Фьодор Шаляпин – най-великият бас на всички времена
Изминали са 82 години от смъртта на Фьодор Шаляпин, но руснакът все така си остава басът на басите. Напускайки родината и заживявайки в Париж, легендарният изпълнител покорява световните сцени и получава награда „Грами” в Залата на славата.
„Не всеки може да излезе от мазето и да се качи на сцената” – споделя големият Шаляпин в автобиографията си „Страници от моя живот”. Но той успява – от църковния хор през Казанската опера, за да постигне голямото – сцените в Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк.
И нещо повече – режисира оперни спектакли, създава скулптура, живопис и графика, пише.
Всичко при Шаляпин е по много – и високият ръст (195см), и работата, и заслужената слава.
„Бях възпитан от тях … дребните неща от живота”
Фьодор Шаляпин произхожда от семейство на дребен чиновник и домакиня. Роден е на 13 февруари 1873г. в Казан, Русия. От малък пее в църковния хор. Там получава първите си музикални уроци. Детството му е бедно и гладно. Баща му го праща да се учи на обущарски занаят, а след няколко класа от основното си образование младежът започва работа като помощник-чиновник.
За тези години по-късно Фьодор Шаляпин казва, че са били най-скучните в живота му.
Като много млад е хорист в различни опери, но началото на бляскавите му успехи слага Дмитрий Усатов, бивш тенор на Болшой театър. Той покровителства бедния младеж и му дава безплатни уроци, докато Шаляпин пее в местната опера на Тбилиси.
„Не вярвам в изключителността на таланта без упорита работа”
От 1899г. Шаляпин пее в Болшой и Мариински театър. Като солист обикаля Европа, пее дори на оперната сцена на Метрополитън в Ню Йорк.
След смяната на правителството новата власт го назначава за директор на Мариинския театър и го прави Народен артист. Още при първото си чуждестранно турне обаче през 1922г. Шаляпин емигрира със семейството си в Париж.
Шаляпин изпълнява виртуозно романсите на Глинка, Шуман, Шуберт, както и руски народни песни.
Но най-големите успехи му носят образите на Иван Сусанин, Борис Годунов, Иван Грозни и Филип от опери на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков и Верди.
В автобиографичната си книга разкрива и своята чисто човешка страна – на гуляйджия и скандалджия, но и на галантен ухажор, винаги заобиколен от много дами.
„Свободата на човека в живота и труда е най-великата слава”
Свободата да пееш и да обичаш – такава свобода Шаляпин има. Но в писмо до свой близък споделя, че е самотен. А това е не само от носталгия по родината, а и от неудовлетвореност в интимния живот.
Първата жена на Шаляпин е Йола Торнаги, с нея имат 6 деца, едното от които почива. Без да разтрогне брака си, той живее с Мария Валентиновна, която му ражда 3 дъщери. С новото си семейство заживява в Париж.
Известно е, че Шаляпин има кратка, но страстна връзка с оперната певица Илка Попова. Дори й подарява старинен пръстен, за успех и щастие.
Двамата са заедно до заболяването на Шаляпин през 1934г. Той умира от злокачествена анемия същата година.
Надали Шаляпин е имал нужда от магически пръстен, за да се превъплъщава така майсторски в ролите си. Гласът му, уникален с гъвкавост, тембър и звучене, предава цяла гама от емоции. Такива, каквито са бушували и в неговата руска душа – от дълбока нежност до трагичен патос, защото „музиката, трябва да се усеща”.
