Яна Язова – това е момичето с изключителна красота, което е само на 18г., когато пленява ниския, тантурест, вечно разсеян професор Александър Балабанов. Той е гениален филолог, много обичан от студентите си. Тогава е на 51г. и има две дъщери на възрастта на Яна.

Между тях започва

любовна история, която няма щастлив край.

История, в която има всичко – поезия, талант, жестокост, самота и забрава.

Рожденото име на Яна Язова е Люба Тодорова Ганчева. Тя е родена през 1912г. в Лом в учителско семейство. През 1930г. заживява с родителите си в София, където завършва гимназия.

Младото момиче занася своите тетрадки със стихове на проф. Балабанов. Това променя съдбата й, но първо името й – точно той измисля псевдонима Яна Язова. Нейната стихосбирка „Язове” предизвиква сензация в литературните среди. А междувременно Яна завършва славянска филология и започва любовен роман с професора.

Връзката й с него се отразява трагично както на творчеството, така и на живота й. Яна е наричана „правописната грешка на Балабанов”. Рисуват карикатури за тях: тя – изящна като статуетка, той – валчест и груб. Подигравки, ехидни подмятания на улицата и във вестниците изобилстват по техен адрес.

Никой не отчита истински таланта на Яна, а тя създава проза, стихове, драматургия, превежда. Всички отдават бързата й успешна кариера на влюбения Балабанов.

Балабанов от своя страна поставя и двамата в малко нелепа ситуация, защото не иска да се разведе. От друга страна, осуетява брака на Яна с милионера Джон Табаков, когото тя среща, докато изучава в Сорбоната френски език.

По подобен начин, но с голям скандал слага край на току-що зародилата се любов между Яна и художника Марио Жеков.

Обичайки се, двамата се нараняват

един друг, ту се разделят, ту се събират.

През 1943г. поетесата е вече на 31г. Успява почти безпрепятствено да се омъжи за инж. Христо Йорданов. Някогашното „гениално дете” уж живее добре, но без радост. Яна губи двамата си родители, умират сестра й, проф. Балабанов, когото тя ще обича докрай, умира и Христо – нейният съпруг.

За нея следват години, в които е напълно изолирана, макар че не е от тези хора, които ще се разкаят за грехове, които нямат.

Никой не я печата, не я издават. Въпреки това Яна Язова в продължение на години ходи в библиотеки, издирва архивни материали, посещава манастири, за да създаде трилогията „Балкан” – романите „Левски”, „Бенковски” и „Шипка”, един огромен труд, публикуван след смъртта й.

 Яна Язова е намерена мъртва

в началото на август 1974г. По тялото и има следи от насилие. Личи, че е душена с колана на халата й, а може би и тровена. Липсват всичките й вещи.

Френският проф. Жорж Ато нарича Яна „хубава и странна”. Можем да добавим и нещастна.

И с творбите си, и с драматичната си участ Яна Язова е един от големите таланти на 20в. Колкото хулена, толкова и хвалена, тя има право да твърди, че „Делото изгражда своя творец”.

Материалът Яна Язова: проклятието на красотата и дарбата е публикуван за пръв път на Hralupata.