„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното”
Тази реплика от филма „Сияние на жена” с участието на Роми Шнайдер и Ив Монтан като че ли най-точно определя същността на една от иконите на киното – Роми Шнайдер.
Нейната красота и талант не й помагат да бъде особено щастлива в любовта. Горчивите събития в живота й следват едно след друго и тя умира, ненавършила и 44г., при неизяснени докрай обстоятелства.
Роми Шнайдер е австрийско-немско-френска актриса. Рожденото й име е Розмари Магдалена Албах-Рети. Родена е на 23 септември 1938г. във Виена. Родителите й и баба й по бащина линия, както и прадядо й, са актьори. Самата съдба се намесва тук,
за да предопредели актьорското бъдеще
на малкото момиченце. Талантът и славата на семейството й обаче никак не й помагат. Родителите и баба й са постоянно на снимачната площадка. Розмари е отгледана от другата си баба, а когато е на 5г., родителите й се разделят. Всеки от тях създава свое семейство, а на 11г. Розмари е изпратена в интернат. Там майка й я посещава много рядко, а баща й и бабите й изобщо не се появяват.
Розмари обича да рисува, да танцува и да пее. Мечтае да стане художник, но майка й решава да я направи актриса и постъпва правилно.
на Розмари е във филма „Когато белите люляци цъфтят”, когато е 15-годишна. Скоро й предлагат роля в друг филм – „Фойерверки”, където за първи път се появява с името Роми Шнайдер. Особено голяма популярност в тези първи години й носи ролята на прочутата австрийска императрица Сиси. След това творческият й път продължава във Франция.
През 1958г. Роми участва във филма „Кристина”, като си партнира с Ален Делон. Двамата се влюбват, но родителите на Роми не одобряват неофициалната им връзка. Затова през 1959г.
Отначало всичко между тях върви добре, но годините минават, а Ален не бърза да сключи брак с Роми. По-късно тя споделя, че годеникът й се интересува само от кариерата си. Но тя го обича и е готова да му прости всичко.
Отначало във Франция не предлагат на Роми много роли и тя си стои вкъщи. През 1961г. обаче Ален я запознава с режисьора Лучино Висконти, който оценява таланта й. Тя изиграва блестящо своята роля в пиесата му „Жалко, че е развратник”. Това е първият от многото й успехи във френското кино.
През 1963г. актрисата заминава за Лос Анджелис за снимките на „Добрият съсед Сам”. От вестниците научава, че нейният любим Ален се е оженил за Натали Бартелми. Връщайки се във Франция, Роми вижда, че Ален е напуснал жилището им. Наранена от предателството му, малко след това прави опит за самоубийство. Отказва всички роли.
Успява да се възстанови благодарение на премиерата на „Добрият съсед Сам” и отличните отзиви на публиката и критиците. Така Роми Шнайдер се завръща на снимачната площадка. Опитва се да запази хубавите си спомени за Ален Делон. По-късно той два пъти е неин партньор във филми, но те не подновяват повече личните си отношения.
През 1965г.
на откриването на ресторанта на втория й баща. Хари е актьор и известен режисьор. Въпреки че е женен, Роми започва връзка с него. По-късно той се развежда и се жени за Роми. Заживяват в Германия и им се ражда син Дейвид.
В първите години от брака им те са много щастливи, но после започват да се отдалечават един от друг. През 1973г. по инициатива на Роми на брака им е сложен край. Тя заминава за Париж със сина си. Официален развод с Хари получава през 1975г.
Следващ съпруг на Роми става
личният й секретар Даниел Биазини, с 11 години по-млад от нея. През септември 1975г. тя разбира, че е бременна, а през декември се омъжва за Даниел.
Малко след сватбата обаче загубва детето си в катастрофа. След година забременява отново и така се появява дъщеря й Сара. Но щастието й се оказва краткотрайно.
През1979г. първият й съпруг Хари се обесва и Роми смята, че тя има вина за това. Междувременно отношенията й с Даниел се влошават.
През 1981г. подава молба за развод, през май същата година отстраняват бъбрека й, защото откриват тумор. Нещастията обаче не спират.
През лятото
синът й Даниел умира по нелеп начин.
14-годишното момче си забравя ключовете вкъщи. Решава да прескочи оградата, но пада върху медния кол, който го промушва. Погребението му организира Ален Делон. Роми преживява тежко тази трагедия и започва да пие.
Същата година актрисата снима последния си филм „Уокър от Сансуси”. В процеса на работата се запознава с продуцента Лоран Петен и
двамата започват романтична връзка.
Решават да си купят къща близо до Париж, но Роми има много дългове. Въпреки че е една от най-добре платените актриси, постоянно дава пари на втория си баща и на бившия си съпруг Даниел.
С новия мъж до себе си Роми отива в Цюрих и през 1982г. пише завещание, в което оставя всичко на дъщеря си Сара и на Лоран. Това става на 10 май, а на 28 май Роми и годеникът й са поканени на вечеря от близките й.
След това двамата се връщат в апартамента си. Лоран си ляга, а Роми остава да послуша музика. На сутринта той
я заварва мъртва
да седи на масата. Във вестниците пишат, че Роми се самоубива поради депресия. Лекарите обаче констатират, че е починала от сърдечна недостатъчност. Не е направена аутопсия.
Красивата, талантливата и жадуваща топлина и обич Роми Шнайдер умира няколко месеца, преди да навърши 44г. Тя обаче успява да покаже на света колко ценна е семплата красота.
През 2000г. Германия отпечатва марки с името й. Още през 1984г. е учредена френската филмова награда „Роми Шнайдер При”, а през 1990г. – австрийската „Роми”.
Но ако беше жива днес, 83-годишната Роми вероятно най-много би се зарадвала на срещата между дъщеря й Сара и дъщерята на Ален Делон Анушка в студиото на Франс 2. Защото Ален остава завинаги нейна голяма и пламенна любов, а според дъщеря му, и днес той продължава да мисли и да говори за нея. А това е много повече от всякакви други награди.