Въпреки това, невестите започват да понамирисват, затова е обичаят да носят букет цветя в ръцете си, за да прикрият миризмата, която се отделя от телата им…

Английските бани представляват големи бъчви, пълни с топла вода…

Мъжът в къщата има привилегията да се измие пръв с чиста вода… След него се къпят синовете и останалите мъже, след тях жените, след тях децата и накрая бебетата и всичко това в същата вода… Когато дойде ред на бебетата, водата е толкова мръсна, че е възможно наистина да се изгуби нещо в нея…

Английската фраза ‘не изхвърляйте бебето с водата от банята’ (Don’t throw the Baby out with the Bathwater) идва оттук…

Покривите на къщите се правят от натрупани тръстики, под които няма дори дъски… Това е единственото място, където животните могат да се стоплят, затова всички котки, кучета и други малки животни (гризачи, насекоми) живеят на покрива…

Когато вали дъжд, покривът става хлъзгав и понякога животните падат от покрива вътре в къщата… Английската фраза ‘вали като котки и кучета’ (It’s raining Cats and Dogs) също идва оттук…

Понеже няма дъски, няма нищо, което да спре животинките, които падат отгоре във вътрешността на къщата… Насекомите и другите животинки, които падат в леглата, предизвикват голям проблем… Английските легла с високи стълбове и покрив се появяват поради тази причина…

Подовете в къщите са от пръст…

Само богатите имат под, направен от нещо различно от кал… Фразата ‘беден като земя’ (dirt Poor) идва оттук… Богатите имат подове, направени от дърво… Но те стават хлъзгави, когато се намокрят през зимата…

За да предотвратят това, англичаните постилат слама (Thresh) на пода…

През цялата зима държат сламата на пода, която при отваряне на вратата изхвърча навън… За да предотвратят това, под вратата поставяха дървена дъска, наричана ‘Thresh hold’ (държач на слама; на български – праг)…

Готвенето винаги се извършва в голям казан, окачен над огъня…

Всеки ден се пали огън и в казана се готви…

Често консумират зеленчуци, месото е рядкост… Ако вечерята е яхния, остатъците се оставяt в казана, през нощта храната изстива и на следващия ден отново се загрява и яде… Понякога тази яхния остава в казана много дълго време (над седмица)…

Свинското е признак за богатство…

Когато приемат гости, хората с възможности изкарват свинското… Нарязват го на малки парченца и го споделят с гостите си… Това се нарича ‘дъвчене на мазнина’ (chew the Fat)…

Богаташите по онова време, използват чинии, изработени от сплав от олово и калай… Храните с висока киселинност разтварят оловото и го преместват в храната, което причиняваше хранителни отравяния и смърт… Доматите често причиняваха това, затова през следващите около 400 години се смята, че доматите са отровни…

Повечето хора нямат чинии, направени от сплав от олово и калай… Вместо това те използват дървени чинии…

Хлябът се разпределя по йерархичен ред… Работниците получават изгорялата долна част, семейството получава средната част, гостите получават горната част…

За пиене на бира и уиски се използват оловни чаши… След консумация на тази смес, някои хора изпадат в безсъзнание по улиците… Хората, които минават по улицата си мислят, че те са умрели и дори се подготвят за погребение… Често изпадналите в безсъзнание са поставяни на кухненската маса за няколко дни, семейството се събира около тях и ядеше и пиеше, за да види кога и дали ще се събуди.

В Стара Англия гробищата са малко и недостатъчни, хората се затрудняват да намeрят места, където да погребват мъртъвците си… Затова те разкопават стари гробовете и отнасят костите в ‘костница’ и гробът се използва отново…

Когато гробовете биват отворени, се вижда, че в един на всеки 25 гроба има следи от драскотини отвътре… Така се установява, че доста хората са били погребани живи…

За решение на този проблем, на китките на труповете се връзва връв, която излиза от гроба и е вързана за звънец… Един човек бди цялата нощ в гробището, слушайки звънчето…

Това се нарича ‘смяна на гробището’ (Graveyard Shift)… Някои се спасяват благодарение на звънчето (‘спасени от звънчето’) (‘saved by the Bell’), а други ‘мъртви звънци’ (Dead Ringer)…

През Средновековието в Европа е строго забранено на монахините да мият нещо друго освен лицето и ръцете си…

Кралица Изабела на Кастилия дори през целия си живот, продължил повече от 50 години, се е къпала само два пъти…

В Европа, която все още не беше се запознала с тоалетната, обичаят беше да се изхвърлят нощните цукала на улицата, което продължава до 17. век.

Френският крал Луи XIV прекарва определено време от деня си, седейки на цукалото, и оттам управлява държавните дела…

Материалът Интересни факти за хигиенните навици и живота през 16-ти век е публикуван за пръв път на Hralupata.

Как се отразяват климатичните промени в България?

Климатичните промени представляват значително предизвикателство за България, като страната се сблъсква с редица последици, включително повишаване на температурите и интензивни валежи, което води до увеличаване на честотата на екстремни климатични събития като суши и наводнения. През последните години, България е предприела стъпки за адаптация към тези промени, включително участие в международни инициативи и разработване на национални стратегии за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на устойчивостта на околната среда. Например, на COP28, България заяви намеренията си да провежда политики, ориентирани към децата и младите хора, и да включва техните нужди в действията за климата. Освен това, страната признава необходимостта от задържане на повишаването на температурите под 2 °C и полага усилия за ограничаването им до 1,5 °C, в съответствие с международните ангажименти.

Въпреки тези усилия, България продължава да се сблъсква с предизвикателства, свързани с климатичните промени, като например необходимостта от адаптация на земеделието към променящите се условия и по-рационално използване на водните ресурси в условията на засушаване. Това изисква комплексен подход, който включва не само правителствени инициативи, но и активното участие на гражданското общество, бизнеса и местните общности.

Важно е да се отбележи, че климатичните промени не засягат само природната среда, но и социално-икономическите аспекти на живота, като здравеопазването, образованието и работните места, което прави темата изключително многопластова и изискваща всеобхватни решения.

За да се справи с тези предизвикателства, България трябва да продължи да работи в тясно сътрудничество с международните партньори и да се възползва от наличните технологии и иновации за адаптация към климатичните промени. Също така, важно е да се осигури достатъчно финансиране за изпълнение на адаптационните мерки и да се насърчи образованието и информираността на обществото относно климатичните промени и техните последици. Така България може да постигне не само смекчаване на негативните ефекти от климатичните промени, но и да се възползва от възможностите, които те предоставят за преход към по-устойчиво бъдеще.

Статистики:

Според Националния статистически институт, нетните емисии на парникови газове на глава от населението в България са варирали през последните години, като се наблюдава лек спад от 7.4 тони на глава от населението през 2015 г. до 6.6 тона през 2021 г. Това може да се разглежда като положителен знак, но все още има много работа, която трябва да се свърши.

Как се отразяват климатичните промени на качеството ни на живот?

Климатичните промени оказват значително влияние върху множество аспекти на нашия живот, като здравето, социалните условия, икономиката и природната среда. Повишаването на глобалните температури води до екстремни метеорологични явления като суши и горещи вълни, които могат да имат пряко въздействие върху здравето, увеличавайки риска от сърдечно-съдови заболявания и топлинни удари.

Топенето на полярните ледове и повишаването на морското равнище застрашават крайбрежните общности и биоразнообразието, докато измененията във валежите могат да доведат до недостиг на прясна вода и храна. Социално-икономическите последици са също значими, тъй като климатичните промени могат да засегнат заетостта, особено в сектори като селско стопанство и туризъм, които са пряко зависими от климатичните условия.

Въпреки тези предизвикателства, съществуват начини за адаптация и смекчаване на въздействието на климатичните промени, като инвестиции в устойчива инфраструктура, развитие на чисти енергийни източници и подобряване на политиките за управление на ресурсите.

Климатични промени в Европа

Климатичните промени оказват значително влияние върху Европа, като причиняват разнообразни метеорологични, екологични и социално-икономически последици. Високите температури водят до суши и горски пожари, които увеличават риска от загуба на биоразнообразие и засягат селското стопанство, като намаляват реколтите и наличието на прясна вода. Наводненията и повишаването на морското равнище представляват заплаха за крайбрежните райони, докато измененията във вътрешните води могат да доведат до промени в морската среда и да засегнат риболова и туризма.

Социалните последици включват здравни проблеми, уязвимост на населението, промени в заетостта и образованието. Икономическите заплахи са свързани с инфраструктурата, енергетиката, горското стопанство и застраховането. Европейската комисия подчертава необходимостта от незабавни действия за борба с климатичните промени и приспособяване към тях, като се стреми към ограничаване на повишаването на температурите под 2 °C и полагане на усилия за ограничаването им до 1,5 °C.

Европейската комисия отбелязва, че годините от 2011 до 2020 са били най-топлото регистрирано десетилетие, със средна температура в световен мащаб, която е достигнала 1.1°C над равнищата от прединдустриалния период през 2019 г. Това подчертава неотложността на предприемането на действия за борба с климатичните промени.

Изменението на климата вече е факт и се отразява на всички аспекти на живота ни. От 1850 г. средната температура се е покачила с 0.76°C, като Европа е засегната още повече — с близо 1°C. Най-бързото покачване се наблюдава през последните 30 години, което изисква незабавни и решителни действия.

Промените в климата също така влияят на здравето на хората, като увеличават риска от екстремни метеорологични и климатични събития, които засягат милиони хора всяка година. Това изисква подобряване на системите за ранно предупреждение и увеличаване на устойчивостта на общностите.

За да се справим с тези предизвикателства, е необходимо да се интегрират мерки срещу климатичните промени в националните политики, стратегии и планиране. Това включва подобряване на образованието и осведомеността относно климатичните промени, както и разработване на устойчиви решения, които да намалят въздействието на тези промени върху околната среда и обществото.

В заключение, статистиката за климатичните промени предоставя ценна информация, която може да помогне в проследяването на прогреса и в оценката на ефективността на предприетите мерки. Тя също така служи като предупреждение за необходимостта от спешни действия, за да се гарантира устойчивото бъдеще на нашата планета.

Материалът Развитие на климатичните изменения – статистики е публикуван за пръв път на Hralupata.

Кои страни са най-застрашени от земетресения в Европа? Кои държави са в земетръсния пояс?

Картите, публикувани от Европейския център за опасност и риск от земетресения (EFEHR), предоставят цялостни оценки на зоните с опасност от земетресения в Европа. Една от тях е картата на „върхово земно ускорение (PGA), която показва рисковите зони в Европейските страни. PGA се използва при изследване на въздействието на земетресенията и при анализ на опасността от земетресения.

Според картата на PGA на Европейския средиземноморски сеизмичен модел за опасност (ESHM-2020) страните с най-висока земетръсна опасност в Европа са Румъния, Гърция, Италия и Албания, както и Турция. Колкото по-висока е стойността на PGA, толкова по-голяма е опасността.

Опасността се увеличава от бяло до синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и лилаво, както е показано на картата. В Турция измерението на опасността в бреговете на Егейско и Средиземно море достига до лилавия цвят. Това показва най-високата опасност.

Крайбрежието на Гърция край Йонийско море е отбелязана като една от най-опасните зони.

В Румъния регионът, простиращ се от столицата Букурещ до Плоещ, също е място, където стойността на PGA е доста висока и цветът на картата е лилав.

Крайбрежието на Адриатическо море също е едно от местата, където има опасност от земетресения. Албания, Хърватия и Италия са страните, които са сериозно застрашени. Голяма част от Италия, също се намира в опасни зони. Стойността на PGA обаче не е толкова висока, колкото в Румъния и Турция.

Няма опасност от земетресение във Франция, Германия и Англия

Според картата на EFEHR във Франция, Англия и Германия почти няма опасност от земетресения. Стойността на PGA е доста ниска в Холандия и скандинавските страни.

Картата на Европейския средиземноморски сеизмичен модел на опасност (ESHM-2020) е изготвена от L. Danciu и други учени

Материалът Земетръсна карта на Европа: Кои държави са най-застрашени е публикуван за пръв път на Hralupata.