В днешните времена на крайности много младежи се разделят с девствеността си твърде лекомислено. От друга страна, има и такива хора, които остават целомъдрени до зряла възраст поради различни причини: религиозност, асоциалност и др.
Но какво ще кажете за онези, които си отиват от този свят девствени?
Сред тях има не само обикновени хора, но и известни личности, велики умове. Едни избират това поради религиозни убеждения, а други страдат от заболявания, които не им позволяват да правят секс. Трети вземат това решение за себе си, за да бъдат по-съсредоточени и успешни в кариерата си. А има и такива, които смятат, че половият акт ни прави … животни.
Съвременниците на английския математик и физик си спомнят за маниакалната му страст към научните занимания. Освен това Нютон не проявява особен интерес към изкуството и не притежава никакво чувство за хумор.
Негови биографи предполагат, че може би е страдал от някакво психично заболяване, защото направо мразел жените и самата мисъл за секс го отвращавала.
Никола Тесла – жените на пиедестал
Тесла вярва, че хората на науката нямат нужда от жени, а трябва да използват цялото си време за изследвания. От жени и любовници се нуждаят хората на изкуството, за да получават вдъхновение. Тесла казва, че поставя жените на пиедестал и не се чувства достоен за тях.
Според някои негови биографи поради многото експерименти, които прави върху себе си, ученият получава много патологии и затова не е способен на интимност. Това може да е истина, тъй като с интересната си външност Тесла привлича жените, но той не им отвръща с взаимност.
Затова пък обича … бяла гълъбица. Птицата каца често на прозореца му и той споделя, че я обича така, както може да се обича жена.
Гогол – греховната любов
Руският писател Николай Василиевич Гогол смята, че всички жени са лишени от духовна красота. Те са порочни, вещици и любовта към тях е греховна. Той успява със силата на волята да потисне нуждата да бъде с жена, защото според него само с целомъдрен живот човекът е способен да постигне чистия дух. В едно от писмата си Гогол пише, че само за миг да се поддаде на плътските изкушения, и пламъкът на страстта за миг ще го превърне в прах.
Луис Карол – музи момиченца
Авторът на „Алиса в страната на чудесата” много харесва малки момичета. Запознава се с тях във влака или в домовете на приятели. Обича да ги снима и да ги рисува. Прототипът на Алиса – Алис Лидел, се превръща в негова муза за дълги години. Той обича да разговаря с нея, да й пише писма, да я снима.
Когато се запознава с Алис, тя е на 11г. След известно време обаче родителите на момичето изведнъж прекъсват по неизвестни причини всякакви връзки с досадния си гост.
Някои биографи на Карол смятат, че той искал да се ожени за Алис. След години пра-правнучката на Алис казва, че според нея Карол наистина е обичал Алис, но не е преминавал границата на нормалното поведение.
Карол така и не създава семейство и умира, без да е бил интимен с жена.
Имануел Кант – погнуса от жени
Немският философ умира девствен на 79г. Цял живот той смята, че интимният контакт с жена е нещо отвратително, а размножаването – само за животни. За разлика от тях мислещият човек трябва да задържа колкото е възможно своите секрети, защото те са лечебни. Съзнателното лишаване от тях в резултат на секс Кант мисли за напълно погрешно.
Ханс Кристиян Андерсен – срам от жени
От писмата, които оставя след смъртта си датският разказвач на приказки, става ясно, че той не е бил интимен с жена никога през живота си. Влюбва се в жени, които обаче са много недостъпни и не го смятат за интересен.
Освен това Андерсен е срамежлив. Решава да посети публичен дом, когато е 61-годишен. Но когато вижда младото момиче, вместо да прави секс с него, изпитва само съжаление.
Изглежда, че изпитва влечение към мъже, което личи в едно от писмата му до Едуард Колин, който обаче не му отвръща с взаимност.
Хенри Кавендиш – омраза към жени
Откритията на лорд Кавендиш в областта на химията и физиката стават известни едва след смъртта му. Никой не знае, че той се занимава с изследвания в собствената си лаборатория.
След като завършва Кеймбридж, разполагащият с огромно богатство Кавендиш заживява в двореца си, като не общува с никого, дори слугите му оставят храна в негово отсъствие от стаята.
Жените за Кавендиш са непонятни същества и той не иска да има нищо общо с тях.
Джоузеф Корнел – духовна свързаност
Американският художник Джоузеф Корнел създава сюрреалистични колажи и кутии за сенки от намерени предмети и стари мрамори. Със своите експериментаторски филми печели хиляди фенове в последните си години.
Прекарва почти целия си живот в малка дървена къща, като първо се грижи за болния си от церебрална парализа брат, а после за майка си. Поддържа само платонични връзки с жени, като последната и най-дългата е с японската художничка Яйой Кусама. Умира непорочен на 69г.
Хенри Джеймс – невъзможна любов
Писателят Хенри Джеймс бил притеснителен, страдал от много задръжки и това му пречело да изпитва желание за интимност. Смята се, че е имал няколко чисто емоционални хомосексуални връзки, но поради импотентност не могъл да се отдаде изцяло на „първичния инстинкт” през целия си живот.
Алеко Константинов – неподходящите жени
В списъка с имена на девственици има и българин. Това е писателят Алеко Константинов, нарекъл себе си Щастливеца, но в любовта, а и не само, е съвсем нещастен. По спомени на негови съвременници в него се влюбват все жени, които са или грозни, или стари. Така и не изпитва истинската любов и не оставя в архива си дори един текст до някоя жена. Умира, без да е имал пълнокръвна любовна връзка.
В живота не само на великите личности, но и на обикновените хора има случаи, когато платоничната връзка се оказва много по-силна от изконсумираната. Понякога това е въпрос на избор, друг път – не. Важното е човек да намери някакъв смисъл в живота си, а ако това изключва интимния контакт, нека е така.