Технологията на Adidas – Omni Heat

Технологията Omni-Heat представлява материал с добавка на алуминий. Той не поглъща топлината, отделена от тялото, а я връща обратно към него. Вече има създадени якета и термо бельо от новия материал, които тежат 5 пъти по-малко и топлят много повече от конвенционалните.

В „умните” дрехи на Adidas от серията miCoach има вграден сензор, който отчита сърдечния ритъм. Технологията Climacool на същата марка е вложена в изработването на „дишащи” материи, нужни за тениски и маратонки.

И това е само началото. Какво ли ни чака още?

Но нека се фокусираме върху настоящето. Днес с помощта на съвременните технологии са създадени много необичайни материи, които не са „умни”, но в основата на повечето  стоят естествени суровини.

• Царевица

През 2005г. в Небраска специалисти на Nature Works LLC създават материята Ingeo. Тя се получава, като от царевицата се извлича захар, а след това с помощта на полимеризация от нея се получават пластмасови влакна. Следва усукването на влакната и използването им като допълнение за производството на дрехи и бельо от полиестер и найлон.

• Утайка от кафе

Платове, които съдържат утайка от кафе, произвежда тайванска компания. Идеята е неутрализиране на неприятните миризми, каквито свойства има кафето. Една чаша с утайка от кафе е достатъчна за производството на три тениски. С получената от кафе тъкан се изработват най-вече спортни дрехи, защото тя изсъхва бързо и не пропуска UV лъчи.

• Борови иглички

За производството на спортни облекла се използва и плат, изработен от борови игли. Те се събират и с помощта на специална технология се превръщат в биоразградим материал, приличащ на лен. Подобен плат има абсорбиращи свойства. Много е подходящ и за направа на дрехи за хладно време, тъй като топли и е много лек.

• Кокосови влакна

Поради своята еластичност кокосовите влакна се използват и за направа на тъкан за дрехи. Тъй като милиарди кокосови орехи годишно се използват в различни индустрии като хранително-вкусова, козметична и медицинска, техните черупки остават неоползотворени. Това е до момента, в който компанията Cocona Ins. не започва да разработва технология за превръщането им в тъкан. Оказва се, че тя съхне много бързо и отлично абсорбира миризми.

• Вино

До идеята за винена рокля Дона Франклин – художничка, и Гари Кас – микробиолог от Австралия, достигат, след като забелязват остатъците от ферментация на виното по една бъчва. Те приличали на фина дантела и двамата веднага се заемат със създаването на винена рокля.

Първите си опити започват през 2007г. За да се получи тъкан, екип от учени добавя бактерията ацетобактер. Бактерията превръща виното в оцет. Получената пяна се събира. За да образува формата на дрехата, се изсушава върху надуваем манекен. Засега обаче много лесно се къса. Затова учените от Университета в Западна Австралия, заели се с тази задача, се надяват в екипа им да се включат още учени, които да помогнат платът от вино да стане по-устойчив.

• Соя

След производството на тофу остават люспите на соята, които служат за производството на соева прежда. Китайскта компания Soysilk е лидер в това производство. Получената соева коприна е наречена „растителен кашмир” и е много мека.

Платът от соя не избледнява, не се свива при топлина повече от памука и позволява дишането на кожата. Освен това материята е много издръжлива.

Компанията Xylem Clothing например е една от малкото, която предлага екологични дрехи от соя.

• Коприва

Копривата е популярна като материал за изработване на дрехи още през Средновековието. Дори била предпочитана пред памука, тъй като тогава той се внасял и бил много скъп.

За направата на тъкан от коприва се използват стъблата на растението, които са много гъвкави и здрави.

Традицията от миналото продължават учени от Великобритания. Те разработват материя, която се състои от 25% копривени влакна и 75% вълна.

• Микроводорасли

Австрийската компания Zimmer AG разработва плата Sea Cell, който се състои от микроводорасли и влакна от целулоза. Получена е много мека и дишаща материя. При тестването й става ясно, че допирайки се до кожата, подобрява притока на кръв към нея. Това допринася за голямото й приложение най-вече за изработката на бельо, в това число и спално.

• Пластмаса

Понеже годишно се изхвърлят тонове пластмасови отпадъци, Newlife решава да започне производството на тъкани от рециклирана пластмаса. Това отнема по-малко количество енергия, отколкото да се произвежда нов полиестер. Полученият плат се използва в модната индустрия. Една от роклите на Giorgio Armani, създадена през 2012г., е именно от такава рециклирана тъкан.

• Дървесни влакна

Университетите в Аалто и Хелзинки са разработили технологията Ioncell, при която се използва дървесина, рециклирани вестници, велпапе и стар памук.

За дървесина се използват брезови дървета. Малки брезови трупчета се изгарят до степен на превръщане в листове от пулпа. Тя се смесва с йонна течност и така се получава целулозен материал. Влакната се навиват и от получената прежда се прави тъкан.

Нишките й са биоразградими и не съдържат нищо синтетично. Тъканта е мека и това, че пада естествено, я прави подходяща за направата на различни дрехи като палта, ръкавици, шалове, официални облекла и др. Освен това понася много добре и боядисване.

• Цитруси

Цитрусите са култури, богати на влакнини. Поради генерирането на хиляди тонове хранителни отпадъци годишно, италианската компания Orange Fiber разработва методика за рециклирането и приложението им за направа на платове и дрехи.

Същото се отнася и за банановите влакна, които са евтин и издръжлив материал, както и за листата на ананаса.

Например с новата технология Agraloop на Circular Systems S.P.C. хранителните отпадъци могат да се превърнат в естествени влакна за изтъкаването на платове за дрехи.

Докато през 1960г. 97% от влакната, нужни за текстилната индустрия, са се добивали от естествени източници, днес процентите са само 35.

Но през 21.в. вече все повече хора осъзнават, че много се нуждаем от дрехи, изработени от естествени тъкани. И макар че дрехите от соя, коприва или кокосови влакна може да ни изглеждат необичайни и признак на лукс, те и още „растителни дрехи” са бъдещето, което всъщност е връщане към позабравени традиции.

Материалът Най-необичайните материали за шиене на дрехи е публикуван за пръв път на Hralupata.

Но за неразумното използване на пластмасата в никакъв случай не трябва да виним откривателя й – американският химик от белгийски произход Лео Хендрик Бекеланд.

Бекеланд поставя началото на съвременната индустрия за производство на пластмаса, като създава бакелита – първото пластмасово вещество, което е напълно синтетично.

Бъдещият химик е роден в Гент, Белгия,

на 14 ноември 1863г. Баща му е обущар, който не може да чете и се чуди защо синът му трябва да учи. Майка му е прислужница, но точно тя го насърчава да получи добро образование. Самият Бекеланд заявява в едно списание, че името на фамилията му „Бекеланд” е холандска и означава „земя на маяците”.

Бекеланд завършва Гентското техническо училище с отличие и това му осигурява стипендия за обучение по химия в университета.

Когато е едва 21-годишен, печели с отличие докторска степен. Преподава в Брюж две години. Станал вече професор, през 1889г. в Гент му предлагат работа като преподавател в университета.

Малко след това Бекеланд се жени за Селин Суорст,

дъщеря на неговия бивш професор Теодор Суортс, която му ражда двама сина и дъщеря. Двамата имат дълъг и щастлив семеен живот. Селин не само осигурява спокойна домашна атмосфера на семейството, но е и първият му помощник и в лабораторията, и по-късно при организацията на производствените фирми.

След сключването на брака си младата двойка отива на меден месец в Ню Йорк. Там Бекеланд се свързва с компанията на Ричард Антъни, която се занимава с изработката на снимков материал. По това време младият химик вече е разработил свой метод за проявяване на фотографски плаки с вода, а не със специални химикали. Президентът на компанията вижда потенциал в него и му предлага да работи за компанията. Тук обаче Бекеланд се задържа само две години.

През 1891г. открива свой бизнес като консултант в химическата промишленост. Поради здравословни и финансови проблеми се принуждава да продължи със старите си занимания – да произвежда фотохартия.

След няколко години Бекеланд

създава фотографската хартия „Velox”.

Тя позволява да се правят качествени снимки при изкуствена светлина. Химикът се опитва да внедри самостоятелно изобретението си, но не успява. Продава го чрез американския предприемач Джордж Истман на компанията Eastman Kodak за 1 млн. долара.

Спечеленото Бекеланд влага в изграждането на лаборатория в гр. Йонкърс, където продължава със своите изследвания.

Минават 7 години, докато той стигне до най-значимото си изобретение – бакелитът. Преди това успява да вземе патент за над 55 изобретения като метод за импрегниране на дървен материал, процес за сепариране на кадмий и мед и др.

Както всички големи открития, и

откритието на бакелита

през 1907г. става случайно. По времето на Бекеланд за изолация в електрониката се използва шеллак. Той е доста скъп, защото се прави от южноазиатски бръмбари. Индустриалците трябва да отделят доста средства за внасянето му.

Бекеланд решава, че това е възможност за него да припечели, създавайки заместител на шеллака. Отначало получава смола, която назовава „Novolak”, но тя не намира отклик на пазара. Продължава да експериментира и получава нов продукт, резултат от поликондензацията на фенол и формалдехид с помощта на алкален катализатор.

Този уникален твърд полимер, който не се топи при топлина, е наречен „бакелит” в чест на своя изобретател. Бекеланд отначало смята, че бакелитът ще намери приложение за фонографски записи, но се оказва, че може да се използва с успех и в други области, най-вече в електротехническата промишленост. Пластмасата, използвана днес, е производна именно на бакелита и се среща навсякъде.

След като през 1909г. Бекеланд обявява официално откритието си на среща на Американското химическо общество,

основава „Bakelite Corporation”.

В статия за едно списание той споделя: „Бакелитът е много по-добър като изолатор от твърдата гума, казеина, целулозата, шеллака и, на практика, от всички пластмаси”. Това е годината, когато е награден с медала на Никълъс от Американското химическо общество.

След 1910г. заема много почетни длъжности наред с това, че е президент на компанията си.

Бекеланд получава около 400 патента, свързани със създаването на бакелита. До 1930г. неговата компания има производствена площ от 128 акра в Ню Джърси.

Възникват обаче адаптивни проблеми поради крехкостта на бакелита в чиста форма. Подсилват го с добавки, за да стане по-издръжлив, но така се влошава качеството му. Изоставен е и е заменен с други пластмаси.

Бекеланд вече може да се отдадена любимите си занимания

Освен химията, негови хобита са яхтинг, градинарство и автомобилизъм. Той се установява във Флорида, където си купува голямо имение. Изпраща от градината си екзотични плодове на свои приятели в Ню Йорк.

В същото време става все по-ексцентричен, като например започва да се храни само с консерви. На моменти поведението му е като на безумец. Причината е тежката деменция, от която страда. А тя не щади дори умните и богатите.

Никое от децата на Бекеланд не се интересува от науката или от бизнеса с бакелит. Затова баща им продава всичко през 1939г. и се пенсионира. На следващата година получава за заслугите си още една награда – медала на Франклин от Института Франклин.

Почива на 80-годишна възраст от кръвоизлив в мозъка на 23 февруари 1944г. в санаториум.

Бекеланд е в списъка на 20-те най-велики мислители и учени на 20в., който е публикуван през 1999г. в американското списание „Time”.

Лео Хендрик Бекеланд умира, не не и пластмасата. До средата на миналия век тя се възприема като нещо наистина нужно и положително. Но постепенно започва промяна в отношението на хората към нея. Това се дължи на първоначалните наблюдения на пластмасовите отпадъци в океаните, както и на статии, които подробно разкриват колко опасни химикали се влагат в производството й.

Репутацията на пластмасата, наследничка на бакелита, донякъде е накърнена. Говорейки за нея, днес имаме предвид нещо изкуствено, което ни отдалечава от природата и вреди на всички живи същества.

Замисълът на Бекеланд е бил съвсем друг. Надали е подозирал, че след смъртта му хората ще формоват пластмаса, но в същото време и тя ще формова тях.

Материалът Лео Хендрик Бекеланд – „виновникът” за пластмасовата ера е публикуван за пръв път на Hralupata.