Притча за щастливите хора
Група бивши съученици един ден се събраха и решиха да отидат да видят как е техният любим професор. Бяха минали години, той вече беше много стар, а те сега бяха успешни професионалисти, богати и уважавани хора.
Пристигнаха в дома му и след първоначалните вълнения от двете страни започна дълъг разговор между младите хора и техният любим преподавател. Както обикновено се получава, започнаха коментарите за стреса, на който всеки бе подложен в ежедневието си, за развитието на съвременното общество и като цяло за живота.
Професорът предложи да направи кафе на своите ученици и след като те се съгласиха, ги остави сами и отиде в кухнята да го направи.
Не след дълго той се върна при тях, носейки кафето в голям съд, а заедно с него и поднос със съвсем различни чаши. Цветовете им бяха различни, големината – също. Но това не беше всичко. За изненада на гостите на подноса имаше както изящни чаши от скъп порцелан, така и от обикновена керамика, от стъкло, дори от пластмаса. Различна беше формата, декора, дръжките.
Домакинът постави подноса с чашите и съда с кафето в средата на голямата маса. После предложи всеки да си вземе чаша, която иска, и да си налее кафе.
Когато всеки отново седна с пълна чаша в ръка и започна да отпива от нея, професорът се закашля тихо и това беше знак, че иска да каже нещо. И наистина беше така. С тих и топъл глас той заговори на гостите си:
– Забелязахте ли кои чаши бяха взети първо? Най-красивите и най-скъпите, а след тях по-простите и по-евтините. А това е съвсем нормално, защото всеки иска да има най-доброто. Всъщност това е и причината за стреса, за който говорихте.
А истината е, че конкретната чаша не е от значение за качеството на кафето или за неговия аромат. Тя само прикрива това, което пием. Не поискахте чаша, нали? Искахте кафе, но все пак потърсихте инстинктивно по-доброто.
Ако животът е кафе, то тогава работата, социалното положение, парите са само чаши, в които животът е оформен и прикован. Няма значение каква е чашата, от нея не зависи качеството на живота ни. Даже точно обратното. Ако се съсредоточим само върху чашата, забравяме да се наслаждаваме на кафето.
Не губете ценно време само и единствено за чашата. Отпийте с наслада от кафето в нея! Хората, които правят най-доброто с това, което имат, са по-щастливи от останалите, които притежават най-доброто.
А има ли по-добър момент от днешния, за да се чувствате щастливи? Винаги ще имате някакъв проблем – неплатен дълг, незавършен бизнес и какво ли още не. Какво чакате? Децата ви да тръгнат на училище, после да завършат колеж, да се оженят, да отгледате внуци, да дойде Нова година, после пролет, лято, есен, зима, следващия понеделник… Кога ще бъдете щастливи? Когато умирате ли?
Всеки проблем има решение, после идва нов, а времето няма да чака никого. Всъщност животът се състои от проблеми.
А щастието? То е в глътката кафе с любим човек, в каквато и да е чаша. В малките моменти всеки ден. Сега също. Защото щастието не е съдба, а път.
