Притча за гневното дете и приятелството
Едно момченце много лесно се ядосвало и в гнева си все обиждало хората. Страдали най-вече добрите му приятели, защото загубело ли на някоя игра, то веднага се нахвърляло върху тях с обидни думи. Те му обяснявали, че не е станало нищо кой знае какво и че не е нужно да се ядосва толкова, но то не спирало.
Бащата на момчето се видял в чудо по какъв начин да го успокои и да го накара да разбере, че не трябва да се държи грубо. Обяснявал му, карал му се, но нищо не се променяло. Най-накрая измислил какво да направи.
Извикал сина си един ден и му подал торба с гвоздеи и чук. Казал му да забива по един гвоздей в оградата на двора всеки път, когато е ядосан. Момчето възприело плана му като някаква интересна игра и се съгласило.
Още на следващия ден гвоздеите по оградата били повече от 30, но бащата бил убеден, че няма да се увеличават повече. И наистина, те ставали все по-малко, а след една седмица дори нямало нито един. За момчето било много по-лесно да се въздържи от грубостите, отколкото да ходи постоянно до оградата и да забива гвоздеи.
То се почувствало много щастливо и отишло при баща си да му благодари за добрия съвет. Бащата обаче съвсем не бил приключил със своя замисъл.
Разбира се, похвалил сина си за старанието, но сега му поръчал друго. Трябвало да вади по един гвоздей от оградата всеки път, когато успеел да се въздържи да не се ядоса на някого. Детето се съгласило.
Дните започнали да минават един след друг. Момченцето успявало да извади всеки ден по един-два или дори по няколко гвоздея. Не след дълго дошъл и моментът, когато по оградата се виждали само дупките от забитите гвоздеи.
Мъдрият баща, който не спирал да наблюдава как се справя момчето му, отишъл с него при оградата и започнал да му говори:
– Синко, ти се справи със задачата много добре, но виж тези грозни дупки по оградата. С тебе можем да я поправим, но тя пак няма да изглежда като преди.
Така е и с хората. Когато обидиш някого, можеш да му се извиниш след това, но изречената обида не се забравя лесно. Все едно забиваш гвоздей в тялото му, после го измъкваш, но остава раната. Колкото и пъти да искаш да ти прости, дори да го направи, раната в душата му ще остане.
Опитай се, синко, да не нараняваш приятелите си. Защото те са тези, които винаги са готови да те изслушат и да ти помогнат. Всяка твоя лоша дума им причинява същото, каквото правят гвоздеите с оградата. И един ден може да ги изгубиш, а приятелството е нещо много ценно.
Затова, сине, бъди внимателен с приятелите си, за да не те изоставят завинаги. Аз вярвам, че ще го направиш.
Бащата дал добър урок на сина си. Детският гняв не е лесен за овладяване, но той намерил решение. Досетил се, че гневът на сина му трябва да излезе от тялото. А как? Чрез физическа дейност – забиване на пирони в случая.
Научил го и на нещо друго – да цени приятелите и да не ги наранява. Така ще се научи да уважава не само тях, а и всички хора, с които общува.
Бащата разбрал, че ако се кара на детето си и го наказва, няма да постигне нищо, защото за всички хора е нормално да се гневят. Но ако ние подходим към детския гняв също с гняв, това само ще усложни проблема.
Ако реагираме с обич, разбиране и подкрепа, ще постигнем много повече. С достатъчно търпение ще научим децата си да контролират своя гняв, за да не контролира той тях.
