Любов, родена между камък и бронз

Ако любовта е болка, това важи в пълна сила за бурната любовна връзка между френския скулптор Огюст Роден и Камий Клодел – също скулптор и художник график, получила признание едва след смъртта си.

Любовната история между тях така и не завършва щастливо. Но те, въпреки голямата разлика във възрастта,

се оказват сродни души.

И двамата дават душа на камъка и бронза и създават скулптури,  даващи представа за техните бушуващите страсти.

И двамата, отдавна разделени, умират в нищета и самота, което прави любовта им голяма, велика и много, много трагична.

Дали нишката на съдбата би ги отвела в друга посока, ако Камий не боготвореше толкова много своя гениален любовник?

Или ако Роден виждаше у Камий не само красивото лице и тяло, но и таланта й и особено желанието й да създаде семейство точно с него?

Може би тук виновна е възрастта? Все пак,

когато се запознават през 1883г.,

Камий е само на 19, а Роден е над 40-годишен – известен, амбициозен, властен. Макар че надали – нали казват, че за любовта няма възраст.

Макар че вече утвърденият като скулптор Огюст Роден се отнася с насмешка към талантливото, но неопитно момиче, което иска да бъде като него, той го взема на работа в ателието си.

А Камий – тя го боготвори. И тогава, и през всичките 10 г., когато са заедно. Става негова ученичка, но и негова муза. Точно тя го вдъхновява да създаде много от своите големи шедьоври.

Обаче става и друго – иска или не иска, великият Роден забелязва изключителната й дарба, но някак си все я игнорира, докато красотата й го привлича неудържимо.

Но красотата, както и предаността на влюбената Камий, се оказват недостатъчни,

за да задържи големия скулптор завинаги.

Да, те се радват на творческото си единение и се отдават на страстта си един към друг и към изкуството. Но младата жена все остава в сянката му – е по отношение на таланта си, и по отношение на мястото си до него.

Роден си има официална любовница – Роз Брьое, за която в крайна сметка се жени и има син от нея. Това е като нож в сърцето на Камий и отключва у нея поредица от нервни сривове и депресивни състояния.

Двамата се разделят по болезнен начин. Камий  трудно намира работа, често остава без средства и отказва от гордост помощ от бившия си любовник.

Душевното й състояние се влошава, унищожава голяма част от творбите си и заживява в изолация. Роднините й я затварят в психиатрична клиника, където стои 30 години и умира в нищета и неизвестност  през 1946г.

А Роден? Той умира още през 1917г. „от студ”, както отбелязва секретарят му. Погребан е до съпругата си Роз, от която Камий така и не успява да го отвоюва.

По ирония на съдбата и двамата скулптори, изпитали пламенна любов,

умират в студ и самота.

Затова пък страстта им остава запечатана завинаги в каменните статуи на Роден „Целувката”, „Ева”,  „Вечна пролет” и в танцуващата валс бронзова двойка на Клодел.

Любов, родена сред камък и бронз, за Роден – една от многото, за Клодел – една-единствена. Любов, родила мимолетно щастие, но вечни шедьоври.