Ако днес не е трудно да се пътува с ледоразбивач в Северния ледовит океан, на Фритьоф Нансен съвсем не е било лесно, когато тръгва за Северния полюс с дървен кораб, когато дори не е сигурно дали ще стигне, защото никой дотогава не е бил там.
Но 32-годишният тогава русокос викинг Фритьоф Нансен поема предизвикателството с думите: „Ще оцелея ли? Нека боговете решат!”
Нансен, който е не само полярен изследовател, но и зоолог, океанограф, философ, писател и хуманист,
още в детството си
проявява страст към скиорството, в което постига много успехи и с което ще продължи да се занимава много години.
Фритьоф Нансен е роден близо до норвежката столица Осло през 1861г. Неговите предци идват от Дания. Когато родителите му се женят, за всеки от тях това е втори брак.
Баща му, отец Балдур, е на 41г., а Аделаида, майка му, е на 26. Карането на ски в семейството е едва ли не издигнато в култ и Фритьоф стъпва на тях още 2-годишен. Родителите не купуват на него и на брат му играчки и той сам си прави дървени лъкове, въдици и др. На 18г. е световен рекордьор на ски бягане.
Започва да учи за зоолог,
след като се отказва да става военен, каквото е желанието на баща му. Тъй като обича природата, най-подходяща за него е тази специалност.
На 20г. се качва на кораба „Викинг” за своята практика. Екипажът на кораба пътува в Гренландско море и се занимава с лов на тюлени, а Нансен изучава навиците на тюлените. Докато е на кораба, младежът провежда още редица наблюдения. Едно от нещата, които го впечатляват е, че ледените късове носят пръст и дървета от Сибир чак до родните му брегове. Замисля се, че щом ледът се носи постоянно, това може да послужи за експедиционни цели.
Научните си занимания
Фритьоф Нансен продължава и след като се завръща от Арктика. Чете много, научава няколко чужди езика и дори започва да рисува. Това е времето на първите му научни публикации и на първите му романтични връзки.
Нансен замисля проучване на Гренландия още докато е на борда на „Викинг”. Той започва подготовка за експедицията през 1877г. Защитава докторската си десертация няколко дни, преди да замине.
Нансен иска финансиране от правителството, но то отказва да дава пари за пътуване на частно лице само заради удоволствието. Учените обаче подкрепят ентусиаста, а датски предприемач осигурява средствата.
Така Фритьоф Нансен събира екип от скиори и опитни ловци. Потеглят на 2 май 1888г. и се завръщат след една година. Посрещат ги като герои. Нансен е удостоен с медали и написва две книги. Успехът на тази експедиция е и повод за основаването на Норвежкото географско дружество през 1890г.
Това е периодът, когато Нансен за пръв път започва да дава ясен израз на хуманните си възгледи, като призовава към прекратяване на колониалното потисничество на Гренландия и лишаването на ескимосите от възможностите на цивилизацията.
Работата като зоолог в Парма и в Неапол не задоволяват авантюриста Нансен. Дългите часове в лабораторията го карат все по-често да мечтае за приключения. И понеже живее в динамично време, в което се появяват нови технологии, на него му хрумва безумната според тогавашното общество идея
за покоряване на Северния полюс.
Желанието му е толкова силно, че дори е готов да потегли сам. Първо създава семейство с Ева Сорс – красива скиорка и известна със своето мецособрано.
Веднага след сватбата Нансен споделя идеята си с Норвежкото географско дружество. Започват подготовка, като събират пари за построяването на кораб. Част от екипировката Нансен измисля сам. Наричат кораба с името „Фрам” , означаващо „напред”. Той трябва да е малък и много здрав, за да устои на леда.
Пътуването започва на 24 юни 1893г. с екипаж от 13 норвежци. Със себе си Нансен е взел 600 подбрани книги и много шоколад против меланхолията. До Новосибирските острови дебел лед спира кораба. От септември до лятото на 1894г. се движат по 1,6 миля на ден. Тогава Нансен решава да продължи с шейни. Взема един спътник, три шейни и 28 кучета.
Изпитват големи трудности. Само на около 400 км от Северния полюс са принудени да останат да презимуват на о-в Джаксън в землянка, направени от моржови кожи и камъни.
В края на май 1896г. двамата изследователи потеглят отново и срещат Фредерик Джонсън – английски изследовател. От неговата база Нансен отлита за родината си, а след седмица „Фрам” пристига с останалите от екипажа.
Завръщането на Нансен се превръща в национален празник.
Въпреки че не успява да достигне Северния полюс, ползите от експедицията са много. Става ясно, че няма земя в зоната на полюсите. Инженерното решение на Нансен за апарат, който едновременно да готви и да топи лед, също е ценно и се ползва до днес.
В следващите 10г. Нансен, станал вече професор, се заема да подготви доклад за проведената експедиция и го прави в 6 тома.
Пътешественикът не спира дотук, а веднага планира нещо друго – пътуване до Южния полюс.
Не осъществява идеята си, защото през 1905г. се променя политическата обстановка. Норвегия става независима от Швеция и той, вече като авторитетна фигура, започва да защитава правото на самоопределение на своите сънародници. Става
активен в политиката и дипломацията.
През 1922г. започва да изпълнява длъжността върховен комисар в Обществото на народите, като отговаря за бежанците. Негова е идеята за специален документ, с който те могат да пътуват без спънки и да се заселват, където пожелаят. Този Нансенов паспорт, както го наричат, помага и на българските бежанци, депортирани по време на Гръцко-турската война, да се завърнат.
Същата година Фритьоф Нансен
е удостоен с Нобелова награда за мир
точно заради закрилата си над беззащитните.
Инфаркт прекъсва живота му на 13 май 1930г. Прахът от кремираното му тяло заравят под едно дърво в градината. Дъщеря му Лив пише, че е нямало речи, а е звучал романсът на Шуберт „Смъртта и момичето”, който често му е пеела Ева.
Днес името на Нансен носят над 25 обекта само в Арктика и Антарктика. Кратери Nansen има на Марс и Луната, а в астероидния пояс лети малката лента Nansenia.
В наши дни дръзкият приключенец Нансен сигурно щеше да пожелае да лети в Космоса. Защото „ако в човек умре жаждата за знания, той престава да бъде човек”.
Снимки: www.lostbulgaria.com