Според психолозите има много фактори, които могат да доведат до разпад на връзката, като например:

– Несъвместимост на характерите, ценностите или интересите

– Недостатъчна комуникация, разбирателство или уважение – Изневяра, лъжи или измама

– Скучене, рутина или загуба на страстта

– Неравноправие, контрол или насилие

– Различни очаквания, цели или планове за бъдещето

– Външни натисци, стрес или кризи

Психолозите съветват

Раздялата може да предизвика различни емоции, като гняв, тъга, вина, страх, обида, самота или облекчение. За да преживеем раздялата по-лесно, психолозите препоръчват да:

– Приемем факта, че връзката е приключила и да не се опитваме да я възстановим

– Изразим своите чувства пред някого, на когото имаме доверие или да потърсим професионална помощ

– Отделим време за себе си и да се погрижим за своето физическо и психическо здраве

– Намерим нови хобита, интереси или занимания, които да ни зареждат с енергия и удоволствие

– Разширим своя социален кръг и да се срещаме с приятели или нови хора

– Не сравняваме себе си или бившия партньор с други двойки или хора

– Не влизаме в нова връзка преди да сме готови за това

Раздялата на двойки не е край на света, а начало на нов етап в живота. С правилното отношение и подкрепа можем да преодолеем трудностите и да открием нови възможности за щастие и развитие.

Материалът Как и защо се разделят двойките е публикуван за пръв път на Hralupata.

Преди изобретяването на хартията, първите монети са били направени от благородни метали като злато, сребро или мед. Преходът от монети към кожени пари е предприет от китайците, които започват използването на кожени пари през 118 г. преди Христа. През 806 г., те се отказват от кожата и предпочитат хартията. Използването на книжни пари в западните цивилизации започва към средата на 17 век.

Отговор на въпроса защо монетите са с назъбени краища

Както вече казахме в началото монетите се правели от скъпоценни метали, като злато, сребро и др. Също така се произвеждали в квадратна форма. Но някои хитри хора решили да увеличат стойността им като изстържат краищата им, така получавали скъпоценен прах, който продавали отделно.
За да предотвратят това, било решено да се произвеждат монетите в кръгла форма, защото при кръглите монети е много по-забележимо, когато краищата им бъдат изстъргани, а кой би приел монета с неправилна форма – никой.
Но и това не спряло алчните и изобретателни мошеници в миналото. За това като крайна мярка е решено краищата на монетите да са назъбени, за да се предотврати мошеничеството.

В наши дни монетите не се произвеждат от ценни метали, но краищата им все още се правят назъбени и това е по-скоро навик останал от миналото.

Материалът Защо монетите имат назъбени ръбове? е публикуван за пръв път на Hralupata.

Възможно е да видите червени седалки не само в кината, но и в операта, театъра, също на концерти и други арт събития.

От миналото до наши дни червените кресла са се превърнали в символ на помещения, където се провеждат културни и артистични събития. Обикновено мислим за значението на червения цвят, който сме свикнали да виждаме в търговски центрове, заведения за хранене и емблеми на ресторанти, че е подбран специално като „по-забележим“. Но това не е точно така.

Червеното се нарича още най-щастливият цвят с най-голяма дължина на вълните, особено за сетивата. Чрез много клинични наблюдения е доказано, че той задейства обонянието, влияе и на сърдечното налягане. В този смисъл може да се нарече стимулиращ цвят.

Е, когато киното вече е тъмна среда и лампите загасени, замисляли ли сте се защо червените седалки са предпочитани…

Причината седалките в киното да са червени е както биологична, така и физиологична и психологическа…

Седалките в киното са червени, защото:

Човешкият мозък възприема цветовете по различен начин при слаба и силна светлина. Тъй като светлината в нашата среда намалява, ние сме склонни да виждаме цветовете около нас като сини.

Първият цвят, който губим от поглед при слаба светлина, е червеният. Ето защо седалките в киносалоните са червени. Той е проектиран с цел да елиминира седалките, когато светлините са изключени, и да ни даде по-добро изживяване по време на прожекцията.

Материалът Защо използват червени седалки в кино салоните? Логично! е публикуван за пръв път на Hralupata.

Да се именуват тропическите циклони е практика, водеща началото си от Карибския регион. Там били наричани с името на светеца, в чийто календарен ден са се появили. През 1825г. например ураган с има Санта Ана връхлита върху Пуерто Рико, а през 1876г. и 1928г. островът бил ударен от Сан Фелипе.

В САЩ именуването на тропическите бури започва през 1953г., като до към 1979г. се използват само женски имена – традиция, вероятно останала от Клемънт Рагъл, австралийски метеоролог. Но все пак има урагани в Атлантическия океан, получили имена и на мъже.

Кой измисля имената на ураганите днес?

За имената на всички циклони и урагани днес носи отговорност Световната метеорологична организация с база в Женева. Имената на атлантическите бури са включени в списък с мъжки и женски имена, подредени по азбучен ред. Обновяването им става на 6г.

Клеър Нулис, която работи в СМО, споделя, че организацията постоянно получава жалби от хора заради имената. Това са такива, които са недоволни, че природно явление с такава опустошителна сила носи име като тяхното. Други пък искат тропическата буря да бъде наречена с тяхното име. Винаги им обясняват, че имената са само малка част от работата на комисията.

Промени в списъка с имена се прави тогава, когато има изключително смъртоносна буря и бъдещото използване на името й ще напомня на хората за станалото.

Обикновено сменените имена започват с буквите К, Л и М, тъй като назованите с тях стихии се случват в сезона с най-разрушителна сила на ураганите. Най-често страната, която иска смяна на име, предлага друго на негово място. Например САЩ заменят името на урагана Майкъл с името Милтън. Целта е имената да бъдат подходящи за региона, където може да живеят хора с различна етническа принадлежност. Те трябва да бъдат разбираеми и разпознаваеми от хората.

А защо изобщо ураганите и бурите трябва да носят имена? Обяснението е: заради безопасността. Обмяната на информация за опасна буря е много по-лесна, ако има име, което да се запомня лесно и с което да я споменете.

И макар че много хора смятат именуването на бури за забавно начинание, това съвсем не е така. Използването на имена често помага за спасяването на човешки животи.

Ураганите с женски имена – по-смъртоносни

Метеорологичните служби през 70-те г. на XXв. решават, че трябва да започнат да кръщават ураганите и с мъжки имена, за да не ги обвинят в сексизъм. Преобладаващите преди това женски имена се дължат на твърдението, че женските настроения са непредвидими като бурите.

Вече има редуване на женски имена с мъжки, като първият ураган над Атлантика през 1979г. носи името Боб. За 2014г. например са избрани имената Вики, Доли и Жозефин.

Според проучване на Шарън Шейвит за ураганите, бушували над територията на САЩ за периода от 1950 до 2012г., промяната на имената води до смъртоносни последици. Например такъв е случаят с преименуването на ураган с Елоиз вместо Чарли, което може да доведе до 3 пъти повече жертви.

Авторката на проучването твърди, че ако ураганите имат по-женствени имена като Синди или Бел, тогава населението ги възприема като по-малко опустошителни.

Анкетираните в проучването споделят, че според тях бурите, носещи имената Виктория, Кристина или Александра, са по-малко опасни от други с мъжки имена Виктор, Александър или Кристофър.

Имена на урагани с букви от гръцката азбука

През 2020г. заради големия брой урагани Световната метеорологична организация се принуждава да използва имена на букви от гръцката азбука. Тази практика обаче ще се преустанови, за да не се предизвика объркване.

От Комитета по ураганите са отменени и имена на 4 циклона, които предизвикват големи щети: Дориан – през 2019г., а през 2020г. – Йота, Ета и Лора.

Ураганите през 2020г. са толкова много, че списъкът от 21 имена, който се поддържа от СМО, се изчерпва. Затова се прибягва пак до гръцката азбука, което се прави за втори път от 2005г. насам.

Макар че именуването на бурите да изглежда несъществено, то е важно, за да се идентифицират тези разрушителни явления и да може да се предупреди населението.

Имената се редуват – мъжко и женско, и списъкът се използва пак след 6г. През 2021г. той започва с имената Ана, Бил и Клодет. Тъй като сред местните езици (по Атлантическото крайбрежие) не са разпространени имена, започващи с Q, V, X, Y, Z, такива букви се пропускат.

Хората обаче започват да обръщат внимание повече на гръцките букви, отколкото на разрушителните последици от природните явления. Освен това често настъпва объркване при предаването им в районите с бури. Например някои имат много близко произношение: Ета, Зета, Тета, а това усложнява немалко комуникациите. Затова Комитетът по ураганите решава да изработи допълнителен списък, съдържащ имена, които се използват вместо гръцките букви.

Любопитно за имената на ураганите

Ураганът Катрина от 2005г- се превръща в най-разрушителният в историята на САЩ, затова името му е изключено завинаги от списъка на метеоролозите.

Ето още интересни подробности, свързани с имената на ураганите:

• Името на първия ураган е Мария, каквото е името на главната героиня в романа „Буря” от 1941г. на писателя Дж.Р.Стюарт.
• Тайфуните в северозападната част на Тихия океан носят имена на хранителни продукти, цветя, дървета и животни. Такива са: Канмури, Копу, Юфунг и др. Японците не искат да дават женски имена на тайфуните, защото за тях жените са тихи и нежни същества.
• В северната част на Индийския океан тропическите циклони нямат имена.
• По време на Втората световна война метеоролозите използват за назоваване на  циклоните имената на своите майки, любовници или съпруги.
• Името на някои урагани „се пенсионира”, ако той е много разрушителен. Преди оттеглянето на името Катрина, има още „пенсионирани” имена.  Първото е Карол, който през 1954г. причинява много смъртни случаи и щети в североизточната част на САЩ. Други имена, които не се използват вече, са: Алисън – 2021г., Анита – 1977г., Чарли – 2004г., Ерика – 2015г., Санди – 2012г. и др.
• Имената в списъците на СМО, мъжки и женски, са на френски, английски и испански език.

Каквито и имена да носят ураганите днес, все пак е по-добре назоваване с име, отколкото с дължина или географска ширина, които трудно се запомнят.

А иначе, дори и тези с „нежни” женски имена, са опасни и смъртоносни.

Материалът Какви имена имат ураганите и защо е публикуван за пръв път на Hralupata.

Като цяло, хората през XIIв. например са били със 7 до 18см по-ниски от жителите на планетата днес.

Какви са причините днес да има по-високи хора?

Според учените една от причините хората през XXIв. да са по-високи от своите предци е храната и способността на тялото да я усвоява.

Изследванията на скелетите на хора показват, че от каменната ера до XIXв. разликите във височината на хората не са прекалено големи, като има пикови периоди и периоди на спадове.

Чумата или „черната смърт”, както я наричат, убива през XIVв. 60% от населението на Европа, а така за оцелелите има много повече място и повече храна.

Средната височина на европейците през следващите два века се покачва, като мъжете в Англия са с едва 3,8см по-ниски, отколкото е средната им височина днес: 175см.

През XVIIв. в много европейски страни настъпва „малка ледена епоха” – студени зими, влажни летни сезони няколко години наред. Това, както и гражданската война в Англия, 30-годишната война и агресията на Луи XIV, понижава общественото здраве в Средна Европа и съответно ръста.

Например французите в този период са били със средна височина 162см. Затова и повечето от тях са носели обувки с токове.

В следващите векове – XIX и XX, проучванията показват, че поради лошите условия на живот и недостатъчната храна средната височина на мъжете не надхвърля 165см. Въпреки това обаче например студентите в учебните заведения за висшата класа са по-висок с 22см от тези от по-ниските прослойки.

За разлика от жителите на стария континент, американците са по-високи от края на XIXв. до Втората световна война със среден ръст 170см. Предполага се, че това се дължи на по-богатия аграрен сектор и по-големите ресурси на средата.

След Втората световна война нещата стават по-различни. Докато при американците височината в последния половин век остава същата, нидерландците например могат да се похвалят със среден ръст при мъжете 183см и 170см при жените, докато при американците височината е съответно 175 и 163см.

Вероятните причини са по-евтиното и достъпно, дори безплатно здравеопазване и различните социални политики като родителската отпуска за отглеждане на дете.

През последните години научните проучвания доказват, че ръстът на човека зависи на 60-80% от гените. От друга страна обаче, промяната на гените не става толкова бързо, така че ръстът зависи и от околната среда.

Къде по света се срещат най-високите и най-ниските хора?

Последното по-мащабно проучване относно височината на представители на различни националности е направено през 2014г. от Кралския колеж в Лондон и е достатъчно показателно за тенденциите на растеж. Според публикацията в сп. eLife проучването обхваща 200 държави по света за сто години назад, т.е. от 1914г.

За този период от време с най-повишен ръст са мъжете в Иран – с 16см, и жените от Южна Корея – с 20см.

Във Великобритания и мъже, и  жени са пораснали с 11см, като днес средният ръст на мъжете е 178см, а на жените – 164см.

За разлика от тях американците са станали по-високи само с 5-6см. Докато през 1914г. са били на 3-то и 4-то място съответно за мъже и жени, днес са на 37-мо и 42-ро място.

Най-много са увеличили сантиметрите на ръста си жителите на Източна Азия, а тези в Южна Азия и в някои африкански държави са пораснали само с 1-6см. Някои нации дори намаляват средната си височина от 1970г. насам като Уганда и Сиера Леоне, споделя Джеймс Бентам, съавтор на изследването.

По-високи хора днес живеят в европейските страни отколкото на други места по света.

Държавите с най-високи мъже в Европа през 2014г. според реда в класацията са Нидерландия, Белгия, Естония и др., а с най-високи жени: Латвия, Нидерландия, Естония и др.

Хората в Нидерландия са високи средно 182см, а това е с 22,9см повече от средния ръст на хората в Източен Тимор. Всъщност в Източен Тимор има най-много ниски хора. Средният им ръст е 155см, а е бил 152см през 1896г. Но най-ниският човек на света е от Филипините. Това е Джънтри Балвинг, чиято височина е само 60см.

Интересна е ситуацията при иранците. През XXв. те най-много увеличават средния си ръст – с 16,5см.

От изнесените данни се вижда ясно, че за този стогодишен период – 1914-2014г. – българите са увеличили ръста си с 11,7см, а българките – с 12,6см. Така сме се придвижили от 83-то място при жените на 30-то място, а при мъжете – от 40-то на 26-то.

Авторите на проучването заявяват, че ако се осигурят едни и същи условия, населението в различните страни ще повишава ръста си с еднакви темпове.

Дава ли предимства по-високият ръст?

Според проучване на Clinical Endocrinology по-ниските мъже и жени имат повече здравословни проблеми. Мъжете с ръст под 162см и жените, които не са по-високи от 151см, по-често страдат не само от физически, но и от умствени заболявания. Може би причините са, че срещат повече трудности в ежедневието си и затова са по-податливи на заболявания.

Високият ръст е свързан с очаквана по-голяма продължителност на живота. Специално за по-високите мъже е установена и зависимост между високия ръст и средните доходи, а и те са по-харесвани от противоположния пол.

Но и те боледуват, разбира се, като най-вече страдат от сърдечно-съдови проблеми и онкологични заболявания.

Това се дължи, от една страна, на завишения риск от тромб във вените поради по-дългите вени на краката.

От друга страна, по-високият ръст означава и повече клетки и по-голяма вероятност някои от тях да мутират в злокачествени. С увеличаване на височината с 10см и вероятността за злокачествено образувание се увеличава с 10%.

Все пак според някои експерти на The Scientist ръстът не е сред най-важните фактори за риска от онкологични заболявания.

И за високите, и за по-ниските хора е важно да водят здравословен начин на живот. Интересно, но що се отнася до нагласите към живота, най-нещастни не са най-ниските. Според експертите за усещането за щастие критичният ръст за мъжете е 176см, а за дамите – 163см.

А иначе, щастието ще дойде при вас по-лесно, ако се чувствате добре такива, каквито сте, без значение какъв е ръстът ви.

Материалът Защо хората стават все по-високи? е публикуван за пръв път на Hralupata.

Но питали ли сте се каква е причината да търсим плашещи изживявания?

Има страх и … страх

Холандският професор по психология от Университета в Утрехт Джефри Голдщайн твърди, че на хората им харесва да бъдат плашени. Според него обаче да си уплашен и „уплашен” не е едно и също. Той дава пример за фалшив страх например с филм, който е направен точно с такава цел – да плаши. Тогава страхът се изживява по позитивен начин.

Ако обаче ни стресне човек, облечен като страшен клоун, това си е истински страх, защото не знаем какъв е мотивът на такъв клоун да ни плаши.

Голдщайн, който е и експерт по насилието и забавленията, коментира още, че точно тази граница между плашещото и неприятното може да стане много опасна.

С други думи, страшно облечен човек на екрана все пак е приемлив, но ако го срещнем край дома си вечер, няма да се забавляваме толкова.

Защо все пак страшното привлича

Навярно сте чели скоро роман от Стивън Кинг или сте гледали поне един от филмите на ужасите по негови книги като „Капан за сънища”, „Играта на Джерард”, „Гробище за домашни любимци” и др.

Но предпочитанията на хората към страшното не е от днес.

Холандският художник Йеронимус Бош през XV в. запълва с разнообразни чудовища фрески и платна, а век преди него друг художник – Джиото ди Бондоне, рисува адови картини, като тези ужасни изображения могат да се видят и сега по стените на храмовете в Западна Европа.

Днес може и да сме шокирани от видяното, но средновековните хора са разбирали чудесно метафоричния смисъл: това те очаква в Ада, ако не спазваш Божиите закони. Дяволът на Джото, поглъщащ хора, е съвсем ясно предупреждение.

В днешно време надали има много хора, които да се страхуват от Ада. Но такъв тип картини пак са интересни, защото показват артистичността и изключителното въображение на майстора си.

Това дава повод и на учените да смятат, че всъщност хората обичат страшните картини. След многобройни изследвания е установено, че ако на някого покажат две снимки – на цвете и на змия, мозъкът реагира първо на змията. Причината е, че наследеният от предците ни инстинкт за самосъхранение още не е изчезнал.

Социологът Марги Кер обяснява с този съхранен инстинкт и неволното закриване с ръка на очите, когато гледаме нещо страшно. И при измислена страхотия пак усещаме прилив на адреналин, а мозъкът ни произвежда допамин. Допаминът е точно хормонът, който се засилва при влюбване, употреба на алкохол или наркотици. Затова и някои хора обичат това чувство – страха.

Може ли страхът да успокоява

Странно, но любителите на страшни филми предпочитат да ходят на кино с други хора. Така те успяват да задържат усещането за реалност, като сравняват реакциите си с реакциите на другите и показват силата си да понесат видяното.

Проф. Голдщайн прави подобни изводи след наблюденията си върху публика, гледаща филм на ужасите. Точно крещящите и плачещи по време на прожекцията хора излизат видимо доволни от кинозалата, защото са си доказали, че са способни да оцеляват след страшни преживявания.

Докато в реалността насилието не води към щастлив край, то във филмите има някаква възможност проблемът да се разреши. А когато всеки от нас види, че във филма може и да се получи „хепи енд”, започва да вярва, че има справедливост и добро.

Но дори и да няма щастлив завършек, все пак, прочитайки книгата или гледайки филма, затваряме последната страница или излизаме от кинозалата, и всичко свършва. В реалния живот това не е възможно просто така.

И Марги Кер забелязва в своите изследвания, че много хора са спокойни и в добро настроение след гледане на филм с ужаси и насилие. Колкото и абсурдно да звучи, такова е усещането и когато човек излезе от йога клас.

Но е нормално не всички хора да обичат усещането за страх, въпреки че всички си имаме въображаеми страхове, а други от деца са травматизирани.

Защо умереният страх е полезен

Въпреки че никой не харесва чувството на страх, то е полезно чувство и благодарение на него еволюцията на животинските организми никога не спира. „Полезността” на страха се изразява в следното:

• Променя физически мозъка и мобилизира тялото

Когато изпитваме страх, това води до някои промени във функционирането на мозъка. Страховитият стимул – например тъмен силует в пуста уличка нощем – преминава към таламуса, през амигдалата и следва серия от реакции. Хипоталамусът се активира, стимулира хипофизата и се отделя адреналин. Той става причина за повишен пулс и мускулен тонус, учестено дишане. Цялото тяло се мобилизира, за да вземе решение да бяга или да се изправи срещу опасността.

• Води до чувство на удовлетвореност

Всички негативни промени в тялото ни в резултат на страх като притеснение, потене, мускулно напрежение и др. всъщност водят и до чувство на удовлетворение. Дължи се на отделените химични вещества като ендорфини, адреналин, окситоцин, серотонин, допамин.

• Помага за концентрацията

Тъй като мозъкът прави всичко възможно да се избави от стресовата ситуация, той се мобилизира изцяло. Затова под напрежение човек е способен на по-качествена работа, успява да се концентрира и всички неща върши по-бързо, отколкото в спокойна обстановка.

Дори като знак за личностно израстване страхът пред всяко важно за нас събитие ни дава сигнал, че ако го преодолеем и направим правилната първа крачка, можем да напреднем много.

• Засилва желанието за живот

Затова някои хора се излагат на опасности: скачат с парашут, практикуват екстремни спортове или гледат страшни филми. Парадоксално, но хората, участвали във военни действия, споделят, че всъщност тогава са били много щастливи.

Страхът ни прави по-малко раздразнителни и депресирани. И макар че не ни се иска да го повярваме, многократните експерименти го потвърждават.

Разбира се, страхът може да нанесе и сериозни вреди: да изключи адекватното мислене в момента, да влияе отрицателно на хора с фобии или склонни към патологични страхове.

Затова най-добре е да се научим да управляваме собствените си емоции, защото в повечето случаи страховете ни не са свързани с нещо конкретно и страшно.

Материалът Защо е полезно да се страхуваме? е публикуван за пръв път на Hralupata.

Явно не само топлият му блясък е причина  да заема толкова значимо място в живота на хората в миналото и днес.

Кое прави златото толкова ценно?

Златото е наречено „благороден метал” и е ценено от хилядолетия най-вече заради химическите и физичните си свойства.

• Златото е стабилен елемент и не реагира с по-голямата част от киселините, основите и останалите химични елементи.
• Тъй като не предизвиква химични реакции с органични вещества, това прави изключително широко приложението му в медицината.
• Златото не се окислява в кислородна среда.
• Не са известни алергични реакции, предизвикани от златото.
• Златото е много ковко и затова се предпочита в бижутерията.
• Има добра топло- и електропроводимост. Комбинацията с това, че е ковко и не се окислява, го прави използваемо в микропроцесорната техника.
• Служи за предпазване от корозия. Позлатяват се куполи на църкви, проводници, космически апарати и др.
• Тъй като златното фолио отразява инфрачервените лъчи, това свойство се използва при изработката на отражатели на спътници.
• Златото е тежък метал, по-тежък и от оловото.

Въпреки всички тези характеристики, които правят златото ценно, не трябва да се забравя и това, че то се среща рядко. Така че ако го имаше в такива количества както желязото и алуминия, тогава цената му нямаше да се измерва в лева за грам, а за тон.

Именно това е и една от причините златото да е актив така, както и хартиената валута.

Как златото се превръща в средство за обмен?

В определен период от своя живот предците ни се изправят пред необходимостта от такъв метод за размяна, който да бъде по-опростен от бартерната система. Като такова средство започват да служат монетите.

Логичният избор за метал от цялата периодична таблица е златото. Може да се запитаме защо например не се изработват монети от метали като желязо, алуминий, олово, паладий или платина, а само от мед – макар и по-рядко, от сребро и злато.

Да вземем алуминия – той е по-лек и не е идеален за създаване на стойност и сигурност. Метали като олово, желязо и мед пък бързо корозират с времето и също не са подходящи за съхраняване на монети.

Монети от платина и паладий няма да корозират, но пък са толкова редки, че няма да могат да се произведат достатъчно бройки, нужни за търговия.

Остават среброто и златото. Въпреки че монетите от сребро имат своите достойнства, златото се полира по-лесно и притежава уникално красив цвят. Освен това атомите в него са по-тежки от тези в среброто и др. метали. Електроните се движат по-бързо и част от светлината се поглъща от златото. Този блясък на мистериозния метал привлича с топлината си, а хората винаги са имали нужда от комфорт, от сигурност. Златните бижута затова се ценят и до днес, особено от жените.

В Античността първите златни монети започват да се секат през 700 г. пр.н.е. Европейските икономики използват дълго време сребърни монети, но през XIII-XIVв. се възобновява масовото сечене и използване на златните монети. През XIXв. златото вече се използва широко като обезпечение на хартиената валута чрез системата на златния стандарт.

След Втората световна война европейските държави изоставят тази система. Затова пък през годините и до днес златото, както и останалите ценни метали, са сред най-бързо поскъпващите класове активи.

Златото е идеален застрахователен инструмент не само срещу инфлация, но и срещу политически и военни кризи. То се търгува в унции, като една унция злато се равнява на 31,1 г от метала. През последната година цената му на финансовите пазари достига 1944,71 долара. Интересът към златото нараства поради опасения от предстоящата рецесия, породена от пандемията, сериозната задлъжнялост на цели държави и фирми, както и все по-ниските лихви.

Златото става все по-предпочитана форма на инвестиция, защото каквато и валута да е силна, тя може да се срине по всяко време. Затова пък цената на златото остава стабилна, а според експертите тенденцията е цената му да расте. Още повече, че се използва все повече в космонавтиката, роботиката, медицината и др.

Можете ли да инвестирате в злато?

Да, можете, разбира се, но не бързайте. Трябва да знаете няколко важни неща, защото съществуват и рискове.

• Инвестицията в златодобивна компания не означава да инвестирате в самото злато. Въпреки че съществува корелация между цената на жълтия метал и резултатите от златодобивните компании, върху процеса влияят много фактори.
• Уверете се, че златните сертификати, в които сте решили да инвестирате, са надеждни, като проверите брокера.
• Купете си сигурен сейф за съхранение на физическото злато или ползвайте такъв в местна банка.
• Трябва да знаете, че не е все едно дали инвестирате в златни монети, или в златни кюлчета. Редкостта при сертифицираните монети също играе роля. По-добър вариант е, ако получите сертифицирани монети, потвърдени от друга  страна. Така те ще запазят стойността си, дори ако кюлчетата загубят стойност поради спад на цената на златото.
• Често когато се купува злато, се плаща премия освен посочената цена. Това означава, че ще имате печалба тогава, когато преодолеете премията.
• Не са редки случаите, когато златото се движи обратно на щатския долар, което го прави привлекателно, освен че е начин за запазване на стойност при някакъв риск или инфлация. Все пак обаче движението му може да бъде в унисон с долара, а понякога не поскъпва дори при криза или срив.

Експертите съветват да се прави регулярно инвестиране в злато – с равни месечни вноски, защото обикновено рекордните ръстове на цената на златото са последвани от период на спадове.

И да не забравяме, че всъщност златото почти не носи действителна полза за хората, каквито например са храните, водата, лекарствата, дрехите.

Колкото и ценно да е златото, може да си го купите само тогава, когато сте подсигурили както настоящето, така и бъдещето си.

Материалът Защо всички обичат златото толкова много е публикуван за пръв път на Hralupata.

Но зад тези очарователни малки вдлъбнатинки стоят различни теории за това защо  само някои хора имат трапчинки, а други – не.

Какви са обясненията за трапчинките?

Сигурно сте забелязали, че трапчинките може да има не само на едната или двете бузи, но и на брадичката.

Според популярна теория на учените трапчинките на брадичката всъщност са се появили в резултат на хълцане още във феталното развитие, т.е лявата и дясната страна на брадичката не са успели да се слеят достатъчно добре в утробата. Затова пък Джон Траволта, Бен Афлек, Сандра Бълок и още редица знаменитости изглеждат много добре с такъв тип брадички.

За трапчинките на бузите предположенията са няколко.

Има обяснения, които са по-скоро поверия. Според едно такова народно вярване те се появили, когато бабата докоснала с брашнени ръце бузките на бебето, докато месела питка за 40-ия ден от раждането му.

Наричат трапчинките „ангелски целувки”, „целувки на Купидон” или резултат от целувка на Господ или Богородица.

По-рядко, но се срещат и трапчинки от двете страни на гръбначния стълб, отзад над кръста, както и в областта на задните части. Наричат ги „трапчинките на Венера” и с понижаването на талията на панталоните се смята, че да се виждат такива трапчинки, е много секси.

Както и да наричат трапчинките, важно е да се обърнем към теориите на учените относно появата им.

На първо място, няма спор, че трапчинките са наследствени, но спорове се водят най-вече за подробностите около появата им. Дълго време учените смятат, че ако и двамата родители имат трапчинки, детето им неизбежно ще ги получи.

В последните години обаче се твърди, че всъщност вдлъбнатинките не са редовни доминиращи черти. Няма гаранция, че детето ще ги наследи на 100% от родителите си.

Теориите за причинителя на трапчинките са две. Според едната те се появяват, когато около устата мускулите са по-къси. Другата е по-популярна. Тя гласи, че трапчинките са дефектирал лицев мускул, наречен  Zygomaticus major. По принцип той е голям и се намира отстрани на лицето. Ако по някаква причина се раздели, това предизвиква появата на сладките вдлъбнатинки, когато се усмихвате.

Оказва се, че трапчинките се дължат на аномалии на мускулите и са вроден дефект Според пластичния хирург Брент Мойлекен от Лос Анжелис трапчинките, макар и аномалии, не са причина за някаква тревога.

Имат ли еволюционно предимство хората с трапчинки?

За това дали хората с трапчинки имат някакво предимство пред лишените от тях също има различни предположения.

1. Трапчинките правят хората по-симпатични.

Тъй като трапчинките напомнят на бебешко или детско личице, това прави по-привлекателен в очите на другите притежателят им.

• Трапчинките са начин за комуникиране чрез изражение на лицето.

Предполага се, че трапчинките помагат даден израз на лицето да стане по-забележим. С усмивката или мръщенето те уточняват какво точно изпитва носителят им и може би това е обяснението за тяхното възникване.

• Трапчинките допринасят за сексуалната привлекателност.

Тези малки ямки дават допълнителен шанс на хората, които ги имат, да предизвикат желание за близост  и по-лесното намиране на партньор.

Все пак обаче трапчинките не могат да кажат всичко за човека. Много точно е шеговитото твърдение на Стивън Лийкок, британски журналист, писател и хуморист, че „много мъже се влюбват в трапчинките на бузите, а погрешка се женят за цялото момиче”.

Можем ли да си направим трапчинки?

Тъй като само 20% от хората имат трапчинки, някои от останалите 80% много искат да се сдобият с тях.

Има най-различни начини как да си ги направим. Смята се, че те могат да се образуват с упражнения, чрез пластична операция и дори с пиърсинг на бузите.

Първото място обаче заема идеята на Изабела Гилбърт. Тя била напълно обсебена от мисълта да си направи трапчинки. Дори през 1936г. изобретила специална машина за това, която се състои главно от две топчета, притискащи на определено място бузите. Ефективността на този метод обаче и досега не е доказана.

В последните години, разбира се, като цяло се утвърждава изкуствената направа на трапчинки с помощта на пластични хирурзи, като това става даже много модерно. Много хора се вманиачават на тема „трапчинки”. И макар че в никакъв случай няма да станат толкова неустоими като Шерил Коул, Хилъри Дъф, Миранда Кер и др. знаменитости, са готови да се подложат на 30-40-минутната разкрасителна процедура.

Какво означават трапчинките?

Има много признаци, които обединяват 20-те процента хора с трапчинки:

• имат невероятен късмет в живота и щастлива съдба
• обикновено са весели и с положителна нагласа
• родени са под знака на Венера и това им помага при завладяване на противоположния пол
• много са активни в живота и имат буен темперамент
• обичат независимостта и свободата на действие
• умеят да се наслаждават на всеки момент и са много целеустремени
• чаровни са и лесно стават център на внимание
• отдръпват се бързо, ако срещнат несериозно отношение към себе си
• отдават голямо значение на любовта и ценят партньор, който ги допълва в духовен и сексуален план
• чувствителни и артистични са, често са непредсказуеми в действията си

И понеже има известна разлика между трапчинка на брадичката и цепка на това място, трябва да се уточни, че хората с цепка на брадичката изпитват нужда от внимание  и признание.

Изчезват ли трапчинките с времето?

Надарени ли сте с трапчинки при раждането си, няма гаранция, че ще ги имате за цял живот. При някои хора те могат да изчезнат в по-зряла възраст, защото мускулите се разтягат с възрастта. Ако трапчинката е наследена генетично, тя няма да изчезне напълно, но може да стане по-трудно забележима.

Ако пък нямате щастливите трапчинки и сте решили да си направите, все пак добре си помислете. Процедурата е проста, но както всяка интервенция, може да има странични ефекти. Възможни са възпаления или трудна за коригиране деформация. А и цената на временните „дупки” в бузите не е малка.

Останете си с мечтата за трапчинки, защото и без тях можете да бъдете обичани, успешни и щастливи.

Материалът Защо само някои хора имат трапчинки на лицето е публикуван за пръв път на Hralupata.

Ето 10 факта за това защо сте сами.

1. Просто така ти харесва

Някои жени обичат да са сами, не защото са мързеливи или се страхуват от връзки, това просто е различен начин на живот и може би сте  една от онези жени, които предпочитат да прекарват времето си на работното място, с приятели или упражнявайки любимото си хоби вместо с гаджета. Ако това е така, не бива да се изненадвате, ако сте несемейни и необвързани. Бъдете малко приключенски настроени , отидете на среща или две и отидете там къде ви води сърцето. Разбира се, изборът зависи единствено от вас ...

2. Има някой, когото не можете да забравиш

Това е много проста причина, ако можете да бъдете честни със себе си. Имате ли все още чувства към бившия си приятел или колега, който ви пренебрегва от векове? Подобни събития ви карат да се чувствате нещастни и не можете да се радвате на нови взаимоотношения, които могат но все не успяват да се превърнат във връзка. За да срещнеш нови хора и да продължиш напред, трябва да загърбиш миналото.

3. Търсиш точния човек

Това е напълно разбираемо и не е грешно, но трябва да внимавате да поддържате високите си стандарти. В крайна сметка, колкото повече хора срещаме, толкова повече натрупваме опит и по-добре разбираме какво искаме от себе си и от другата страна. Може да срещнете някой, който не е принц на бял кон, но той може да бъде добър опит за вас. Не пропускайте уроците, които можете да научите от други хора, докато се ограничавате.

4.Страхуваш се от нараняване

 Всъщност това е страх, който всички изпитваме. Победете този страх и обяснете първо на себе си, че само с друг човек може да създадете красива и пълноценна връзка. Ако се изключите както физически, така и духовно, не можете да се свържете с никого. Бъдете отворени към света и хората около вас, бъдете отворени за това което искате и чувствате, единствено така ще видите колко щастливи може да бъдете, независимо дали сте обвързана или не.

5. Мразиш първите срещи

Може да е изключително странно да срещнете някого за първи път и също така срещата може да завърши по неприятен начин, оставяйки ви лош спомен. Вероятно страхът ви е, че първата ви, втора или дори трета среща може да няма хубав завършек. Но тук е цялото събитие, страхът не ви помага, напротив той е лош съветник, понякога първите срещи могат да бъдат наистина много  приятни! След прекрасна първа среща двама души могат да се влюбят. Може да сте разочаровани от предишни срещи, но не се отказвайте. Може би имате нужда от различен подход. Опитайте да говорите по телефона в продължение на месец, преди да срещнете кандидата за сърцето си за първи път. Кой знае, може би ще е забавно!

6. Вярваш, че всички добри мъже са заети

Смятаното за боклук от една жена, може да бъде съкровище за друга, така че не се обезсърчавайте от мъжкото население на планетата . Бъдещото ти гадже е там, просто трябва да си отворена за възможностите. След като приемеш, че някои мъже си заслужават вашето внимание, ще бъде по-приятно да общуваш с тях.

7. Избираш  “грешните мъже’’

Понякога можем да допуснем до себе си мъже, които не пасват на критериите за партньор, само и само за да имаме някаква що-годе връзка – това е грешно! Много често, също оставаме глухи за вътрешният ни глас и интуиция, които крещят че това не е човекът за нас. Нашият съвет е, ако сте сами и искате да имате някой до себе си, прекарвайте повече време със себе си и изяснете някои неща първо там – в себе си. В противен случай трябва да прекарате цял живот с мъже, които ви разстройват.

8. Не излизаш с никой друг освен приятелите.

Да, знаем колко е приятно да си поставяме краката на дивана у дома и да гледаме новия сезон на любимите ни сериали, но може би е време да излезем и да общуваме с някой друг, освен с телевизора. Не ме разбирайте погрешно, гледането на телевизия е приятно, но общуването с реални хора също. Изпитайте колко приятно можете да излизате с други хора, различни от вашите приятели – разширете кръга си от познати.

9. Не се грижиш за себе си

Грижата за себе си не трябва да се отнася до това дали сте обвързан или не, но за някои жени грижата за себе си е свързана със състоянието на връзката. Без значение какво мислят другите, трябва да сте красиви, здрави и прелестни за себе си, а не за някой друг. Обичайте себе си, грижете се за тялото си, така увереността ви ще се увеличи.

10. Използваш работата като извинение

Няма нищо лошо в това да си жена, която държи на кариерата си, особено ако наистина си успешна. Но някои жени все поставят работата си като пречка за да се срещат с хора или за да добавят малко любов в живота си. Това е най-лесният начин да избягате след лоша раздяла, вие забравяте всичко останало, отдавайки се на работата си. В крайна сметка може да станете най-успешната жена в света, но самотата все пак ще бъде в живота ви. Помнете, че любовта е важна!

Материалът 10 Факти за това защо жените са сами е публикуван за пръв път на Hralupata.