В човешката история има немалко примери за личности, които успяват по един или друг начин да бъдат запомнени. Не един или двама дори скандализират със своите възгледи и поведение, но макар и охулвани, оставят следа в паметта на поколения точно със своята смелост да изявят себе си.
Името Амандин Орор Люсил Дюпен, или баронеса Дюдеван, надали днес говори на някого нещо. Но пък името Жорж Санд, с което тази дама се е подписвала под творбите си, днес е известно на всички любители на литературата.
Можем да изпитваме само възхищение и уважение към тази жена, която успява да се опълчи по свой начин срещу еснафщината и лицемерието на времето си. И го прави така, че да бъде запомнена завинаги – с мъжки псевдоним, с мъжки дрехи и ботуши, с развод, с млади любовници и пушеща тютюн на публични места. Това днес може и да не е скандално, но през 19- ти век да нарушиш стереотипите, си е направо бунт.
Романите на Жорж Санд, нейните разкази, повести, пиеси и журналистически текстове, са също толкова уникални и гениални, колкото и нейното провокативно поведение. Сама по себе си тя е цяла революция, доказваща в един преобладаващо мъжки свят, че жените не са просто покорни украшения.
Амандин Орор Люсил, наричана Аврора, е родена във Франция на 1 юли 1804г. Бракът между родителите й е неравен, което й създава проблеми по-късно. Баща й е офицер и правнук през две поколения на полския крал Августус II, а майка й е второстепенна актриса.
След като баща й почива при един инцидент, Аврора прекарва цялото си детство при баба си Мари-Аврора дьо Сакс в имението Ноан. Семейството на баща й държи да я възпита като аристократка, на което е против майка й. Заради този конфликт изпращат Аврора в манастир. На 18г. тя отново се завръща в имението, където живее почти през целия си живот.
За да избегне семейния фалит, се омъжва за барон Дюдеван, на когото ражда син и дъщеря. Аврора обаче разбира колко безсмислена е жертвата й и прави смела крачка – развежда се и заживява в Париж, оставяйки децата с баща им.
В Париж бившата баронеса се отдава на любов и творчество. За нея щастието е само в едно – „да обичаш и да бъдеш обичан”.
Става любовница на Жул Санд и приема името Жорж Санд за свой литературен псевдоним, с който подписва и първия си роман „Индиана”.
Другите й любовни връзки са с писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме, както и с композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен.
Въпреки славата си на скандална личност, Жорж Санд създава произведения с нежни героини. Това обяснява защо предпочита връзки с по-млади, но известни мъже – привлечена от интелекта им, привнасяйки и елемент на майчино покровителство и грижа.
По време на Френската революция през 1848г. Санд се премества отново в имението си, където умира през 1876г.
Всички нейни творби, най-вече „Индиана”, „Мопра”, „Консуело” и „Тя и той”, са опит на една смела жена да намери отговори на въпросите за свободата, смисъла на човешкото съществуване и любовта.
На погребението на Жорж Санд Виктор Юго най-точно изразява отношението на прогресивните френски умове към нейното човешко и литературно дело: „Големите личности си отиват, но никога не изчезват. Би могло да се каже, че те всъщност се реализират”.