Защо хората се делят на „сови” и „чучулиги”?

На всички ни се е случвало понякога да закъснеем сутрин за работа. Пак сме си легнали  късно. Нито алармата успява да ни събуди, нито няколко кафета след това и се чувстваме като пребити.

Има, разбира се, и хора, които спят колкото нас, но заспиват преди полунощ.  На тях ставането не им тежи и са пълни с енергия още в началото на деня.

Защо някои хора са по-активни вечер, а други – сутрин?

Още миналия век учените са установили, че в този случай става въпрос за различен хронотип. Той се променя с възрастта.

По-голяма част от хората като млади стават рано и си лягат късно. Това е така, защото младият организъм възстановява силите си за по-кратко време.

На по-зряла възраст човек се нуждае от повече сън, а колкото повече остарява, толкова по-бързо се наспива.

Най-общо казано, всеки от нас има различен биологичен часовник. Ако не се опитвахме постоянно да го пренастройваме, щяхме да живеем много по-спокойно.

Но за съжаление това е невъзможно, защото динамиката на живота не ни го позволява. А самите ние сме или „ранни пилета” – „чучулиги”, или „нощни птици” – „сови”.

Какво е характерно за „совите” и „чучулигите”?

Като малки сме били убеждавани, че ранното лягане и ранното ставане е най-добро за нас и че така трябва. И тогава сме го правили, но с възрастта ни става все по-трудно, защото просто не сме „чучулиги”, а „сови”.

Совите:

-обичат да спят до късно сутрин;

– повече енергия имат следобед;

– фокусират се по-добре надвечер или нощем;

– ранното ставане ги изнервя;

– обичат да правят всичко важно за тях вечер.

Чучулигите:

-бодри и работоспособни са сутрин;

– лесно се будят;

– енергични са през деня;

– вечерта вече са изморени.

Разликата между двата типа съвсем не е резултат от личен избор, а зависи от хронотипа на човека, който се определя от неговите гени.

Как гените ни правят „сови” или „чучулиги”?

Отдавна е установено, че една определена част от нашето поведение се определя от гените. Американски и канадски учени дори успяват да идентифицират гена, който наричат PER. При измененията си този ген влияе върху биологичния ни часовник.

След редица проучвания става ясно, че около 60% от хората имат в този ген аденин, а останалите са с гуанин. Аденинът е отговорен за събуждането рано, а гуанинът – за по-късното будене.

Някои хора – около 36% – имат в ДНК две бази аденин, 16% имат две бази гуанин, а с по една от двете са останалите 48%.

Направените експерименти дават отговор на въпроса за „совите” и „чучулигите”. „Чучулигите” са с двоен аденин в гена PER, а другите, „совите” , се будят с 60 мин. по-късно, защото имат двоен гуанин. Има и среден вариант хора – „гълъби”. Те успяват да се адаптират бързо към някакъв наложен ритъм, макар че и при тях може да надделее единият или другият тип.

Въпреки че съвсем не е лесно, учените съветват да следваме биологичния си часовник, доколкото е възможно. Само така можем да се чувстваме по-щастливи. И ако това е невъзможно всеки ден, нека поне в почивните дни и по време на нашия отпуск бъдем себе си – „чучулига” или „сова”.