Кирил Христов – нежният лирик с остър език

Още 25-годишен, Кирил Христов получава висока оценка за своя творчески талант от поети и литературни критици. В началото на XX в. той става един от най-популярните поети, но пише и разкази, романи, очерци, драми, мемоари, превежда лирика.

Въпреки своите литературни достойнства, поради крайния си индивидуализъм и неподвластност на чужди влияния, присъствието му в обществения и културния живот е сложно и противоречиво. Още повече, че често е изразявал смело и дори нетактично своето мнение, но искрено, което личи и в неговите епиграми.

Затова пък лириката на Кирил Христов е нежна и мечтателна, а уменията му да свири на цигулка издава богат душевен свят и чувствителност.

Какъв е житейският път на Кирил Христов?

Кирил Генчев Христов е роден на 23 юни 1875г. в града на липите – Стара Загора. Остава съвсем малък кръгъл сирак. Баща му, виден комита, е убит по време на Руско-турската война, а майка му умира малко по-късно от туберкулоза.

Малкият Кирил е отгледан от двамата си вуйчовци – ген.-лейтенант Георги Абаджиев и проф. Стефан Киров.

Чете от 4-годишен и започва да пише рано. Учи на различни места – Стара Загора, Самоков, Велико Търново, София. На 20г. се записва в Морското училище в гр. Триест със стипендия. Там се запознава с класическите и модерните италиански поети.

Живее и работи на различни места – в Лайпциг, Брюксел и Неапол, преподава стилистика в Шумен, а през 1901г. се мести в столицата.

През същата година Кирил Христов издава третата си стихосбирка „На кръстопът” и става известен. Покровителстван е от самия Вазов, макар че по-късно протежето му го нарича „дърдорко”.

През последвалите три войни е сътрудник и кореспондент на военни издания.

През 1922г. емигрира в Лайпциг, където ръководи семинари по български език и литература.

Следващата му житейска спирка е Прага, където преподава в Карловия университет.

В България „скитникът” се завръща през 1938г. Винаги е носил със себе си торбичка с родна пръст и камъче от Стара планина, но вече е в родината завинаги.

През 1943г. опитът на Кирил Христов да стане академик е неуспешен. Неспокойният му дух намира покой следващата година, когато умира от рак на белия дроб.

„Страдай, но пак люби!

Винаги, когато питали Кирил Христов какъв е по професия, той отговарял да прочетат името му обратно. Той винаги е смятал, че е лирик, какъвто всъщност е наистина. Истинският лирик според него е „винаги роден любовник”. А той е бил доста привлекателен за жените – висок 1,93см, елегантен, омайвал дамите с владеенето на 7 езика и културните си познания.

Поетът винаги е бил непримирим към табутата и е отричал еснафския начин на живот. За личния му живот говори много стихът: „Жени и вино! Вино и жени!”. Неговата страстна натура не познава прегради и не се съобразява с общественото мнение. Хедонистичните му пориви намират израз в еротични стихове и в първия български еротичен роман „Тъмни зори”.

Кирил Христов се жени за Невена Палашева, която му ражда син и дъщеря. След раздялата си с нея предизвиква скандал, като взема за своя съпруга много по-младата чехкиня Ноеми. Тя обаче го прави истински щастлив и е до него винаги.

Изключително талантлив, Кирил Христов остава актуален и след повече от 100 години. Интуитивен, модерен, със своето широко познаване на света и необичайни за времето си литературни теми, той заема своето достойно място сред утвърдените български творци.