Пол Гоген: Скандален! Талантлив! Велик!
„Аз съм силен, защото никой не ме отклони от пътя, който сам си избрах”.
В страданието френският художник Пол Гоген остава силен докрай. Хулен, презиран, горд в самотата и нищетата си, той не изневерява никога на изкуството, защото страданието „изостря гения”.
Изкуството е онова малко островче, където намира спасение. И той създава нова стилистика, силно индивидуално изкуство, което обаче не се възприема в края на 19.в. Но то повлиява много силно върху художниците авангардисти век по-късно.
Талантът на Йожен Анри Пол Гоген наследява вероятно от дядо си по майчина линия, който е бил гравьор. Гоген
започва да рисува късно,
на 35г. Роден е на 7 юни 1848г. в Париж. Кловис Гоген, неговият баща, е журналист, а Алин-Мари Шазал, майка му, е дъщеря на писателка.
Малко след раждането му семейството тръгва с кораб за Лима при роднините на Алин, но близо до бреговете на Португалия Кловис Гоген умира. Тогава Пол е на почти 2г., а сестра му – на две години и шест мексеца. Майка му продължава пътуването, за да намери закрила за децата и себе си при своето семейство.
В Перу те остават до 1855г., когато там избухва гражданска война и Алин се връща в Орлеан, Франция.
Провинциалният живот в Орлеан
обаче отегчава Пол. През 1865г. той постъпва във флота. След няколко плавания го повишават до старши-лейтенант. Следващата година прави околосветско пътешествие.
Когато се завръща, на 42г. умира майка му и според завещанието й Густав Ароса става законен настойник на децата.
Пол продължава да пътува с кораби до Средиземно море и Полярния кръг. По-късно Густав Ароса му намира работа като борсов посредник. Това е времето, когато
Пол Гоген за пръв път открива рисуването.
Настойникът му и неговият брат притежават богата колекция от картини на френски художници. Като съвсем начинаещ в това изкуство Пол започва да рисува заедно с дъщерята на настойника си. Той усеща, че рисуването го привлича и че то е неговото призвание. Рисуването наистина осмисля живота му, но и го
обрича на нищета.
По това време среща и Мете-Софи-датчанка, за която се жени. Бракът им е труден, тя не приема това, което той прави, а животът им в Копенхаген е постоянна борба за оцеляване.
Междувременно Пол
се отдава напълно на страстта си към рисуване.
Участва с първите си картини в Салона на изкуствата и макар че не ги одобряват, продължава да рисува. Започва и да купува картини на импресионисти, а през 1879г. участва в тяхна изложба. Едгар Дега дори купува негова картина. След три години Гоген излага 12 картини на поредната изложба на импресионистите, като някои са във възторг от платната му, а други-не.
Гоген е принуден да напусне работата си като борсов посредник през 1883г., тъй като фондовата борса се срива, а във френската икономика настъпва тежка криза.
На 6 декември същата година се ражда Пола, петото дете на Пол и Мете. Това е и годината, в която той губи своя настойник и приятел Густав Ароса и един от малкото художници, които той цени – Едуар Мане.
Семейството все по-трудно свързва двата края. Заминават първо в Руан, а след това в Дания.
Животът в Дания не му харесва.
Пише до приятелите си в Париж, че му липсва културният живот там, че не говори езика на датчаните, не харесва семейството на Мете, а и не може да работи на открито, защото климатът е суров.
Така само след 6 месеца се завръща в Париж с 6-годишния Кловис, а другите 4 деца остават с Мете.
През следващите две години често пътува в околностите на Париж, за да търси нови пейзажи. Постепенно става известен със своя неподправен стил сред авангардните парижки интелектуалци.
Започва да мечтае за „Ателие сред тропиците”, защото „западът сега е в разпад”. Успява след много трудности да продаде на търг 30 картини и приходите са достатъчни да замине за Таити. В писмо до жена си Пол пише, че там ще може
да живее в екстаз, в мир и за изкуството.
На Таити Гоген иска да открие екзотичното, първичното, различното. Това, което така и не намира в цивилизацията.
Таитянският период от живота му е много скандален. Жени се за местно 13-годишно момиче, а след това и за още две 14-годишни. По-късно има няколко деца от любовниците си. Живее в скандали, конфликти и много алкохол.
Нарича се сам „Дивият пророк”,
но пък рисува, прави всичко, което е искал, и се стреми да открие щастието. Здравето му обаче много се влошава и се връща да се лекува в Европа.
Намира пазар за изкуството си, но и неразбиране и нови скандали. Облича се като таитянин, живее с екзотична девойка, като по този начин провокира съзнателно парижкото общество.
След две години, през 1895г., решава отново да се върне в Таити. Но вече има сифилис, здравето му е влошено, задълбочават се проблемите със сърцето. След едно пиянско сбиване чупи глезена си и той не зараства никога. Гоген започва да взема и морфин заради болките, прибавяйки го към алкохола. Изпада в дълги депресии и дори прави опити да се самоубие. От този период е известната му картина „Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме?”.
„Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно”-
преди да умре пише художникът. Вече се е преместил на Маркизките острови. Умира на 54г. в самота, почти сляп, останал без сили и със силни болки от предозиране с морфин и последвал инфаркт на 8 май 1903г. Малко преди са го чакали затвор от три месеца и глоба от 1000 франка, защото се застъпва за правата на местните жители пред властите и полицията.
За себе си скандалният, вечно търсещият щастието и пътя към него художник казва: „Аз съм велик и го знам, защото е така ”. И той наистина е такъв – велик. Дори да намира щастието в неща, които често остават неразбрани от другите. Но факт е, че картината му „Кога ще се омъжиш за мен?”, продадена за 300 милиона долара през 2015г., е най-скъпото произведение на изкуството за всички времена.
И ако „изкуството е или плагиатстване, или революция”, както твърди Пол Гоген, неговото е истинска революция и той жертва всичко заради него, влючително и живота си.
