Йоханес Брамс – свободният, но самотен композитор

Frei aber einsam – “свободен, но самотен”. Това е мотото на виртуозния немски пианист и композитор, представител на Романтизма Йоханес Брамс. Остава влюбен за цял живот в Клара Шуман, с 15 г. по-възрастната от него жена на друг гениален композитор и негов приятел Роберт Шуман.

Така и не създава семейство, но затова пък остава в историята на музиката като един от „трите Б-та” заедно с Бетовен и Бах. Неговите инструментални концерти, симфонии, унгарските танци и останалото творчество и днес се изпълнява на световните сцени.

Формиране на музикалното дарование

Още в детските и юношеските си години Йоханес Брамс проявява качества, които в по-късните години ще станат характерни за неговата личност – силна воля, вътрешна вглъбеност и самодисциплина.

Роденият през 1833г. в Хамбург Йоханес израства в семейство на музиканти и получава първите си уроци по цигулка и виолончело от баща си. На 7г. взема уроци по пиано от Ото Косел. По-късно учи при учителя на Косел – Едуард Марксен, известен тогава клавирен педагог.

На 10г. вече участва в частен концерт. Композиторските заложби на малкия Йоханес се проявяват много рано, още 7-8-годишен прави опити да композира, а 12-годишен създава Соната за пиано. Преподавателите му от този период дори смятат, че би станал много добър изпълнител, ако не беше композирал толкова много.

Поради характерния си перфекционизъм обаче младият Брамс унищожава първите си творби.

Ролята на семейство Шуман

Перфекционизмът на Брамс е толкова голям, че написва първата си симфония след 20-годишна работа над нея. Голяма роля в творчеството и живота му изиграва композиторът Роберт Шуман и неговата съпруга Клара Шуман, която е пианистка.

Когато Шуман става ментор и приятел на Брамс, младият музикант е 20-годишен. За младежа Шуман пише, че му е предначертано да изрази времената им по възможно най-добрия и идеален начин. Затова и помага на талантливия Брамс да публикува първите си произведения и участва с него и други музиканти в общ проект. Това е FAE – соната за техния колега цигулар Йозеф Йоахим, един от големите приятели на Брамс. А FAE всъщност е абревиатура на “Свободен, но самотен” – ръководещият принцип в живота на Брамс.

Не само Роберт Шуман оказва силно влияние върху Брамс. Младият композитор се влюбва безумно за цял живот в съпругата на покровителя си. Но остава лоялен към приятеля си и дори след смъртта му не посмява да й предложи брак.

Точно това, че се разкъсва между безнадеждната си любов и своята лоялност, го прави много нещастен. Началото на неговия клавирен квартет, започнат през 1855г., прилича на въздишка. Успява да завърши творбата през 1875г., измъчван през цялото време от мисълта за самоубийство.

Брамс не посяга на живота си за разлика от Роберт Шуман. Той страда от депресия в тежка форма и прави опит да се удави в Рейн, но го спасяват. Умира след две години, но и след като него вече го няма, между Брамс и Клара не се получава нищо. Така композиторът, въпреки че има няколко мимолетни връзки след това, остава завинаги сам.

Години в Хамбург и Виена

След смъртта на Шуман Брамс спира да се среща с вдовицата му. Той иска да забрави неспокойните години в Дюселдорф и става хоров диригент и учител по музика. Годините 1857-1859 са времето, когато създава своите оркестрови серенади, от които блика светло настроение.

Тържественото изпълнение на концерта на Брамс за пиано, участието на ръководения от него женски хор в създадените в Хамбургския период произведения и др. дават тласък на по-нататъшния му успех във Виена.

Във Виена обаче Брамс се задържа само около 2г. Назначен е за хормайстор към вокалната академия, но поради интриги и заради желанието си да твори свободно, напуска поста. Освен това трябва да се върне в Хамбург при семейството си, когато разбира, че майка му е починала.

Мъката по загубата Брамс пресъздава в няколко творби от този период, като довършва и „Немски реквием” през 1868г. На първата страница написва посвещение на майка си. Изпълнението на реквиема в Бремен предизвиква огромното възхищение на публиката  и до днес е едно от най-изпълняваните произведения.

Симфониите на Брамс и първите големи отличия

През 1871г. почива и бащата на Брамс и след погребението му той се завръща отново във Виена. Финансовото му положение става по-добро и вече по-спокойно се отдава на творчество.

Премиерата на неговата Първа симфония е през 1876г. Тя има голям успех, а Йоханес Брамс вече е авторитет в света на музиката. Става член на журито, което избира на кого да бъде присъдена Виенската държавна награда. Получава и отличия като Ордена на Максимилиан и Ордена на Саксония-Майнинген.

Втора си симфония Брамс създава на езерото Вертер през 1877г. Веднага след това е избран за почетен член на Университета в Бреслау и за повече солидност си пуска брада.

Вдъхновение за Третата симфония Йоханес Брамс получава във Висбаден и бреговете на Рейн. Създава я в уютна и спокойна обстановка през 1883г., а година по-късно написва и Четвъртата симфония.

Според изследователите на творчеството му и четирите симфонии са лирични, въпреки че от първата до последната се преминава от елегия към трагедия.

Посветен на композиране

Паралелно със създаване на симфониите, Брамс композира и други творби. Концертните му турнета допринасят за все по-голямата му известност. Има вече достатъчно средства да помага на роднините си и на начинаещи музиканти. Затова се посвещава почти изцяло на творчество на камерна музика и изпълнява своите творби в Австрия, Швейцария и Италия.

Последни години

Последната публикувана творба на Брамс е „Четири сериозни песни”. Музикалните критици твърдят, че тя е върхът в кариерата му. През цялото време, докато работи над нея, композиторът мисли за болната Клара Шуман, която умира през 1896г.

Самият той се лекува в австрийския курорт Ишл. Въпреки разклатеното си здраве, успява да довърши цикъла си от немски песни.

Йоханес Брамс не успява да се пребори с болестта. Умира от рак на черния дроб на 3 април 1897г. и го погребват на Централното гробище във Виена.

Брамс не пише опери, но оставя повече от 80 творби. Приживе признава, че сърцето му принадлежи единствено на Музиката и че в един момент ще се превърне в акорд и ще изчезне в небето. И днес в световните концертни зали виртуозни музиканти изпълняват неговите симфонии и камерни творби.