Облогът на Достоевски, който му донесе любовта
В даден момент от живота си Фьодор Достоевски се оказва с огромни дългове заради своята пристрастеност към хазарта. В този момент се появява издателят Стеловски, който му предлага сделка: да покрие всичките му дългове и да му даде още пари за две години, но в замяна Достоевски трябва да напише кратък роман и да го предаде точно след 24 месеца. Ако закъснее дори с един ден, всички права върху предишните и бъдещите му произведения ще принадлежат на Стеловски. Понеже няма друг избор, Достоевски приема облога.
След 23 месеца Достоевски все още не е написал нито ред. Френският писател Стендал му предлага да диктува романа си, както той е направил с “Пармският манастир”. На Достоевски му допада идеята. По това време в Русия има школа по диктовка. Най-талантливият ученик на училището е младо момиче от шведски произход на име Анна Григориевна Сниткин. Момичето казва, че ще се гордее с тази задача и започват да пишат творбата с Достоевски.
В последния ден Достоевски завършва романа и бърза да го предаде, но Стеловски е затворил офиса си, за да предотврати предаването. По това време в Русия няма нотариуси. Нотариалните задължения се изпълняват от служители на полицейското управление.
Достоевски успява да завери ръкописа в полицейския участък, но по-късно се съдят и печели делото срещу Стеловски. За да отпразнува победата, като всеки руснак Достоевски организира парти с много водка, на което кани и Анна.
По-късно същата вечер Достоевски казва на младото момиче: „Искам да разбера мнението ви за нещо“.
Тази ситуация ласкае гордостта на младото момиче.
„С удоволствие, само недоумявам какъв съвет бих могла да ви дам.“, отговаря тя.
Достоевски добавя: „Опитвам се да напиша роман. Главният герой на романа е ужасен човек… Човек, който страда от епилептични припадъци, пристрастен е към хазарта и не се колебае да си създава врагове. Този мъж се влюбва в момиче, доста по-младо от него. Мислите ли, че би било реалистично, ако трябва да напиша предложение за брак, между тези двама души?
Момичето отговаря кратко: „Приемам вашето предложение за брак, господин Михайлович…“
Романът, който пишат заедно, е “Играчът на рулетка”.
Анна описва живота си с Достоевски в книга, където споделя: „Нямах ослепителна красота, нямах нито особен талант, нито изключителна интелигентност, бях получила просто образование. Въпреки това получих огромно уважение от един интелигентен човек с невероятни способности. Фьодор ме обожаваше.“
На смъртния одър на Достоевски и признава: „Анна, споделих най-тъжните и най-радостните си спомени с теб. С теб преодолях трудности, които не можех да преодолея сам. Искам да запомниш, че те обичах с голяма страст. Никога не съм ти изневерил нито веднъж .. дори и в мислите си.“
