Притча за камъка и трудностите
Ние, хората, сме странни същества. Ако не всички, то по-голяма част от нас са склонни да се оплакват постоянно. Дали ще бъде от лош шеф, зле заплатена работа, несполучлив брак или нещо друго, винаги имаме повод за недоволство.
А често се оказва така, че ако в живота загубим едно, можем да спечелим друго, по-добро. Стига да искаме и да се потрудим, съдбата ще ни възнагради заради трудностите, които ни е изпратила като изпитание на волята и характера ни.
Така става и в историята за скалата, царя и селянина.
В далечни времена живял цар, който наредил да поставят огромен скален къс на широк път. Много му било любопитно дали ще се намери някой, който да отмести канарата. Той намерил скрито място и започнал да наблюдава кой ще се реши да премести препятствието.
Докато царят чакал, минали няколко придворни и богати търговци. Всички заобикаляли огромния камък. Никой не се помъчил да го премести, а само обвинявали на глас царя, че не се грижи за чистотата на пътищата.
След известно време се появил беден селянин. Той носел на гърба си тежък кош със зеленчуци. Наближавайки скалата, мъжът се поспрял. Оставил товара настрана и започнал да я оглежда. После се опитал да отмести огромния камък, но силите не му достигали. Опитал пак, бутал, пъшкал и най-накрая камъкът помръднал и той го избутал извън пътя.
Човекът се върнал на мястото, където бил оставил товара си. Докато се мъчел отново да го сложи на гърба си, забелязал на мястото, където преди бил камъкът, издута кожена кесия. Зарадван от късмета си, селянинът отишъл бързо там, взел я и я отворил. В нея имало много златни монети и бележка, подписана от царя. Владетелят пишел, че златото ще вземе този, който успее да отмести скалата от пътя.
Тогава селянинът разбрал нещо, което много от хората днес не разбират – как всяко препятствие, което ни поднася съдбата, е вид изпитание. И ако успеем да го преодолеем, това ще бъде нашият шанс да променим живота си към по-добро. Нали и народът е казал: „Всяко зло – за добро”.
