Федерико Фелини – великият магьосник на киното

Киното привлича Федерико Фелини още в момента, когато като малко момче седи на коленете на баща си и гледа за пръв път филм – това е фантастичния „Макист в ада” от 1925г., а от вратата на кино „Фулгор” се процежда светлина в залата.
На 20 януари 2020г. се навършиха 100г. от рождението на големия италиански киносценарист и режисьор, превърнал се в класик на световното кино, Федерико Фелини.
Едни от най-добрите му филми са „Осем и половина”, „Сладък живот”, „Пътят”, „Амаркорд” и др. Получава Оскар за цялостно творчество посмъртно, петият в кариерата му.

„Каквото и да става, винаги запазвайте детската си невинност. Това е най-важното нещо”

Дете, пленено от изкуството, остава Фелини през целия си живот. Роден е през 1920г. в курортния град Римини, на брега на Адриатическо море. Баща му е пътуващ търговец, а майка му е домакиня, която се грижи за трите си деца.
Още когато е малък, очарован от посещение на цирково представление, Федерико започва да измисля сценки, в които играе пред роднини и приятели. Сам шие костюмите си, прави си маски. Дори толкова се увлича, че 12-годишен напуска дома си и започва да работи в цирка като клоун. Бързо обаче го намират и го връщат при родителите му.
Въпреки че често отсъства от училище, за да се разхожда с приятели,

получава класическо образование,

а любимият му предмет е рисуването. След гимназията решава да промени изцяло живота си и се премества във Флоренция. Започва да учи право, но не посещава лекциите редовно, а рисува и продава рисунките си.
По-късно работи за италианското сп. „Марк Аврелий”, като пише кратки хумористични текстове. Те стават все по-популярни и Фелини започва

да пише сценарии

за радиопрограми и филми. През 1943г. пише сценарий за пиесата си „Чико и Палина”, в която става въпрос за няколко влюбени. На снимачната площадка среща бъдещата си и единствена съпруга Джулиета Мазина, която е актриса.
Въпреки че около него винаги се тълпят много красавици, той не е привлечен страстно нито към една, дори и да има интимни контакти. Даже се страхува, че ще умре, без да изпита поне веднъж страстта на любовта.

Тогава решава да сключи брак с Джулиета Мазина,

може би защото е пълна противоположност на жените, които обикновено попадат в полезрението му – дребничка, лека като перце, без пищни форми. Въпреки че при все това някак си остава хладен и към нея, увековечава образа й на екрана в много филми.
„Не бих могъл да намеря по-добра жена”,
споделя режисьорът по-късно и добавя по повод на ролята й на клоуна Джелсомина във филма „Пътят”: „Аз я разочаровах, но тя мен не”. Това го казва по повод на някои свои афери с актриси, за което се оправдава, че „Моралът е постоянна битка с хормоните”.
И друго – те нямат деца. Когато Джулиета забременява за първи път, пада по стълбите й помята, а когато ражда втория път, триседмичният им син умира от енцефалит. По-късно Фелини ще каже, че техните деца са техните филми. Той я уважава като съпруга, приятелка, майка и вярна спътничка.

Особено успешно се оказва сътрудничеството на Фелини с известния режисьор Роберто Роселини.

Роберто споделя с него идеята си за кратък филм, в който свещеник е застрелян от фашисти. Федерико е заинтересуван и му помага да напише сценария. Така се появява филмът „Рим, открит град”, който има голям успех и поставя началото на неореализма в киното,
а Фелини става известен като добър сценарист.
Премиерата на филма е през 1945г., а през 1947г. за първи път в живота си Федерико Фелини е номиниран за Оскар.
От този момент започва неговата сериозна работа в киното. Пише филмови сценарии, сътрудничи си с известни режисьори, участва като актьор във филми.
През 1950г. е сред кандидатите за Оскар за сценария си на филма „Земляк”. Това е и годината, в която той прави своя първи филм – „Светлините на вариетето”, който получава ласкави отзиви от критиците.

А първият филм, за който получава Оскар

и става известен на международната сцена, е „Пътят” от 1954г. В него Джулиета Мазина с ролята на Джелсомина трогва зрителите от цял свят.
Този филм носи не само признание, над 50 награди и финансов успех на Фелини, но и умора, той се чувства „морално опустошен” след снимките.
Специално за съпругата си Фелини създава още роли – в „Нощите на Кабирия”, „Джинджър и Фред”, „Жулиета и духовете”. В „Джинджър и Фред” режисьорът свързва в екранна двойка партньорите, без които не може – Джулиета Мазина и Марчело Мастрояни. Още през 1959г. Мастрояни е ангажиран от него за филма „Сладък живот”, в който режисьорът умело превръща Мастрояни в олицетворение на своето Аз.

В студио 5 на „Чинечита” Фелини снима от края на 60-те до последния си филм.
Чрез филмите си той пътешества –
на непознати места, назад във вековете, но най-вълнуващо за него е детството. Във филма „Осем и половина” всъщност в героя Гуидо Анселми той вижда себе си, когато е трябвало да създаде филм. Обединява всичките си мечти и сънища от предишните филми, а до някаква степен се откриват препратки и за бъдещите.

Федерико Фелини пише сценариите на 48 филма, режисьор е на 25, а актьор и продуцент – на 2. Във филмите му играят талантливи актьори, а женските роли поверява на очарователните Клаудия Кардинале, Анук Еме, Тина Оман и др., да не забравяме и неговата всеотдайна и любяща Джулиета Мазина.
Цял живот Фелини живее само с Джулиета. Тя е до него в болницата, за да празнуват златната си сватба. А само две седмици преди това той е получил инсулт. Умира на 31 октомври 1993г. в Рим и е погребан в родния Римини.
Джулиета го надживява само с 5 месеца.Умира от рак на белите дробове, държейки до последно снимката на любимия Федерико.

„Аз съм само разказвач на истории, а киното е моята медия”

Може би днес има зрители, които още не са открили истинския Фелини. За някои филмовият му свят може да е хиперреалистичен или обратното – жизнеутвърждаващ. Но това е Фелини – някак самотно стои това момче от Римини, защото то играе със себе си, а не за пазар, мода, тенденции и публика.
Затова и Фелини е недостижим, забавен и тъжен едновременно, велик магьосник на киното.