Лео Хендрик Бекеланд – „виновникът” за пластмасовата ера

Всеизвестно е колко много е замърсена планетата ни днес с пластмаса. Човечеството се опитва да се освободи донякъде от нея, замествайки я с естествени материали. Много трудно обаче ние, хората на 21в., ще се избавим от всички синтетични материали, от които са направени хиляди предмети от бита ни.

Но за неразумното използване на пластмасата в никакъв случай не трябва да виним откривателя й – американският химик от белгийски произход Лео Хендрик Бекеланд.

Бекеланд поставя началото на съвременната индустрия за производство на пластмаса, като създава бакелита – първото пластмасово вещество, което е напълно синтетично.

Бъдещият химик е роден в Гент, Белгия,

на 14 ноември 1863г. Баща му е обущар, който не може да чете и се чуди защо синът му трябва да учи. Майка му е прислужница, но точно тя го насърчава да получи добро образование. Самият Бекеланд заявява в едно списание, че името на фамилията му „Бекеланд” е холандска и означава „земя на маяците”.

Бекеланд завършва Гентското техническо училище с отличие и това му осигурява стипендия за обучение по химия в университета.

Когато е едва 21-годишен, печели с отличие докторска степен. Преподава в Брюж две години. Станал вече професор, през 1889г. в Гент му предлагат работа като преподавател в университета.

Малко след това Бекеланд се жени за Селин Суорст,

дъщеря на неговия бивш професор Теодор Суортс, която му ражда двама сина и дъщеря. Двамата имат дълъг и щастлив семеен живот. Селин не само осигурява спокойна домашна атмосфера на семейството, но е и първият му помощник и в лабораторията, и по-късно при организацията на производствените фирми.

След сключването на брака си младата двойка отива на меден месец в Ню Йорк. Там Бекеланд се свързва с компанията на Ричард Антъни, която се занимава с изработката на снимков материал. По това време младият химик вече е разработил свой метод за проявяване на фотографски плаки с вода, а не със специални химикали. Президентът на компанията вижда потенциал в него и му предлага да работи за компанията. Тук обаче Бекеланд се задържа само две години.

През 1891г. открива свой бизнес като консултант в химическата промишленост. Поради здравословни и финансови проблеми се принуждава да продължи със старите си занимания – да произвежда фотохартия.

След няколко години Бекеланд

създава фотографската хартия „Velox”.

Тя позволява да се правят качествени снимки при изкуствена светлина. Химикът се опитва да внедри самостоятелно изобретението си, но не успява. Продава го чрез американския предприемач Джордж Истман на компанията Eastman Kodak за 1 млн. долара.

Спечеленото Бекеланд влага в изграждането на лаборатория в гр. Йонкърс, където продължава със своите изследвания.

Минават 7 години, докато той стигне до най-значимото си изобретение – бакелитът. Преди това успява да вземе патент за над 55 изобретения като метод за импрегниране на дървен материал, процес за сепариране на кадмий и мед и др.

Както всички големи открития, и

откритието на бакелита

през 1907г. става случайно. По времето на Бекеланд за изолация в електрониката се използва шеллак. Той е доста скъп, защото се прави от южноазиатски бръмбари. Индустриалците трябва да отделят доста средства за внасянето му.

Бекеланд решава, че това е възможност за него да припечели, създавайки заместител на шеллака. Отначало получава смола, която назовава „Novolak”, но тя не намира отклик на пазара. Продължава да експериментира и получава нов продукт, резултат от поликондензацията на фенол и формалдехид с помощта на алкален катализатор.

Този уникален твърд полимер, който не се топи при топлина, е наречен „бакелит” в чест на своя изобретател. Бекеланд отначало смята, че бакелитът ще намери приложение за фонографски записи, но се оказва, че може да се използва с успех и в други области, най-вече в електротехническата промишленост. Пластмасата, използвана днес, е производна именно на бакелита и се среща навсякъде.

След като през 1909г. Бекеланд обявява официално откритието си на среща на Американското химическо общество,

основава „Bakelite Corporation”.

В статия за едно списание той споделя: „Бакелитът е много по-добър като изолатор от твърдата гума, казеина, целулозата, шеллака и, на практика, от всички пластмаси”. Това е годината, когато е награден с медала на Никълъс от Американското химическо общество.

След 1910г. заема много почетни длъжности наред с това, че е президент на компанията си.

Бекеланд получава около 400 патента, свързани със създаването на бакелита. До 1930г. неговата компания има производствена площ от 128 акра в Ню Джърси.

Възникват обаче адаптивни проблеми поради крехкостта на бакелита в чиста форма. Подсилват го с добавки, за да стане по-издръжлив, но така се влошава качеството му. Изоставен е и е заменен с други пластмаси.

Бекеланд вече може да се отдадена любимите си занимания

Освен химията, негови хобита са яхтинг, градинарство и автомобилизъм. Той се установява във Флорида, където си купува голямо имение. Изпраща от градината си екзотични плодове на свои приятели в Ню Йорк.

В същото време става все по-ексцентричен, като например започва да се храни само с консерви. На моменти поведението му е като на безумец. Причината е тежката деменция, от която страда. А тя не щади дори умните и богатите.

Никое от децата на Бекеланд не се интересува от науката или от бизнеса с бакелит. Затова баща им продава всичко през 1939г. и се пенсионира. На следващата година получава за заслугите си още една награда – медала на Франклин от Института Франклин.

Почива на 80-годишна възраст от кръвоизлив в мозъка на 23 февруари 1944г. в санаториум.

Бекеланд е в списъка на 20-те най-велики мислители и учени на 20в., който е публикуван през 1999г. в американското списание „Time”.

Лео Хендрик Бекеланд умира, не не и пластмасата. До средата на миналия век тя се възприема като нещо наистина нужно и положително. Но постепенно започва промяна в отношението на хората към нея. Това се дължи на първоначалните наблюдения на пластмасовите отпадъци в океаните, както и на статии, които подробно разкриват колко опасни химикали се влагат в производството й.

Репутацията на пластмасата, наследничка на бакелита, донякъде е накърнена. Говорейки за нея, днес имаме предвид нещо изкуствено, което ни отдалечава от природата и вреди на всички живи същества.

Замисълът на Бекеланд е бил съвсем друг. Надали е подозирал, че след смъртта му хората ще формоват пластмаса, но в същото време и тя ще формова тях.