Гениалният италиански творец на десетки музикални произведения Джузепе Верди няма как да не е носил музиката в душата си, защото оперите му стават любими на милиони зрители и не слизат от оперните сцени и до днес.

Създава 26 опери, докосвайки се до революционни сюжети, интимни човешки драми, исторически събития и вдъхновяван от значими литературни произведения.

„Поетът на най-дълбоките човешки чувства” в музиката, както наричат Верди,

произхожда от много бедно семейство.

Родното му село е Ронколе, в близост до град Бусето, област Парма, а рождената му дата – 10 октомври 1813г. Бащата на Верди има селска кръчма, но тя е съвсем малка и от нея едва успява да припечели, за да изхранва семейството си.

Музикалните заложби на малкото момче

забелязва селският органист. Джузепе му става помощник и въпреки че органистът не е квалифициран учител, момчето успява да напредне и се научава да свири на орган.

Когато е на 12г., баща му решава да го издържа да учи в Бусето. Верди не се отказва от  музикалните си занимания и още 15-годишен започва да композира.

От тези години датира голямото му приятелство с Баредзи – търговец и голям почитател на музиката. През 1830г. свири за пръв път пред публика в дома на Баредзи. Родителите му забелязват колко е голямо увлечението му към музиката и му подаряват инструмента спинет. Него Верди пази до смъртта си.

С времето дружбата му с Маргарита Баредзи  укрепва и Верди, вече 23-годишен,

сключва брак с нея.

Баредзи го подпомага да учи в Миланската консерватория, но за жалост не го приемат под предтекст, че няма музикален талант и не умее да свири на пиано.

Този факт обаче не го обезкуражава и той започва да ходи на частни уроци при  прочутия композитор тогава Винченци Лавиня, който е и диригент на оперния театър „Скала”. Опитен педагог, Лавиня изпраща талантливия младеж да гледа репетициите в операта. Тук бъдещият голям композитор обиква музикално-сценичното изкуство.

Първата си опера Верди създава

на 24г. Това е „Оберто граф Бонифачо”, която изнася с успех. Следващата обаче се проваля, защото е комична и той я пише в тежки за него дни. През 1940г. за два месеца първо двете си деца, а после и жена си, които умират от заразна болест. Той е сломен и от мъката донякъде го спасява усиленото композиране.

Утвърждаването на Верди като композитор става след третата му опера – „Навуходоносор”, която има голям успех в „Скала” през 1844г.

В следващите 10г. Верди написва 12 опери. Този първи творчески период от живота му представлява изключителен принос в италианското оперно изкуство.

От 1847г. до 1849г. Верди работи основно в Париж. Там поставя „Ломбард” и се среща с Джузепина Стрепони, оперна певица, която всички наричат Пепина. Те стават много близки и след 10-годишно приятелство се женят, но нямат деца.

Докато творбите на Верди през първия му период са наситени най-вече с революционни мотиви, свързани с Френската революция, след 1850г. той създава

опери, отразяващи чувствата на обикновените хора.

Вдъхновяват го, защото се борят срещу буржоазната класа или феодалното потисничество и стават централни персонажи в оперното му творчество. Това са „Луиз Милър”, „Риголето”, „Трубадур”, „Травиата” и др.

В последните три от тях геният на Джузепе Верди се разкрива изцяло. Той продължава да твори със същия устрем и създава „Симоне Боканегра”, „Бал с маски”, „Силата на съдбата”, „Дон Карлос”.

Няма как да не споменем и „Реквием” – голямо, вечно произведение, което Верди посвещава на поета Алесандро Мандзони. „По-добре нищо да не казвам”, чувайки „Реквием”, казва иначе язвителният композитор Рихард Вагнер, с когото не се обичали много.

В последния период от творческата си биография

Верди създава само 3 опери: „Отело”, „Аида” и „Фалстаф”. Наричат ги оперите на „стария Верди”. Те са върхът на великия му композиторски гений, създадени след години упорити творчески търсения. „Фалстаф” е изпълнена с радостта от живота и с тази опера Верди, вече 80-годишен, спуска завесата на кариерата си.

Композиторът доживява до дълбока старост, като не само създава музика, но и участва в политическия живот на страната. Бил е заместник на първия италиански парламент, сенатор в Рим.

Почива на достолепните 87 г.

през 1901г. в Милано, след като получава инсулт, който причинява парализа на дясната му страна. Преживява 13г. втората си съпруга. Повече от 300 хил. души идват да изпратят гениалния Верди в последното му пътуване, а хор от 820 певци изпълнява откъс от „Набуко” на гроба му.

За живота на Верди в архивите се пазят много любопитни факти. Например когато крал Умберто иска да го удостои с титлата „Маркиз” за услуги към отечеството, Верди отказва с думите: „Аз съм селянин”.

Верди не обичал да губи пари. Когато продава виното от имота си до Бусето на хората от околностите, моли ги да му върнат празните бутилки.

Един път когато искат от композитора пощенския адрес, той диктува една дума: „Италия”.

И днес, повече от 100г след смъртта на Верди, музиката му вълнува, радва, трогва, звучи и се пее на сцените по цял свят.

В последните години стана ясно, че тя дори може да лекува. Експерименти на японски учени доказват, че при трансплантиране на сърца на мишки, животните

живеят по-дълго, слушайки „Травиата” на Верди.

Има десетки филми, в които звучи музика на Верди: като „Аз съм началото”, „Здрач”, „Мадагаскар”. Правят се и филмови адаптации на оперите „Аида”, „Отело”и др.

Родното село на композитора днес се нарича Ронколе Верди. Миланската скала, в която той така и не влиза, също носи името му.

Статистиката сочи, че

най-изпълняваният оперен композитор е Верди,

а неговата „Травиата” – най-изпълняваната опера по света.

„Чудото на музиката се състои в това, че тя може наведнъж да каже много неща” – твърди композиторът и той го прави. Затова може би е вечен, защото говори чрез музиката за силата на човешките чувства, а нейният език е разбираем за всеки, независимо от цвета на кожата му, езика и религията му.

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени” – това е посланието на композитора с душа на поет Джузепе Верди. Затова остава велик, защото изказаното с ноти понякога е по-силно от думите.

Материалът Джузепе Верди – композиторът с музика в душата е публикуван за пръв път на Hralupata.