Интересни факти за хигиенните навици и живота през 16-ти век
През 1500-те години в стара Англия повечето хора се женят през юни, тъй като по правило правят годишната си баня през май и през юни не миришат толкова зле.
Въпреки това, невестите започват да понамирисват, затова е обичаят да носят букет цветя в ръцете си, за да прикрият миризмата, която се отделя от телата им…
Английските бани представляват големи бъчви, пълни с топла вода…
Мъжът в къщата има привилегията да се измие пръв с чиста вода… След него се къпят синовете и останалите мъже, след тях жените, след тях децата и накрая бебетата и всичко това в същата вода… Когато дойде ред на бебетата, водата е толкова мръсна, че е възможно наистина да се изгуби нещо в нея…
Английската фраза ‘не изхвърляйте бебето с водата от банята’ (Don’t throw the Baby out with the Bathwater) идва оттук…
Покривите на къщите се правят от натрупани тръстики, под които няма дори дъски… Това е единственото място, където животните могат да се стоплят, затова всички котки, кучета и други малки животни (гризачи, насекоми) живеят на покрива…
Когато вали дъжд, покривът става хлъзгав и понякога животните падат от покрива вътре в къщата… Английската фраза ‘вали като котки и кучета’ (It’s raining Cats and Dogs) също идва оттук…
Понеже няма дъски, няма нищо, което да спре животинките, които падат отгоре във вътрешността на къщата… Насекомите и другите животинки, които падат в леглата, предизвикват голям проблем… Английските легла с високи стълбове и покрив се появяват поради тази причина…
Подовете в къщите са от пръст…
Само богатите имат под, направен от нещо различно от кал… Фразата ‘беден като земя’ (dirt Poor) идва оттук… Богатите имат подове, направени от дърво… Но те стават хлъзгави, когато се намокрят през зимата…
За да предотвратят това, англичаните постилат слама (Thresh) на пода…
През цялата зима държат сламата на пода, която при отваряне на вратата изхвърча навън… За да предотвратят това, под вратата поставяха дървена дъска, наричана ‘Thresh hold’ (държач на слама; на български – праг)…
Готвенето винаги се извършва в голям казан, окачен над огъня…
Всеки ден се пали огън и в казана се готви…
Често консумират зеленчуци, месото е рядкост… Ако вечерята е яхния, остатъците се оставяt в казана, през нощта храната изстива и на следващия ден отново се загрява и яде… Понякога тази яхния остава в казана много дълго време (над седмица)…
Свинското е признак за богатство…
Когато приемат гости, хората с възможности изкарват свинското… Нарязват го на малки парченца и го споделят с гостите си… Това се нарича ‘дъвчене на мазнина’ (chew the Fat)…
Богаташите по онова време, използват чинии, изработени от сплав от олово и калай… Храните с висока киселинност разтварят оловото и го преместват в храната, което причиняваше хранителни отравяния и смърт… Доматите често причиняваха това, затова през следващите около 400 години се смята, че доматите са отровни…
Повечето хора нямат чинии, направени от сплав от олово и калай… Вместо това те използват дървени чинии…
Хлябът се разпределя по йерархичен ред… Работниците получават изгорялата долна част, семейството получава средната част, гостите получават горната част…
За пиене на бира и уиски се използват оловни чаши… След консумация на тази смес, някои хора изпадат в безсъзнание по улиците… Хората, които минават по улицата си мислят, че те са умрели и дори се подготвят за погребение… Често изпадналите в безсъзнание са поставяни на кухненската маса за няколко дни, семейството се събира около тях и ядеше и пиеше, за да види кога и дали ще се събуди.
В Стара Англия гробищата са малко и недостатъчни, хората се затрудняват да намeрят места, където да погребват мъртъвците си… Затова те разкопават стари гробовете и отнасят костите в ‘костница’ и гробът се използва отново…
Когато гробовете биват отворени, се вижда, че в един на всеки 25 гроба има следи от драскотини отвътре… Така се установява, че доста хората са били погребани живи…
За решение на този проблем, на китките на труповете се връзва връв, която излиза от гроба и е вързана за звънец… Един човек бди цялата нощ в гробището, слушайки звънчето…
Това се нарича ‘смяна на гробището’ (Graveyard Shift)… Някои се спасяват благодарение на звънчето (‘спасени от звънчето’) (‘saved by the Bell’), а други ‘мъртви звънци’ (Dead Ringer)…
През Средновековието в Европа е строго забранено на монахините да мият нещо друго освен лицето и ръцете си…
Кралица Изабела на Кастилия дори през целия си живот, продължил повече от 50 години, се е къпала само два пъти…
В Европа, която все още не беше се запознала с тоалетната, обичаят беше да се изхвърлят нощните цукала на улицата, което продължава до 17. век.
Френският крал Луи XIV прекарва определено време от деня си, седейки на цукалото, и оттам управлява държавните дела…
