Сигурно всеки от нас си спомня анекдота за мъжката и за женската работа. Мъжка работа – това е да извършиш подвиг, като например да убиеш триглав змей. А женска работа – всякакви глупости: да изгладиш дрехите за подвига, да почистиш меча и коня на мъжа, да нахраниш мъжа преди подвига и т.н., а след подвига – да направиш същото за следващия подвиг.
Да, въпросът за това кое е мъжка и кое – женска работа остава спорен. Много неща са се променили от времето, когато единствено мъжът е осигурявал прехраната на семейството, а жената се е грижела основно за домакинството и за децата.
Отдавна уж има равноправие между половете. Или поне обществото се старае да има, но май скоро няма да го постигнем. Вярно, че жените се еманципираха, но и другото е вярно – мъжете станаха някак „по-женствени”. Жените започнаха да упражняват мъжки професии и дори да изкарват повече пари от мъжа в семейството. Но продължават да носят на гърба си всички домакински задължения. Е, почти всички.
Много мъже например не искат да готвят, да чистят или да перат, защото това не е „мъжка работа”. Причините да смятат така, може би, се коренят в тяхното семейно възпитание – поведението на баща им като модел. Друга причина вероятно е присмехът от страна на близки, съседи и приятели. Но ако е и жената до тях?
Нежеланието на мъжете да помагат в домакинството често се дължи на обстоятелството, че жената не оценява направеното от него и бърза да направи забележка. Веднага следва мъжкото противодействие – той отказва повече да върши нещо, което смята за несвойствено за него.
Може обаче причината мъжът да отказва да отменя жена си в домакинството да е много елементарна – той да мисли, че почистването например е трудна и досадна работа. В същото време обаче не му тежи да смени маслото на колата или да поправи бойлера.
Психолозите твърдят, че мъжете търсят дейности с повече адреналин, така че домакинската работа за тях просто е един скучен физически труд. Жените пък имат по-силен инстинкт за „гнездене”. На момичето отрано му е внушавано, че трябва да стане добра домакиня, за да „върти къщата” и да се грижи за съпруга и децата си.
Според международна анкета, направена преди няколко години, мъже, които са израснали заедно със сестрите си, по-често нямат изградени домакински навици. Те трудно се справят с чистенето и готвенето, като предпочитат жената изцяло да поема тези задължения, както майките и сестрите им преди това.
В много от случаите мъжете решават да помогнат с нещо на жена си, но са немарливи и тя много бързо съжалява, че го е помолила за това.
А защо да не споменем и последната причина? Егото. Мъжкото его, което не позволява на мъжа да бърше прах или да простира дрехи. Това според него не е мъжко и той не иска да бъде „мъж под чехъл”.
Ако погледнем към една статистика от далечната 2011г., се оказва, че около 100 000 български мъже вършат изцяло домакинската работа вкъщи. Това е така, защото професиите на половинките им не позволяват те да се грижат изцяло за домакинството.
Днес, години по-късно, броят на такива мъже със сигурност е нараснал. Дори вече някои си вземат и отпуск по бащинство. В европейски мащаб е установено, че мъжете са по-активни в къщната работа от останалите мъже по света.
Научно доказано е, че домакинската работа намалява стреса – например беленето на картофи, рязането на зеленчуци, плевенето на градината, сгъването на дрехи и др.
Трябва ли това, че един мъж пуска пералнята, бърше прах или готви вечеря, да го прави по-малко мъж? Не, разбира се! Напротив. Да помогнеш на жената до теб, не е проява на слабодушие, а въпрос на чест и е много мъжка постъпка.
Любопитно е, че неромантичните по природа мъже все пак намират начин да изразят обичта си, макар и различен от този на жените. Много често това е да вършат домакинската работа или да се активни в спалнята.
Споделянето на домакинските задължения с жената може да направи само човек, който уважава партньора си и това съвсем не му пречи да бъде истински мъж. А истинският мъж знае, че жената до него не иска парите и подаръците му, а неговото време, уважение и любов.