Мъжът с вратовръзка винаги прави впечатление със своя външен вид, защото тя придава елегантност и личен стил.
В продължение на векове вратовръзката е смятана за символ на власт и социален статус. А какво е мъжкият свят без жени и без вратовръзки, още повече, че жените харесват мъже, носещи вратовръзки.
Но най-вече вратовръзката е сред първите елементарни социални кодове, който е актуален и днес.
От началото на своята поява вратовръзката е променяла много пъти своята дължина, широчина, материя, цвят и др. Но винаги е била важен детайл от мъжкото облекло.
В Египет всички поданици на фараона връзвали парче плат на шията си. То стигало до раменете и било знак за социалното положение на човека.
Войниците от теракотената армия в гробницата на императора Чин Ши Хуанг имат на вратовете си подобни на вратовръзки шалчета.
Най-малко три модела вратовръзки се виждат на фигурите, изобразени на колоната на император Траян.
В Европа вратовръзките се разпространяват чрез хърватите. През 1660г. един хърватски полк идва в Париж и Луи XIV много харесва копринените ярки кърпи, вързани около вратовете на офицерите. Той въвежда тази мода във Франция, а после тя достига и до Англия.
Англичаните започнали да носят около врата си декоративни шалчета. Да връзваш вратовръзки, било направо изкуство, а те били с дантели, пискюли, на карета и др. За изключителна обида било считано някой да хване за вратовръзката някого, дори се стигало до дуел.
През 19-ти век вратовръзките като моден аксесоар завладели света. Те започнали да приемат все по-универсална и проста форма. Започнали да се увиват един път около врата и да се връзват само с един възел. Появили се и нови стилове – жабо, фльонга и папийонка.
С годините носенето на вратовръзка се превръща и в начин да се изрази някакво послание. Така в началото на 20-ти век феминистките решават да завладеят този мъжки според тях символ.
След Втората световна война вратовръзката все още се смята за олицетворение на богатство и власт. Във Франция през 1968г. вратовръзки се горят по време на студентските вълнения като символ на буржоазията.
От края на 20-ти век мъжете започват постепенно да изоставят вратовръзката. Политици и бизнесмени я слагат, а тя винаги има своите почитатели, продължавайки да бъде белег за елегантност и класа.
Вратовръзката в съвременната си форма съществува от 1924г., когато Джеси Ленгсдорф от Ню Йорк скроява вратовръзка под ъгъл 45°, а не по посока на рязане на плата. Той разделя вратовръзката на три части и ги зашива.
Днес модата при вратовръзките определя дължината им да бъде 7-9 см, като не трябва да минава под колана.
Тесните вратовръзки са по-ежедневни и са за по-фини мъже, докато класическите, по-широките, са за по-едри мъже.
В цветово отношение модерни са черен, син, червен и сив цвят, а десенът може да бъде на точки, на ленти, с геометрични орнаменти и др.
Повечето вратовръзки в бизнес стил са копринени, а памучните и ленените са идеални за лятото.
Макар че вратовръзката не е задължителна за носене всеки ден, при повод или ако искаме да имаме по-представителен вид, върши чудесна работа.
Момчетата неслучайно слагат своята първа вратовръзка на абитуриентския си бал. Както е казал ексцентричният Оскар Уайлд: „Добре завързаната вратовръзка е първата сериозна крачка в живота”.