Защо се чувстваме по-добре до вода

Усещали ли сте колко спокойни се чувствате близо до вода? На морския бряг, до течаща река или до басейн? Дори само картина с изобразена водна шир е в състояние да ни донесе душевен мир и щастие.

В книгата си „Син ум” морският биолог д-р Уолъс Никълс пише, че хората още в древността са изграждали своите селища в близост до вода не само от практическа гледна точка. У човека е естествено заложено да изпитва влечение към водните пространства.

Не само мореплаватели, но и много хора на изкуството споделят какъв покой им носи водата. Ползите от водата за тялото ни, изградено на почти 70% от нея, са отдавна известни на физиологично ниво. Но учените днес продължават с изследванията си, за да разкрият още и още от ефектите на удивителната течност, еликсир за живота на Земята.

Водата и умът

Съвременният човек все повече преоткрива ползите от водата за тялото и ума си. В последните години специална програма на ЕС изследва как да се използва влиянието на водата в големите градове. А ако няма водни площи, замисълът е да се разработят такива виртуални продукти, които да създават усещане за близост до вода.

Това е много необходимо за хората днес, чието ниво на стрес се увеличава и поради часовете пред екраните на различните електронни устройства.

Според д-р Никълс умът на стресирания човек е „червен”, а „синият” – това е спокойният и щастлив човек. Водата е в състояние да отмие всякаква тревожност и безпокойство. Морето, езерото, фонтанът, душът в банята – водата ни помага да се почувстваме по-добре, ангажирайки изцяло сетивата ни.

Много актуално звучи и друго твърдение на известния биолог – че всеки досег с вода може да „излекува” и „сивия” ум. А днес повечето от нас имат „сив ум” – от децата до възрастните, които стоят затворени и прекарват часове пред мобилните си устройства. Новини, игри, всякакви забавления във виртуалния свят водят до загуба на мотивация и прилив на енергия.

Водата на картинка също лекува  

Може би не ви се вярва, но дори само изображение на вода може да окаже положително въздействие върху ума ви. Просто опитайте.

Великобритански учени вече са направили  подобен експеримент. На участниците в него те започнали да раздават снимки на зеленина, като постепенно добавяли море или езеро. Тези, на които имало вода, били предпочетени. След това последвали изображения на градска среда и отново били предпочетени тези, на които имало фонтан, канали. Подсъзнателно човек избира онова, което най-много ще му донесе релакс, а в случая – водата.

Пречистване на ума с вода

Не всеки може да си позволи да отиде на море. Но сигурно наблизо има река, язовир, водопад, фонтан. Ако ли пък не – не унивайте. Вземането на душ в банята също действа успокояващо на ума ни. Затова и след душа като че ли ни олеква от визуалните стимулации през деня. Затова е и поговорката за добрия сън, че някой е „спал като къпан”. Това се дължи на звука от водните струи – няма гласове около нас, а само звук на течаща вода.

Много често точно в този момент се изпълваме с творческа енергия. Някои пеят под душа, хрумват им великолепни идеи. Досегът с вода ни прави креативни. Например самият Айнщайн прекарвал много време в океана. Плаването му невинаги било успешно, но близостта до водата му помогнала за важни открития във физиката.

В дзен будизма водата се нарича”бял шум” и й се отдава голямо значение като начин за прочистване на ума. Винаги можете да откриете в мрежата и да си пуснете клип, в който се чува как вали дъжд, течаща река или бълбукащо поточе. Може би затова ни харесва да стоим на брега на морето и да слушаме шума на разбиващите се вълни, защото усещаме прилив на радост и устойчиво щастие.

Шумът на вълните гони стреса

„Водата очиства тялото, а сълзите – душата” – гласи арменска поговорка. А съвременните невролози и психолози правят нови и нови проучвания, за да стигнат до извода, че шумът от вода активира префронталния мозъчен кортекс – зона, свързана най-вече със самонаблюдението и емоциите. Освен това става ясно, че морските вълни „произвеждат” отрицателни йони, благодарение на които организмът ни приема по-добре кислород и става балансиране на серотонин – хормонът на доброто настроение.

Невроспециалистът от Стандфордския университет Шели Батс и неговите колеги са събрали данни за влиянието на шума от вълните върху човека. Ако те шумят хармонично, а не силно и хаотично, това успокоява. Анкетираните при техните проучвания сравнили ритмичния шум на океана с туптенето на сърцето. Това дава основание да се смята, че в подсъзнанието се отключват спомени от майчината утроба, а това ни създава усещане за безопасност.

Спокойствието на синята гладка шир

Друг невроспециалист, Майкъл Мерцених, твърди, че хората се чувстват в най-голяма безопасност в среда, която не е толкова сложна. Гората може да е красива, но някак си все ни се струва, че в нея ще ни нападне хищно или отровно животно. В градовете сме сред много хора, но пък има агресивни шофьори, изнервящ шум,  засядащи асансьори в сградите и какво ли още не.

Но на плажа, най-вече ако има малко хора, там е друго, там е различно. Мерцених обяснява защо се чувстваме спокойни край морето с психиката, която се стреми да нормализира средата около нас, за да бъде под контрол. А морето, когато е спокойно, ни изглежда стабилно, предвидимо, а за това жадува душата ни.

Синьото пространство означава за хората, живеещи край него, по-добро психично здраве. Това показват проучванията, а тайната може би се крие в перспективата. На фона на необятната шир с нейния безотказен цикъл на приливи и отливи нашите проблеми изглеждат нищожно малки.

Затова може би Уолъс Никълс е прав, че водната шир пред очите ни има детоксикиращ ефект за всички нас, които сме се превърнали в дигитални роби на века.

Планетата ни е наречена „синя” заради преобладаващите сини нюанси на небе и море. Сигурно поради тази причина много хора обичат синия цвят, а в помещение, боядисано в синьо, не се усеща умора или клаустрофобия. Самото му споменаване провокира представата за морска шир – спокойна, сливаща се с простора.

Водата винаги ще направи чудото – наяве или на картина, да ни избави от тревогите и да усетим онова тихо щастие на „синия ум”.