Знаменитият учен от далечното минало Ибн Сина (Авицена) извършва прост опит, за да изследва влиянието на страха и тревогата върху човешкото здраве.
Той поставя две агнета с еднакви здравословни и физически характеристики в две различни клетки. Поставя и един вълк в друга клетка срещу едно от тях, като само едното агне го вижда. Агнетата продължават нормалния си живот през първите дни, като условията им на живот са проектирани по подобен начин. Но с времето, агнето, което вижда вълка всеки ден пред себе си, започва да отказва храна и вода. То постепенно отслабва и отслабва. А другото агне, което няма никакъв контакт с вълка, продължава да живее здравословно. Не след дълго агнето което вижда вълка загубва живота си поради интензивния стрес и страх, които преживява всеки ден.
Този опит ни показва, че всеки жив организъм не може да продължи живота си здравословно, когато е под постоянен стрес и страх. Много от тези страхове и тревоги имат реални причини зад тях, но когато те се възприемат като реални, те постепенно повреждат духа, психологически и физически разстройства започват да се проявяват. И накрая смъртта става неизбежна.
Ибн Сина не е единственият учен, който е изследвал влиянието на емоциите върху здравето. Всъщност има много други изследователи, които са доказали свързаността между психологическите фактори и физическите болести. Например Роберт Адер и Николас Коен открили концепцията за психоневроимунология през 1970-те години. Те показали, че имунната система може да бъде обучена да реагира на различни стимули, като например вкус или звук. Това означава, че имунната система може да бъде повлияна от психологически фактори като стрес, тревога или депресия.
Друг пример за влиянието на емоциите върху здравето е работата на Кандас Перт, която е изследвала ролята на неуропептидите в организма. Тя твърди, че неуропептидите са молекули на емоциите, които се свързват с рецептори на клетките и променят тяхното поведение. Тя смята, че емоциите са мост между ума и тялото и че те могат да повлияят на имунната система, хормоналната система и нервната система.
Тези и други изследвания ни показват, че емоционалното ни състояние има голямо значение за нашето здраве. Затова е важно да се учим как да управляваме стреса, тревогата и страха по здравословен начин. Някои от начините, по които можем да го направим, са:
– Практикуване на релаксация, медитация или йога
– Водене на балансиран начин на живот, който включва здравословно хранене, достатъчно сън и физическа активност
– Избягване на алкохол, тютюн и други вредни вещества
– Търсене на подкрепа от приятели, семейство или професионалисти
– Изразяване на емоциите си по конструктивен начин, като писане, рисуване или разговори
– Приемане на позитивна перспектива и развиване на устойчивост
Емоциите имат силно влияние върху нашето здраве. Ибн Сина е бил един от първите учени, които са изследвали тази връзка чрез своя известен опит с агнетата и вълка. Оттогава има много други изследователи, които са потвърдили тази свързаност и са разкрили механизмите, по които емоциите влияят на различните системи в организма. Затова е от съществено значение да се грижим за емоционалното си благополучие и да търсим начини да управляваме стреса, тревогата и страха по здравословен начин.
Източници:
Адер Р., Коен Н. (1975). Behaviorally conditioned immunosuppression. Psychosomatic Medicine, 37(4), 333-340.
Перт К. (1997). Molecules of emotion: The science behind mind-body medicine. New York: Simon and Schuster.