъснея. Разсипах от бързане всичкия пясък, не ми стигна времето да огледам подробно забележителностите и какво стана? Два пъти обиколих целия замък, а разходката не ми достави никакво удоволствие.
Пазачът го изслушал, явно било, че и друг път бил чувал същите думи. После запушил с лулата си и бавно заговорил:
– Е, така става понякога. Някои хора преминават през живота си, като се стараят да не плащат за нищо и така не изпитват наслада от прекрасното си пътешествие.
Има и втора категория, които пък постоянно бързат и изгубват всичко. Те също не изпитват никакво удоволствие от пътуването си.
Малко са хората, които успяват да овладеят изкуството на живота. Именно те съумяват да се насладят на всеки миг от екскурзията, с името „живот”. Разглеждат всяко ъгълче от него. Наясно са, че всичко си има цена, но знаят, че това пътешествие си струва – всяка стъпка и всеки миг от него.
Мислите ли, че има много хора, за които пътешествието, наречено „живот”, носи наслада? Май не чак толкова. Всички сме склонни да се оплакваме и да виждаме като че ли само мрачните страни на нашето битие. А трябва да поспрем поне за миг, да се насладим на изгрева, на цъфнало цвете, на всички онези дребни неща, които са безплатни, но затова пък безценни. А ако ни е писано да платим скъпо за тях, нека това е така, защото всичко в тази толкова кратка екскурзия – нашият живот, си заслужава усилията: ученето, работата, грижите за семейството, игрите с децата, разходката с приятели и всичко, всичко. Важното е да не бързаме, а да се насладим докрай на всичко хубаво, което срещнем по пътя си, а неприятното да оставим зад гърба си и да продължим напред.
