Усещаме движението, потъваме в атмосферата на това отминало, но традиционно българско ежедневие. А като разберем, че в единия от танцуващите Мърквичка е изобразил себе си, само това е достатъчно да се досетим колко голяма е била любовта на чеха Ян Вацлав Мърквичка към България.

Страната, която става за него втора родина и в която той се влюбва завинаги. Затова и отдава голяма част от таланта си за изграждането на новото българско изобразително изкуство след Освобождението.

Годините преди живота в България

Ян Вацлав Мърквичка, или Иван, както го наричат веднага след пристигането му в България, е роден на 23 април 1856г. в с.Видим, при Дуба, Чехия.

Учи в Прага в Академията за изобразително изкуство, както и в Мюнхенската художествена академия. Работи като учител в Прага.

„Побългаряването” на Ян Мърквичка

Мърквичка е поканен от източнорумелийското правителство през 1882г. да преподава рисуване в Пловдив. Такова „внасяне” на чужди кадри в България след Освобождението е било необходимо във всички сфери, за да се задвижи общественият живот. По този начин много достойни  хора свързват съдбата си с България, отдавайки таланта и силите се за нея.

Сред тях е и 25-годишният тогава Ян Мърквичка, когото българите наричат Иван. Така и остава за поколенията, с това име нарича той и сина си по-късно и се подписва след години, връщайки се в Чехия.

Младият художник се среща с видни общественици и интелектуалци в навечерието на Съединението като Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов и др., обединявайки усилия в общи каузи.

Основната дейност на Иван Мърквичка е да преподава в Пловдивската мъжка гимназия, а за учениците му е чест да се учат от толкова образован за времето си младеж.

Жанрово в България Мърквичка се ориентира предимно към битовата селска живопис. Стремежът му към натуралност и реализъм личат в най-хубавите му платна от този плодоносен пловдивски период – „Пазар в Пловдив”, „Циганска веселба”, „Птицепродавец” и др.

История на картината „Ръченица”

Картината си „Ръченица” Мърквичка рисува в София, където заживява през 1889г. Рисува я в два варианта, като има предвид кръчма в с. Бистрица.Трудно намира модели, понеже поради суеверия, местните хора не искат да позират. Според една от версиите, освен себе си, рисува и ирландския журналист Джеймс Баучер. Други смятат, че вторият танцьор е шопски селянин.

Факт е обаче, че художникът е уловил неповторимата атмосфера на бистришката кръчма и традиционния български колорит.

Отдаден на България

40-годишното пребиваване на Иван Мърквичка в България му дава възможност да й даде много, включително и живота на сина си, който загива като български офицер в Първата световна война.

Сред най-значимото, е откриването на Първото държавно рисувателно училище. Заедно с Антон Митов е редактор и на първото специално издание за изобразително изкуство – сп. „Изкуство”.

Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото” отново с Митов, а заедно с нумизмата Вацлав Добруски изработва първия български герб.

Два от стенописите на катадралата „Св.Александър Невски” са негови, а останалите – нарисувани от най-талантливите му ученици.

Иван Мърквичка се връща в Чехия през 1921г., а смъртта го застига през 1938г.

Оставената от него ярка следа в изобразителното изкуство и в културата на България го нарежда сред най-значимите личности, които българският народ няма да забрави. Чехът, който обикна България завинаги и й даде най-доброто от себе си.

Материалът Иван Мърквичка – чехът, класик на българската живопис е публикуван за пръв път на Hralupata.