Често чуваме тези безполезни съвети като „Не им позволявайте да ви притискат!“, „Спрете да се критикувате толкова много“ или „Просто трябва да се научите да се освобождавате от ситуацията“. Разбира се, други казват това с най-добри намерения, но пропускат основното: причините за нашата уязвимост, които могат да имат сериозна психологическа основа.
Това означава, че самата мисъл, че другите виждат нашите недостатъци или грешки, е непоносимо за нас. Мислейки си, че винаги трябва да изглеждаме добре в очите на другите, ние постоянно се тревожим за това какво мислят хората за нас. И тогава неизбежно започваме да приемаме всичко твърде присърце.
Но е добре и да грешим. Добре е да се притеснявате какво мислят другите. В края на краищата ние сме социален вид и основното ни предимство се крие в способността ни да координираме и да си сътрудничим. Не е изненадващо, че мнението на другите е толкова важно за нас. Основното нещо е да не бъдете прекалено критични към себе си.
От детството си знаем, че единственият начин да постигнем успех в живота е да бъдем стриктни към себе си. Ако сме изправени пред критика или неочаквана негативна обратна връзка ни принуждава постоянно да мислим за провала:
Вместо „Трябва да работя по-усилено върху този аспект на работата“, ние си казваме: „Аз съм провал“.
Вместо „Той е разочарован от работата ми“, ние мислим „Той е разочарован от мен“.
Не приемайте присърце критиките – не третирайте грешката в действие като личен дефект. Когнитивното преструктуриране може да помогне да се прекъсне навикът на негативното мислене.
Християнският морал ни учи, че гордостта е лоша и дори грешна. Но да се гордееш със себе си не означава да се поставяш над другите. Достатъчно е просто да приемете силните си страни. Психологически погледнато, да имате здравословно чувство на гордост към себе си е много полезно.
Здравословното чувство на гордост може да ви помогне да се справите с несправедлива критика. Просто отделете малко време, за да си напомните за добрите си качества.
От детството чуваме колко е важно да бъдем мили, любезни и отстъпчиви, да поставяме желанията и нуждите на другите над нашите. В резултат на това се грижим за другите и забравяме за себе си, като в крайна сметка започваме да приемаме нещата твърде лично.
Ако постоянно пренебрегваме своите нужди и желания, грижейки се за другите, тогава ще бъде много трудно да свикнем с идеята, че сме по-важни от другите. Изслушвайки критики по свой адрес, ние автоматично смятаме, че това е честно и не сме толкова значими.
Решителността е способността да казваме какво искаме и какво не искаме, като сме честни със себе си и уважаваме другите. Колкото по-решителни ставаме, толкова повече ценим себе си и спираме да бъдем твърде уязвими.
Обикновено приемаме дадена ситуация присърце, след като чуем критика. Изглежда, че думите на другия ни причиняват разстройване.
Според теорията на когнитивното структуриране – емоциите не се предизвикват от събитията, а от нашите мисли за тези събития. Когато реагираме емоционално на нещо, причината не е в това, което другите ни казват, а в това как си обясняваме ситуацията.
За да не приемате всичко присърце, обърнете внимание на това как се отнасяте към случващото се. Опитайте се да си дадете по-реалистични обяснения на ситуацията или да се въздържате изобщо от тях и с времето това ще се превърне в навик.
В детството ние опознаваме себе си чрез другите. Но докато порастваме, хората около нас, особено тези, с които прекарваме повече време, ни влияят по-сериозно, отколкото сме склонни да признаем.
Ако вашите близки ви критикуват, вашето самочувствие страда. Най-добрата, а понякога и най-трудната стъпка да ви помогне да станете по-малко уязвим човек е да започнете да прекарвате време с други хора. Създаването на нови приятели, прекратяването на нездравословни връзки и поставянето на граници за токсичните членове на семейството не е лесно, но е важно.