Робърт Бърнс – шотландският майстор на словото
Надали в света има някой по-четен поет от шотландеца Робърт Бърнс. Всеки е чувал стихотворенията „В цъфналата ръж” и „Старата любов”, а и много от творбите му са се превърнали отдавна в песни.
Певецът на шотландската самобитност е авантюрист и бохем, обича любовните приключения и възпява много жени в поеми.
Робърт Бърнс е национален герой за шотландците и те празнуват рождения му ден с тържествена вечеря, а в наши дни се отбелязва като Национален празник на Шотландия.
Подобно на много гении, Бърнс умира твърде рано, едва на 37г., в голяма нищета. Но затова пък краткият му живот е наситен с много събития.
Робърт е първото от седемте деца
на скромно фермерско семейство. Роден е на 25 януари 1759г. в Западна Шотландия, в селцето Алоуей. Баща му Уилям Бърнес е градинар и след дълги години работа успява да си наеме парцел, построява си къща и на 40г. се жени за Агнес Браун – 25-годишно скромно и работно момиче, сираче.
Бащата съжалява за липсата си на образование цял живот, затова наема учител от съседното село за малкия Робърт. Момчето учи при него близо три години и впечатлява всички с изключителната си памет и отличния си правопис.
По-късно семейството се мести в друга ферма. Робърт живее изолирано, почти през цялото си детство работи наравно с възрастните. Това води до претоварване на сърцето му, а се предполага, че е имал и вроден ревмокардит.
Въпреки недоимъка, бащата вижда колко способен е синът му и отново го изпраща при предишния му учител да изучава френски език, а междувременно момчето вече е овладяло до съвършенство английски език.
Започва да пише стихотворения още като ученик. Благодарение на майка си се запознава отрано с очарованието на шотландските балади. Затова избира да пише собствените си стихотворения повече на родния си шотландски език, отколкото на английски, смятайки шотландския за по-музикален и образен.
„Така любовта и поезията започнаха за мен”
На 14-годишна възраст Робърт се влюбва в Нели Килпатрик – момичето, с което работи на полето, и написва за нея първата си песен. Когато е на 15г., баща му го изпраща в едно училище за проучване на земята, което се намира в рибарско село. Там момчето написва още страстни стихове за друго хубаво момиче. До края на живота си ще има множество любови.
След година прекъсва обучението си, защото семейството му се мести в нова ферма. Цяла седмица Робърт се занимава с тежък земеделски труд, а в неделя ходи на уроци по танци и да рецитира в механата, където намира много почитатели на стиховете си за живота на фермерите.
На 22г. влиза в масонска ложа,
която го привлича с идеите си за равенство и взаимопомощ.
През 1784г. бащата на Бърнс умира и той се мести отново на нова място. Става така, че се влюбва този път в прислужницата Елизабет, която му ражда дъщеря. Той не иска да се жени за нея, но е съгласен да отгледа детето. Пуританското общество е възмутено от случилото се.
По-късно любителят на женска красота Бърнс се запознава с Джийн Армър и двамата сключват сами брачен договор по стара шотландска традиция. Бащата на Джийн обаче ги разделя, когато разбира, че тя е бременна, и я принуждава да напусне града. Робърт е толкова покрусен, че дори иска да замине за Ямайка, но не го прави.
Междувременно Бърнс, който отдавна е променил фамилията си Бърнес, успява да издаде първата си книга със стихотворения с помощта на един собственик на земя. Само след седмица
27-годишният фермер – поет става известен.
Той отива в Единбург, където впечатлява с образованието и с добрите си маниери, макар че е почти самоук във всичко. Издадените книги носят на Бърнс определен доход. Той се опитва да инвестира във ферма, но загубва всичко. От 1791г. основният му източник на доходи е работата му като събирач на акцизи в Дъмфис.
Робърт Бърнс е висок, има обаятелно лице и красиво телосложение. Писателят Уолтър Скот пише за него като за „силен и здрав” млад мъж, „с недодялани, но не клоунски маниери”. Харесва жените и те го харесват. Има три извънбрачни дъщери от случайни връзки.
Но през 1788г. се жени
най-после за дългогодишната си любовница Джийн. Тя му ражда близнаци. От нея има общо 9 деца, но оцеляват само 3.
Семейният живот обаче не ограничава Бърнс в похожденията му. Поредната жалба за бащинство се появява през 1791г. от кръчмарката Ан Парк. Джийн слага край на тази афера, а детето – третата извънбрачна дъщеря на Бърнс, взема да отгледа, защото Ан умира при раждането.
От 1787г. до края на живота си Бърнс помага на Дж.Джонсън – полуграмотен гравьор и любител на шотландски песни, като редактира събрани шотландски текстове за включването им в първия брой на The Scots Museum.
Когато избухва Френската революция, тя е приета с възторг от Бърнс. Но срещу него се натрупват и много доноси в службата относно свободолюбивите му идеи. Той е предупреден да мълчи, а точно тогава се е надявал на повишение.
Но никой не може да потисне желанието му за повече свобода на народа, повлияно от републиканските идеи. В много от своите политически сатири и епиграми Бърнс
утвърждава принципите на плебейско-демократичния морал
и изразява презрителното си отношение към коронованите лица на Великобритания.
Неслучайно Бърнс е смятан за представител на романтизма. В стиховете си той разрешава обаче централната тема за злото в света без мистика. Като истински представител на своя народ, свързан със земята, неговият здрав разум и солен народен хумор не позволяват в романтичната му поезия да се появят „зли духове”.
Стиховете на Бърнс и днес грабват читателя със своята игривост, простота и музикалност.
„Понякога стискам от мъка пестник, но бой е живота, а ти си войник”
Недохранването и непосилната работа в младежките години, вроденото му сърдечно заболяване и в последствие появилият се ревматизъм, събарят Бърнс на смъртно легло през 1795г. Дори тогава един търговец идва да иска дължимите си 7 лири. Дава ги приятел на поета – издателят Джордж Томпсън.
Така Робърт Бърнс умира в нищета, а малко след това Джийн ражда поредното им дете.
След смъртта на поета му издигат паметник и по този повод майка му тъжно отбелязва: „Ах, Роби, ти им искаше хляб, а те ти дадоха камък!”
