Притча за момчето и спасението

На една майка често се случвало да излиза рано сутрин. Тогава оставяла двете си момченца на момиче, което се наемало да ги гледа в замяна на минимално заплащане.

Бащата бил починал наскоро и семейството преживявало трудно. Жената не трябвало да отсъства и да рискува работата си всеки път, когато бабата на децата не била в града или се разболеела.

Този ден се случило така, че позвънил годеникът на бавачката. Имал нова кола и искал да се повозят на нея. Момичето не се колебало дълго, пък и било само на 18 години. И без това децата спели обикновено по няколко часа следобед, а тя до 17.00ч. щяла да се прибере.

Когато чула клаксона на колата, изключила телефона и грабнала чантата си. Заключила детската стая, а после прибрала ключа. Ако 6-годишното момче се събудело и тръгнело да я търси, можело да падне, слизайки по стълбите. Нямало как после да обясни на майката защо детето не я е намерило.

Случило се обаче нещо ужасно. Незнайно как – дали от късо съединение на включения телевизор, лампа или искра от камината, но завесите в хола пламнали. Много бързо огънят стигнал и до дървената стълба, която водела към спалните на втория етаж.

По-голямото момченце се събудило от кашлицата на братчето си, което било едва на няколко месеца. Изпод вратата навлизал дим в стаята им. Момчето скочило и се опитало да отвори вратата, но тя била заключена. И по-добре, защото пламъците щели да ги погълнат бързо.

Тогава детето започнало да вика бавачката, но тя не отговаряла. Сетило се за телефона в стаята. Знаело номера на майка си и можело да го набере, но телефонът нямал сигнал.

Момчето трябвало да измъкне братчето си през прозореца. Да, но той бил на външния корниз, а с малките си ръчички не могло да освободи предпазителя. А и да успеело, имало телена мрежа, поставена за безопасност от родителите му.

Скоро дошли пожарникарите и изгасили пожара.

А децата?

Пожарникарите се чудели как едно такова малко дете само с една закачалка е счупило не само стъклото, но и решетката. Не можели и да повярват, че се е придвижило по корниза с раница на гърба, в която било братчето му. И как успяло да слезе по дървото с такъв товар?

Възрастният началник на пожарникарите само слушал по-младите си колеги, а после им отговорил така: „Малкото момче е било само. Нямало кой да му каже, че е невъзможно да успее”.

Всъщност това е точно така, ако се замислим. Да оставим настрана факта, че в случая бавачката постъпила безотговорно.

Да се фокусираме върху това малко дете, което в тази тежка ситуация бързо съобразило как да действа. Може да му остане травма от преживяното за цял живот, но то разбрало от много рано, че понякога трябва да разчиташ само на себе си. И друго – че трябва да направиш всичко за хората, които обичаш.

Разбира се, това не означава да поставяме децата в подобни стресови ситуации, за да могат да се справят сами. Нужно е да ги учим да вземат сами решения и да ценим тяхното мнение. Така ще станат по-самостоятелни и по-инициативни, а не нерешителни и неуверени хора.

И какъв е житейският урок от днешната история? Ако няма, кой да ни каже, че това е невъзможно, може да успеем да извършим невъзможното. Единственното, което ни възпрепятства понякога да достигмен целите си, е мнението на другите. Няма лошо да го пренебрегваме понякога, нали!