Всеки от нас е гледал поне няколко филма с агент 007 Джеймс Бонд и се е възхищавал на неговата смелост и чар. И ако си мислим, че той е непобедим – грешим. Побеждава го не кой да е, а майорът от българските тайни служби Авакум Захов.
Това обаче не става във филм, а в романа на Андрей Гуляшки „Срещу 07”, написан през 1966 г. Единствената причина славата на Джеймс Бонд да не помръкне завинаги, е това, че английското издателство не е съгласно чужд автор да използва кодовото име 007. Така българският детектив Авакум Захов се впуска в битка не с Джеймс Бонд, а с британски агент 07.
Авакум Захов е герой на Андрей Гуляшки в поредица криминални повести и романи. Те са създадени като своеобразен български отговор на серията на Ян Флеминг за Джеймс Бонд. Това „Контраразузнаване”, „Приключение в полунощ”, „Малка нощна музика”, „Срещу 07” и др.
За първи път популярният герой на Андрей Гуляшки се появява в повестта „Контраразузнаване” през 1959г. Тя е преведена първо във Франция със заглавие „Мисия в Момчилово”.
Авакум Захов учи в София археологи, защитава аспирантура и специализира в Москва реставрация на археологически паметници. Докато работи в Археологическия институт, завършва второ висше образование по математика. Заради способностите си е нает от Държавна сигурност за щатен сътрудник в контраразузнаването и понякога го изпращат на специални мисии в чужбина.
Героят на Андрей Гуляшки прави впечатляваща кариера, защото създателят му го надарява с проницателния ум на Шерлок Холмс и с красотата и уменията на Бонд.
През годините на комунизма Авакум Захов става известен чрез книгите на автора си, които са превеждани не само в много социалистически страни, но и на английски език. Така бори вражеската пропаганда и носи славата на социалистическите тайни служби подобно на великия Щирлиц.
„Бащата” на Авакум Захов е посрещнат с огромно уважение през 1966г. в Лондон от собственика на известно книгоиздателство. И в Щатите, и на Острова известни вестници рекламират романа на Гуляшки „Срещу 007”, в който срещу легендарния Джеймс Бонд ще се изправи българският детектив и контраразузнавач Авакум Захов. И още – че това ще бъде краят на британския агент.
Самият Гуляшки в свое изявление за в. „Поглед” казва за Бонд, че е „всесилен кумир на западното детективско четиво”; че е „ловък, силен и умен” и че „милиони тиражи внушават, че най-доброто поле за проява на доблестни и силни мъже е борбата срещу комунизма”. В същото време за своя детектив Авакум пише, че той няма да търси победа с цената на всичко и „това го издига в нравствено отношение”.
Обещанията, че точно този вестник ще започне печатането на романа, не се сбъдват. Типичната българска завист и отношението на властта тогава към подобни сюжети, осуетяват уникалната възможност българският литературен герой да се прослави като единствен победител на Джеймс Бонд.
И въпреки че в Лондон Гуляшки го посрещат като класик в криминалния жанр и получава предложение за екранизация на романа, той дава уклончиви отговори. Той подозира, че придружаващия го навсякъде „писател” Костадин Кюлюмов, за когото се знае, че е доносник, ще му попречи.
Предложения има и от Париж, дори от Холовуд. Но чувайки от Кюлюмов репликата: „Какво има да търси наш човек в Холивуд!”, Андрей Гуляшки разбира, че героят му е осъден.
Когато Андрей Гуляшки се връща в София след посещението си в Лондон, от Съюза на писателите не получава подкрепа за замисления двубой между Авакум Захов и Джеймс Бонд.
Става ясно, че романът „Срещу 007” може да не излезе. Вестник „Народна младеж” започва да печата романа в подлистници, но само защото Гуляшки е махнал една от нулите в заглавието и то вече е „Срещу 07”.
Вече обаче нищо не е същото. И Андрей Гуляшки, след пет романа за Авакум Захов, решава да сложи край на героя си. В „Последното приключение на Авакум Захов” в края той изчезва някъде в Тибет.
Въпреки че решава да сложи край на своя герой, Андрей Гуляшки казва, че обича този образ и се гордее с него. Сигурно защото Авакум Захов е човек, който мечтае за красота и е лишен от лично щастие, а единствената му награда са победите над злото. А може би и затова, че според него „Човек звучи гордо, но от човек може да се очаква всичко”, а това е горчива истина, открита от самия писател.