Притча за момчето, старицата и Бог
Живяло някога едно момче, което решило да потърси Бог. Нямало представа къде, но му предстояло дълго пътуване. Затова си приготвило куфар с храна, вода и малко дрехи и тръгнало.
Когато било на средата на града, усетило умора. Потърсило парк, в който да седне на някоя пейка, за да си почине.Тогава видяло една миловидна стара жена наблизо. Тя стояла и гледала към гълъбите, кацнали до нея.
Момчето било някак си привлечено от старицата и седнало на същата пейка. Бръкнало в куфара и посегнало да извади вода. По погледа на жената обаче се досетило, че тя май е много гладна. Предложило й сандвич от приготвените, а тя му се усмихнала благодарно. Усмивката й била така хубава, че пожелало да я вижда още много пъти. Подало й и бутилка с вода, а тя му се усмихнала отново.
Така седели двамата целия следобед и гледали гълъбите. Никой от двамата не проговорил, а само се усмихвали.
Когато се свечерило, момчето усетило голяма умора. Станало от пейката и се обърнало към старата жена, а после я прегърнало. Нейният отговор бил още по-прекрасна усмивка.
Не след дълго момчето пристигнало вкъщи. Влязло в стаята, където го чакала майка му, притеснена от закъснението му. Тя била толкова изненадана от сияещото му от радост лице, че дори не му се скарала. „Целият грееш от щастие! Какво става теб, къде беше днес?” – попитала тя. Синът отговорил: „Обядвах с Бог!”. И побързал да добави: „Знаеш ли, мамо, тя има най-красивата усмивка на света!”
И старицата също се прибрала по същото време. Лицето й излъчвало такава радост, че синът й, изненадан от това как изглежда, я попитал: „Мамо, къде ходи днес, че си така щастлива?”. А майката му отговорила: „Бях в парка, синко, и обядвах с Бог!” Синът й тъкмо щял да я попита как така, но тя го изпреварила и добавила: „Не съм очаквала, че той е толкова млад!”.
Никой от нас не знае как изглежда Бог. Повечето хора дори не го търсят. Но малкото момче и старицата го откриват – всеки в другия.
Младостта и старостта. Два полюса, две Вселени и един Бог. Няма значение на каква възраст ще го открием. А и това не е толкова трудно, стига да споделим щастието си с другите.
Ако направим добро, колкото и малко да е то, за благодарност може да получим само една усмивка. Но тя ще ни накара да почувстваме частицата Бог в нас и в другия.
Това е тайната – да бъдем състрадателни и да си помагаме един на друг. Дори само с един сандвич и бутилка вода, както направило момчето.
Защото Бог е навсякъде и не е нужно да пътуваме дълго, за да го открием. Трябва да го почувстваме и това ще ни донесе радост.
Ако научим децата си да се отнасят с уважение към околните и им дадем пример за добри дела, няма да е нужно да търсят Бог много надалеч в някой момент от живота си. Той ще бъде в тях и ще ги напътства, когато нас вече няма да ни има.
