Мусоргски – светъл гений с мрачна съдба

Ако е вярна максимата, че любовта и страданието раждат изкуство, това в пълна сила важи за руския композитор Модест Мусоргски. През не особено дългия си живот той се стреми да създаде „любящо човека” изкуство и успява. Превръща се с музиката си в борец за човешка свобода, разкривайки страдащата руска душа в царска Русия през втората половина на 19. век.

Съдбата на Модест Петрович Мусоргски е мрачна

и трагична. Роден е на 9 март 1839г. Първите му 10 години протичат в село Карево, Псковска губерния. Оттам запазва спомените си за селския живот завинаги. Бавачката му, обикновена селянка, му пее чудесни фолклорни песни и му разказва приказки. Шестгодишен започва да свири на пиано под ръководството на майка си. Когато става на 13 г., баща му, който произлиза от стар дворянски род, по традиция го

записва във военно училище за кадети.

Мусоргски не престава да свири и да разучава творби на класически композитори. Назначен е в престижен гвардейски полк в Москва. Там се запознава с Александър Бородин, който също се занимава с музика, макар че е лекар. Не след дълго известният композитор Александър Даргомижски приема в кръга си и двамата.

Младият Мусоргски напуска армията

през 1858г. – смело и доста рисковано решение. И от този момент до края на 42-годишния си живот той се бори за две неща – за елементарното си съществуване и за сбъдване на мечтата си – да претвори революционните си идеи в изкуството. А това за него означава да се върне към първоизточника – фолклора. Неговата сила само може да обнови мелодиката и хармоничното звучене на руската класическа музика.

Скоро Мусоргски

става част от знаменитата тогава „Могъща петорка”.

Освен него в нея се включват Римски-Корсаков, Бородин, Кюи и Балкирев. Подкрепя ги музикалният критик Владимир Стасов, многоуважаван по онова време.

Годините между 1860 и 1863 не са много плодотворни за Мусоргски, защото се разболява. След това се освобождава от влиянието на Балакирев, с когото е изучавал немската музика. Междувременно бъдещият композитор започва работа в Санкт Петербург като служител първо в инженерен отдел – до 1868г., след това в лесовъдски – до 1879г. и една година по-късно  – в Държавната одитна служба.

Докато живее в столицата, много му повлияват идеите на Чернишевски за създаване на музика в стил реализъм. В песни като „Гопак”, „Калистрат”, „Семинарист” той изразява протеста си срещу безправието и потисничеството. Когато крепостничеството е прекратено, той подарява земята си на селяните от Карево.

Мусоргски се насочва към операта

още в началото на творческия си път, макар че има много успехи със своите песни. Първо опитва да напише музика към „Едип цар” – трагедия на Софокъл. След това, работейки 3 години над „Саламбо”, се отказва. Не спира да търси сюжет за опера. За известно време работи над „Женитба” – комедия от Гогол, но изоставя и нея.

Макар че службата му в Петербург е спокойна, в личния си живот през този период Мусоргски търпи загуби. Умира майка му и той започва да пие.

Изцяло го грабва трагедията на Пушкин „Борис Годунов” и той завършва тази народна музикална драма, както я нарича, през 1872г.

За първи път „Борис Годунов” е представена през 1874г., след като е отхвърляна два пъти. Владимир Стасов пише за премиерата, че е била „велико тържество”.

След 20 спектакъла, въпреки големия интерес на публиката, операта е снета от репертоара през 1882г., една година след смъртта на автора й. Римски-Корсаков пише, че според слуховете, не се харесвала на царското семейство.

В България първото представяне на „Борис Годунов” е през 1929г.

Започва да се оформя творческият облик

на композитора. Появява се и друг шедьовър – операта „Хованщина”, прекрасни песни и клавирни произведения, сред които особено се открояват „Картини от една изложба”.

Владимир Стасов става близък приятел на Мусоргски. Той е един от малкото тогава, които наистина разбират достойнствата на творческите търсения на Мусоргски.

Неговите нововъведения са отхвърляни в Мариинския театър не само от чужденци, но и от близки уж приятели като Балакирев, Римски-Корсаков и Кюи. Това композиторът преживява много тежко и една от причините да отключи нервно заболяване и пристрастяването към алкохола.

Над „Хованщина” композиторът работи 7 години, което го изтощава до краен предел. Започва да се оплаква от все повече здравословни проблеми. Стигнал до върха на своята кариера с „Борис Годунов”, сега той започва да пада все по-надолу поради все по-честите запои, комбинирани с нервни пристъпи.

Освен това няма навик да прави предварително скици и чертежи, а дълго мисли и записва музика в напълно завършен вид. Затова и създава по-малко музика в последните години от живота си.

Известно време Мусоргски живее при брат си в неговото имение. Изпитва постоянни парични затруднения, често го приютяват различни познати. През 1879г. пътува с певицата Д.Леонова като корепетитор. Когато се връща в столицата, го изгонват от службата. Тогава композиторът потъва в още по-голяма апатия и пиянство.

Здравето му се влошава рязко

през февруари 1881г. Настанен е във военната болница в Николаев. Преди смъртта му при него идва също толкова гениалният Иля Репин и рисува единствения му портрет и то само за 4 сеанса. Успява по уникален начин да улови страданието от болестта по лицето на Мусоргски и по погледа му.

Модест Мусоргски умира 11 дни по-късно на 28 март 1881г. Репин получава пари за портрета от самия Третяков и с тях поставя паметник на композитора.

Мусоргски  не е бил женен, никой от приятелите му не знае за негови любовни приключения. Непотвърдена е версията за любовта му към Надежда Опочинина, която е по-възрастна от него с 18 години и на която той посвещава голяма част от творчеството си.

Съвременниците описват Мусоргски като открит, щедър, непостоянен. Критиците казват, че е новатор в областта на хармонията и музикалната декламация. Със своя специфичен стил той впечатлява композитори като Клод Дебюси и Морис Равел, Игор Стравински и Сергей Прокофиев.

Приносът на Мусоргски е от особено значение за руската класическа музика, макар че приживе са го обвинявали в бездарност, музикална неграмотност и небрежност.

Стилът му – нов, необикновен, революционен, е бил непонятен за мнозина тогава. Но 20. и 21. век отдават дължимото на Мусоргски – неговите творби не слизат от световните сцени.

А иначе – днес над гроба му се издига автобусна спирка. Като място на погребението му се съди само по пренесения паметник. Светъл гений с мрачна участ. Живее сам и умира сам.