Рей Бредбъри: неподражаемият класик на фантастиката
Мечтателят, мъдрият разказвач Рей Бредбъри, в който завинаги остава да живее детето, очакващо чудо, е от малцината писатели, които не успяват да завършат висше образование. Затова пък негов университет става животът и той се подготвя за него, прекарвайки голяма част в библиотеката. До мига, когато по целия свят ще завладее милиони читатели със собствените си книги, част от които превърнати впоследствие в пиеси и филми.
Американският писател Рей Дъглас Бредбъри се ражда в първата половина на XXв. – на 22 април 1920г. в Уокиган – град в Илинойс, намиращ се на брега на Мичиганското езеро. Баща му е телефонен техник, а майка му е шведска имигрантка.
Детството му е сравнително идилично и той го описва по-късно в няколко разказа и романа.
Любовта към четенето
дължи на семейството си. Още 4-годишен е научен от родителите си да чете комикси, публикувани във вестници. На 5г. получава от леля си първата книжка с приказки, а не след дълго чете книгите на Франк Баум за Оз. Постепенно става изключително страстен почитател на комиксите и научава цели откъси наизуст. След години споделя, че на тази възраст взема тези елементи от фантазията, които му влияят много и предизвикват промени в живота му.
Не само книгите, но и магическото изкуство привличат малкия Рей. Ходи на много представления на известни тогава магове. Дори започва да прави собствени представления, след като му подаряват книга за магии на 11-ия рожден ден. Много години след това Бредбъри се забавлява, като прави за своите внуци магически трикове с монети и карти.
Когато Бредбъри е на 14г., семейството се премества да живее в Лос Анджелис след покана на роднина. Той завършва през 1938г. гимназия и тъй като няма средства да продължи образованието си, започва да продава вестници по улиците. По този начин изкарва прехраната си близо 3г.
Любознателният младеж обаче продължава да чете и да се самообразова. Упорито измисля истории и ги публикува в по-евтини списания. През 1937г. става член на „Лигата на научната фантастика”. Литературните му умения стават все по-добри и той постепенно оформя индивидуалния си стил.
„Живей вечно!”
Интересен момент, свързан с мотивацията за писане, е срещата на 12-годишния тогава Бредбъри с Мистър Електрико, карнавален магьосник. В края на своето представление той докосва с енергийния си меч момчето, изричайки като заклинание думите: „Живей вечно!”. Бредбъри дотолкова е впечатлен, че смята казаното от мага за велика идея. Затова започва да пише без прекъсване всеки ден и не спира никога.
И наистина, 12-годишен той публикува свое стихотворение, но за първа значима негова публикация се счита „Махалото” – разказ от 1941г., написан в съавторство с Хенри Хъс.
В следващите години след този разказ Бредбъри се ориентира все повече към фантастичните сюжети, като през 1943г. престава окончателно да продава вестници и писането се превръща за него в работа, от която може да печели. Създава десетки кратки разкази за периодични издания, достигайки до 52 истории на година. В негови идоли се превръщат Жул Верн, Хърбърт Уелс, Едгар Алън По.
По това време Бредбъри
среща бъдещата си съпруга
Маргерита Маклайър – Маги в една книжарница, където тя работи. Тя го гледала през цялото време, защото все мислела, че може да открадне нещо. Двамата се женят през 1947г. и имат четири дъщери, а по-късно се радват на осем внуци.
Истинската популярност на писателя идва през 1950г. със сборника „Марсиански хроники”. След това излиза
най-известната творба
на Бредбъри – „451 градуса по Фаренхайт” – единствената му научно-фантастична творба сред всички фантастични. В романа прозира невероятното му разбиране за това какъв потенциал има технологията. По романа са създадени два филма, пресъздаващи на големия екран пророческите виждания на автора как западната цивилизация ще бъде заробена от медиите, конфронтизма и наркотиците.
Най-обичаната книга
на Бредбъри обаче е полубиографичната „Вино от глухарчета”, излязла през 1957г., и със свое продължение „Сбогом, лято” през 2006г. Друго известно негово произведение е „Чувствам, че идва нещо зло”.
И макар че във фантастичните му истории става въпрос за космически кораби, пътуващи между звездите, всъщност писателят
никога не е карал кола.
Това се дължи на слабото му зрение, а и веднъж силно се травмира, ставайки неволен свидетел на тежка катастрофа. Затова често го виждат по улиците на Лос Анджелис да кара не кола, а колело.
Бредбъри написва общо 11 романа, но и над 20 пиеси и няколко десетки сценария за филми и много есета.
От 1985 до 1992г. става водещ на телевизионната поредица от 65 мини-филма по негови истории „Театър на Рей Бредбъри”.
Не спира да публикува нови истории, като се фокусира и върху драмата като жанр. Думите на мага от детството му „Живей вечно!” като че ли разчита като „Пиши вечно!”, защотопродължава да пише дори в напреднала възраст.
На 79г. Рей Бредбъри претърпява тежък инсулт и е принуден да се придвижва до смъртта си на 91г. в инвалидна количка.
„Обичам всеки ден от моя живот”
Това казва на своя 90-ти рожден ден Рей Бредбъри и пожелава на почитателите си същото – да обичат безгранично живота.
Печелейки през 2004г. престижната литературна награда „Пулицър”, той се превръща в един от най-великите писатели на XXIв. Звезда увековечава завинаги името му в Алеята на славата. По предложение на любителите на творчеството му в Лос Анджелис всяка година седмицата от 22 до 28 август се отбелязва като „Седмица на Бредбъри”.
Бредбъри е носител и на други награди освен „Пулицър”, а „Оскар” получава посмъртно.
На 5 юни 2012г. магьосникът на словото си отива от света, на който дава много чрез книгите си: теми за размисъл, основания за пълноценен живот, смели мечти и искрени откровения.
„Напълни очите си с чудеса … Опознай света! Той е по-фантастичен, отколкото всяка мечта, изработена във фабриките, и за която си заплатил с пари” – това ни казва мъдрецът Бредбъри в романа „451 градуса по Фаренхайт”.
Защото чудеса има, само трябва да се вгледаме в залеза, в малкото златно глухарче, в очите на любимия човек. И най-важното – самият живот е чудо. Това завещава Рей Бредбъри на милионите си фенове по света. А ако искаме да открием повече, просто трябва да разгърнем страниците на книгите му, за да открием там поне една истина за себе си и за света, който ни заобикаля.
