Никола Тесла бил обсебен от числото 3 – обикалял 3 пъти сградата, в която трябва да влезе.

Айнщайн пък искал пари за автограф и после ги дарявал.

 А Виктор Юго – няма да повярвате – събличал се гол, докато пише, когато усещал, че се разсейва. Искал да бъде сам с перото и хартията. И т.н., и т.н.

Животът на италианския художник Караваджо

е изпълнен не просто със странности, а с направо ужасяващи неща. Той постоянно се замесвал в побои, крадял, отдавал се на пиянство, бил вероятен сводник и дори убил човек, заради което трябвало да бяга от закона. Цял сюжет за приключенски роман или телевизионен сериал.

Но дали престъпленията на някого са причина да се омаловажи неговата гениалност? Едва ли. Просто трябва да преглътнем факта, че лошите момчета могат и да са гениални, колкото и да ни е трудно да го признаем.

Каквото и да са смятали съвременниците на Караваджо за него, вярно или не, то отстъпва на заден план. Картините му говорят много повече. За тях критикът от 20в. Андре Жофроа пише: „Онова, което започва с творбите на Караваджо, най-просто казано, е цялото модерно изкуство”.

Художник на късния Ренесанс в Италия, Микеланджело Меризи да Караваджо е сред най-големите новатори в световната история на живописта.

Няма достоверни източници за точната дата

и място на раждането му. Повечето твърдят, че се появява на бял свят в деня на Архангел Михаил – 29 септември 1571г. в Милано или в градчето Караваджо, чието име после става негов псевдоним. Баща му работел в Караваджо при местния маркиз като архитект-декоратор и администратор.

Но се знае, че след 1576г. семейството е живяло в Караваджо, бягайки може би от чумната епидемия в Милано. Бъдещият художник губи баща си от малък. Той умира при неизяснени обстоятелства. Намират тялото му с вързани ръце и камъни в джобовете, хвърлено в близкото езеро.

За осиротялото семейство настъпва време на материални затруднения. „По-твърдата” бащина ръка липсва и Микеланджело по цял ден скита по улиците. Събира се с лоша компания, краде, участва в побои.

Прибере ли се обаче за малко вкъщи, обича да рисува. Майка му решава да използва това увлечение и го изпраща в Милано при Симоне Петерцано, ученик на Тициан, да го обучава.

При него Микеланджело се преобразява. Упражнява с часове техниките за рисуване с маслени бои, учи се да изписва цветове и светлина, усвоява основите на перспективата и анатомията.

Неспокойният дух отвежда Караваджо първо към Венеция през 1589г., а после и в Рим. Градът привлича художници отвсякъде, които поставят началото на барока. Изкуството е покровителствано от Църквата, която иска Рим да се прослави.

В Рим той успява да разгърне

своя новаторски талант. Влиятелни личности скоро го забелязват и му осигуряват първите поръчки.

Караваджо рисува, както и живее – необуздано, драматично, безрадостно. Макар че животът му е потопен в мрак, в него се промъква като лъч светлина изкуството.

В картините му е постигнат драматичен ефект благодарение на контраста между светлина и сянка. Светлосянката не е измислена от Караваджо, но той прави преходите между светло и тъмно резки. Дълго след неговата смърт киароскуро или светлосянка се използва от редица художници.

Освен това Караваджо внася в платната си много реализъм, стигащ до натурализъм. Независимо от сюжета, той облича своите персонажи в съвременни дрехи. Рисува например Христос с мръсни крака, светец – с кални нокти и пр.

Картините му са предизвикателни,

пълни с мъчения, страдания, насилие и смърт. Изобразява светците като улични бедняци, а ангелите – като обикновени хора с крила. Рисува Богородица на нейното Успение като мъртва проститутка, просто защото използва за модел удавена уличница.

Примерите за неговия нов стил са много и важното е, че интересът на ценители и на представители на Ватикана е голям. Получава много пари за творбите си, а покровителите му от висшите църковни кръгове го избавят многократно от проблеми със закона. Един от ранните му биографи пише за маниера му на живот и работа по това време, че след две седмици напрегната работа следвали месец-два на перчене, ходене по кръчми и участие в свади.

Когато Караваджо убива съперника си

Томасини през 1606г., нещата излизат извън контрол. Има много версии за това как точно става всичко. Най-приемлива се оказва тази, че Караваджо, влюбен в жената на Томасини, решава да го предизвика с меч. Има намерение да го кастрира, не да го убива, но мечът се отплесва и срязва бедрената артерия на Томасини. Самият художник е полужив след това, но успява да избяга.

Четири години скита

на Малта, в Неапол и Сицилия. Където и да отиде, рисува великолепни картини, но и не стои мирен.

Височайшите му приятели успяват да му издействат помилване от папата. Караваджо поема през 1610г. към Рим. Навсякъде го преследват. В един хан го нападат хората на един рицар, с когото има конфликт на Малта, и го обезобразяват жестоко.

Караваджо умира крайно изтощен

на брега близо до Порто Ерколе на 18 юли 1610г., докато чака лодка. Не се знае дали причината са възпалените рани или сърдечен удар. По ирония на съдбата папското официално помилване идва няколко дни след смъртта му.

Микеланджело Меризи да Караваджо си отива млад – на едва 35 г. Живее мрачен и трагичен живот. Приживе съвременниците му не го оценяват. Затова пък той се нарежда сред най-великите художници на всички времена.

За него са написани десетки монографии, създадени са филми, а за всяка художествена галерия е чест поне веднъж да покаже негови платна.

Истинският Караваджо не е в тъмната страна, за която са събрани доказателства в дебелото му досие. Тя е в оная светлина, която рязко сменя тъмните краски в картините му, поразяващи със своя реализъм и днес.

И ако отидете в Италия, в сърцето на Рим потърсете няколкото църкви, в които ще откриете шедьоври на Караваджо. Останалите са в музеи и галерии и предизвикват възхищението и благоговението на стотици посетители всеки ден.

А как е изглеждал Караваджо? Погледнете картината „Младият Бахус болен”. Казват, че това всъщност е негов автопортрет. Но кой знае? При Караваджо нищо не е сигурно. Само това, че дори да си имал лоши постъпки, това не означава, че не си оставил след себе си и нещо добро.

Материалът Караваджо – лошо момче и гениален художник е публикуван за пръв път на Hralupata.

Неговият ангел на щастието наистина е с тъжно и сурово лице. Краткият живот на Модиляни е смесица от любов и страдание, радост и мъка, алкохол и дрога.

Този творец с непринудена усмивка и привличаща жените красота си отива от туберкулоза само на 35 години, срещнал малко преди края си голямата, истинската любов, която е завинаги. В този случай буквално, защото приятелката му Жана Ебютерн се самоубива веднага след смъртта му.

Затова и наричат Модиляни „прокълнатия художник”, а истината е, че и при него, както и при всички, наред със съществуването на ангел, дебне и демон. Може би затова Модиляни смята, че има връзка със свръхестествени сили и се вълнува от мистицизъм, кабала и спиритизъм.

Като че ли още майка му Евгения Гарсен прозира в деня на раждането му колко противоречив и „прокълнат” ще бъде животът му.

„Знам, че това дете не го очаква нищо добро”,

пише тя до сестра си Лора на 12 юли 1885г. от Ливорно след раждането на Амедео, след като преди  два дена на фамилията е отнето всичко заради неплатени дългове.

Когато Евгения свързва живота си с Фламинио Модиляни – инженер, който се занимава с търговия, той все още е богат. И двамата имат еврейски произход. Преди Амедео им се раждат три деца – Емануел, Маргарита и Умберто.

Евгения е тази, която запазва семейната хармония дори тогава, когато съпругът й банкрутира, пропива се и дори й изневерява. Тя не го кори, а започва да шие денонощно гоблени, за да издържа семейството. За жалост не е в състояние да предотврати изземането на имуществото заради дългове. Положението е отчайващо, но за щастие пристигат двете лели на новородения Амедео – Лора и Габриела. Те носят пари и спокойствие на цялото семейство.

Мама Евгения продължава прекъснатия си дневника, когато Амадео е на 4 г. За него е първото изречение:

„Той е малко разглезен, капризен, но красив като ангелче!”

Малкият Амедео е интровертно дете, обича повече разходките край морето от игрите с децата. Красотата ще привлича околните до смъртта му. Много негови съвременници ще пишат в спомените си колко обаятелен и чаровен е бил наред с непринуденото си поведение.

Лелите на Амедео и майка му са отлично образовани и знаят няколко езика. Занимават се с преводаческа дейност, а Евгения открива частна езикова школа. Така всички деца от фамилията стават полиглоти.

Отново мама Евгения запознава Амедео с творчеството на Бергсон, Ницше, Достоевски, Спиноза, от които Ницше става любим на бъдещия художник.

В училище Амедео не обича нито уроците, нито колективните занимания, но се старае заради спокойствието на майка си. Още повече, че тя бди много нощи над него поради честите му боледувания.

„Може би художник?”

Евгения все още не може да разбере накъде ще се развива красивият Амедео. Но чувствителното момче я изненадва с първата си рисунка – овал с два малки кръга в него. Казва, че това е неин портрет, а е без устни, за да не обвинява Бог за случващото се вкъщи.

А в дома им нещата наистина не са добри. Бащата пилее парите за пиянство и отсъства с дни. Най-големият брат на Амедео – Емануел, е адвокат но е осъден на 6 месеца затвор заради участие в работническа демонстрация. 13-годишната Маргарита е изнасилена, а палавият Умберто предизвиква пожар в къщата.

Кротият нрав на Амедео го прави майчин любимец и като доказателство е записването му на уроци по рисуване, за които Евгения плаща със 70% от семейния бюджет. Амедео започва да учи при Гулиелмо Микели и времето, прекарано в истинско ателие на художник е ранният период в неговото творческо съзряване. За оформянето на индивидуалния му стил изиграва роля не само майката му и учителят му, но и

първата голяма любов на Модиляни –

Биче Боралеви. Тя е негова приятелка от училище, заедно учат и рисуват в ателието, където тя често позира без дрехи на момчето.

Детските години на Модиляни отминават бързо. Майка му все работи в своята езикова школа. Баща му е изоставил алкохола и се залавя отново с търговия. Взема със себе си 15-годишния Амедео на свое бизнес пътуване до о-в Сардиния. Именно там го запленява до смърт една от големите му любови – хашишът. ”Как само опива ароматът му” – пише Амедео на майка си. Пише и друго – че е нарисувал първата си картина по поръчка. За 40 минути прави портрет на „префърцунена старица”, която решава да позира на младия красавец. Изключително доволна, че той вижда в нея това, което е, тя му плаща голяма сума.

След като се завръща от Сардиния, заедно с парите и радостта Амедео донася в себе си не само

новата си страст – хашишът, но и туберкулозата.

След като изкарва една много тежка зима през 1900г. с кашлица и температура, по-страшното е, че пръстите му започват да се изкривяват. Майка му събира пари и тръгват да пътуват, търсейки места с по-добър климат.

По нелекия път на художник

16-годишният Амедео поема окончателно по пътя на изкуството, като се записва в Свободната школа за рисуване от гола натура във Флоренция. Негов учител е Джовани Фаттори – учителят на г-н Микели от Ливорно.

Амедео се старае много, защото не иска да разочарова майка си, а и любимото момиче. Пише дълги писма на Биче Боралеви, а нейните са кратки и неискренни. Скоро се омъжва, без той да знае. Когато се срещат веднъж, тогава му казва и си тръгва. А Амедео хвърля в морето портрета, който е нарисувал за нея.

„Модиляни е най-добрият ученик, непокорен, неспокоен, неподатлив на моди и течения”

В студеното ателие на Джовани Фаттори във Флорентинската художествена академия младият Модиляни усвоява всичко от учителя си, но не става негово копие. Напротив, обича да експериментира и Фаттори казва, че го очаква ярко бъдеще.

Модиляни продължава обучението си във Венецианския институт по изящни изкуства. Във Венеция той открива, че скулптурата го влече повече от живописта. Влекат го все повече и алкохолът и хашишът, убивайки бавно и без това слабото му тяло.

„Ако искам да открия художника в себе си, аз трябва да се движа”

Познал атмосферата на Венеция – градът на разкош и куртизанки, 20-годишният Амедео се отправя към града на влюбените – Париж. Наема си неуютно жилище и само за няколко месеца покорява всички в парижката бохема с красотата и със свободното си общуване. Тук младежът се запознава с Морис Утрильо, който също рисува, но е неудачник,  обича алкохола, хашиша и разгулния живот. Той въвлича още повече Амедео в тези смъртоносни страсти.

Младият художник излага свои картини през 1906г., които обаче никой не купува, може би заради индивидуалния му стил. В следващите 2 г. това продължава и неуспехът кара Амедео да напусне академията временно.

Заедно с приятеля си Утрильо се приближава все повече към нищетата. Моди, както започват да го наричат, все пак продава своите първи картини на един старец, Анжели, който купува творби на млади автори.

Макар че тогава Модиляни често излага свои картини, изкуството му приживе остава неоценено, докато през 2015г. картината „Легнало голо тяло” се продава на търг в Ню Йорк за рекордните 170 милиона долара. Другите му картини днес са пръснати в частни колекции и цената им продължава да расте.

Но в далечната 1909г. Модиляни, отчаян, унищожава всичко в ателието си и се завръща в Ливорно.

„Къде сбърках? Или съм осъден да изкупувам нечии грехове?”

Майката на Модиляни успява с грижите си да го върне към творчество. Той започва да сътворява образи на жени без очи и без сърца, тези от парижките салони. Отново се връща с нови сили в Париж. До нас днес са достигнали 27 скулптури, една от които е продадена за повече от 43 милиона евро през 2010г. Тя представлява лика на голямата руска поетеса Анна Ахматова. Двамата се сприятеляват и често ги виждат заедно.

Техният романс обаче бива прекъснат от егоцентричната Беатрис Хейстингс. Тя се настанява при Модиляни и с разкрепостеното си поведение го връща към алкохола. Макар че и той дава вид на разкрепостен, всъщност търси истински спътник в живота. И когато вижда веднъж Беатрис как е продупчила едно от платната му с Анна Ахматова, подпалва ателието, избягва и скача в Сена. Спасяват го минувачи. Това е вторият му опит за самоубийство.

Модиляни открива своята муза

пет години преди смъртта си. В художествената академия се запознава с младата и красива Жана Ебютерн. Между тях пламва голяма любов, която изпепелява и двамата. Жана му се посвещава изцяло и за първи път Модиляни разбира какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Жана е толкова всеотдайна, че дори изпраща скрито пари на незаконородения му син. Дарява го с дъщеря и го спасява от самотата.

Но смъртта, дебнеща отдавна художника, го прибира в обятията си на 12 януари 1920г. Само ден след това бременната в деветия месец Жана скача от петия етаж, за да бъдат заедно.

Остават десетките платна, запечатали образа й, които тя така и не поглежда, когато влиза в ателието на Модиляни в деня на погребението му. Взема само малка скица, дори не спира течащата вода в банята. Само прочита написаното с боя на огледалото: „Моля да ми простите…”.

Не става ясно за каква прошка е молел Амедео Модиляни. Но неговите модернистични творби, така характерни с удължените лица и тела, се нареждат сред най-значимите постижения  в съвременната живопис и скулптура. Жан Кокто го нарича „най-благородният гений на тази героична епоха”.

Гений, който често подарява своите прекрасни рисунки, вместо да ги продава. А неговите странности и личната му драма – нали точно те съпътстват живота на най-големите творци.

Материалът Амедео Модиляни – „прокълнатият” художник е публикуван за пръв път на Hralupata.