Здравият мозък зависи от работещия нос

Всеки от нас възприема околния свят чрез своите пет сетива – слух, зрение, вкус, допир и обоняние. От всички тях само обонянието не се използва толкова много днес, както е било преди хиляди години. Но тъкмо нашият добре работещ нос има привилегирован достъп до подсъзнанието. А от състоянието на обонянието според различни изследвания в последно време зависи здравето на мозъка.

Кое прави обонянието толкова важно?

Обонянието като сетиво носи основната информация за света около нас. Дишайки, ние възприемаме изобилие от аромати, които клетките в носа предават директно на мозъка.

Обонянието е важно поради различните си способности:

– 10 000 пъти е по-изострено от вкуса;

– възприемането на храната зависи от него;

– предизвиква спомени, свързани с даден аромат;

– играе положителна роля при ароматерапията;

– обонятелните нервни клетки могат да се регенерират.

На какво може да се дължи намаляването или липсата на обоняние?

Докато обонянието е много силно развито при химици, фармацевти, парфюмеристи и дегустатори, пушачите имат по-слабо обоняние. Интересен факт е също, че жените разпознават по-добре различните миризми от мъжете.

Всички миризми стигат до мозъка чрез нерви, разположени в обонятелния епител в задната част на носа. Ако има фактори, които пречат на преминаването на обонятелните сигнали, това води до намаляване или загуба на обоняние и до т.нар. „ароматен глад”, което от своя страна се отразява върху психоемоционалното състояние на човека.

Състоянието на загубено обоняние може да бъде както вродено или придобито, така и временно или постоянно. То се нарича аносмия и може да възникне в резултат на:

– остри грипозни състояния;

– болести или травми на мозъка;

– работа и живот в токсична среда;

– злоупотреба с цигари и алкохол;

– прием на медикаменти;

– прекомерно насищане със синтетични миризми;

– хормонален дисбаланс.

При хора с аносмия се появяват сериозни състояния като депресия, намаляване на апетита, липса на сексуално желание. Според изследвания на учени колкото по-малко миризми се различават с възрастта, толкова по-голяма е вероятността да се развие деменция, болест на Алцхаймер или болест на Паркинсон.

Можем ли да подобрим обонянието си?

По принцип обонянието се развива до 7-годишна възраст, след това започва да спада средно с 1% на година, но пък се увеличава обонятелната памет. Освен това възприемането на миризми е индивидуално и се влияе от възрастта, пола, типа нервна система, емоционалното състояние и др.

Установено е, че на подсъзнателно ниво човек може да различи между 10 000 и 40 000 аромата, като чувствителността ни към аромати е по-ниска сутрин и по-силна през пролетта.

Ако искаме да подобрим обонянието си, дори да го тренираме, можем да опитаме следното:

– да „заучаваме” миризми като парфюмеристите;

– да не пушим;

– да използваме натурална козметика;

– да се движим повече, за да повишим влажността на ноздрите;

– да консумираме храни с повече цинк като боб, леща, тиквени семки, риба и др.

„Работещият нос” ще ни осигури не само здрав мозък, но и спомени за аромата  на пролет, на море и др. И ако „Миризмата е душата на цветето” според Жул Верн, около нас има още хиляди аромати, които правят света интересен и цветен.