Обичате да командвате? Не и партньора си!

Всеки от нас е отраснал в семейство, в което е усещал още от малък, че единият му родител е доминирал над другия. Това се е забелязвало във всекидневието предимно в поведението на бащата. Той някак по традиция, като че ли трябва да бъде по-строгият, по-налагащият мнението си, защото така е било в миналото. Разбира се, невинаги строгост означава командване, но за едно малко дете е точно така.

В по-редки случаи  мъжът е „под чехъл”, а в семейството шефът е жената. При всички случаи обаче ние сме отгледани с идеята, че при съвместно съжителство единият поема контрола и че това е нормално в света на възрастните.

Защо някои хора обичат да командват?

Ако вярваме на астролозите, хората, които обичат да властват над другите, са от зодиите Овен, Телец, Близнаци, Рак, Скорпион и Козирог, но най-вече Лъвовете.

Според психолозите има няколко предпоставки човек да развие стремеж към доминация и желание да се налага:

– собствената личностна неустойчивост и наличието на известна агресия в семейната среда;

Може би, това е видян модел на авторитарно и контролиращо отношение към другите в семейството, който после се пренася в настоящата връзка.

– вътрешна несигурност;

Ако имаме склонност да се хванем фанатично за определена идея и да се опитваме на всяка цена да убедим партньора си в правотата й, при всички случаи това означава, че изпитваме несигурност  в себе си.

– характеристики на темперамента.

Някои хора са по природа по-властни, като дори  желанието им да се налагат понякога  става доста агресивно. Ако това е така и при нас, време е да се замислим за бъдещето на връзката си. Тя няма да оцелее, ако винаги искаме ние да сме „отгоре”. Със сигурност  трябва да помислим как да се „нагодим” към другия, особено ако сме в началото на връзката си.

Щастлива ли е връзка с „шеф”?

Всички знаем, че равенството е едно от най-важните неща в една връзка. Все пак обаче винаги се получава така, че единият е по-доминиращ, а другият все „отстъпва” и се оставя да бъде командван. Дали това е следствие на семейно възпитание, качество на характера или поради това, че единият изкарва повече пари от другия, няма значение. Понякога такава двойка живее дълго заедно и двамата се чувстват комфортно. Въпреки това обаче с времето по-плахият и по-отстъпчивият не се усеща щастлив. Постоянно му се поставят очаквания и го вкарват в различни модели и стереотипи. От друга страна, „шефът” става все по-напрегнат и по-критичен, а това и на него не носи удовлетворение от връзката. В най-добрия случай, ако не се стигне до скандали и караници, тихото примирение на единия и критичното отношение на другия може да убие любовта и дори връзката да се разпадне.

Има ли начин да преодолеем желанието да командваме партньора си?

Ако вече сме се убедили, че нашият стремеж винаги да командваме  не води до нищо добро във взаимоотношенията, вече сме на крачка от положителната промяна.

Можем да опитаме да направим следните неща, които да ни помогнат да смекчим напрежението и да възстановим хармонията във връзката си:

– да имаме повече доверие на половинката си;

– да прекарваме повече време заедно;

– да изслушваме търпеливо мнението на другия, показвайки разбиране;

– да спрем да наказваме с мълчание;

– да се научим да правим компромиси;

– да открием общите цели и общите интереси, които ни свързват;

– да споделяме отговорности заедно.

По-успешно ще бъде, когато и двамата партньори доминират в различни аспекти на съвместния си живот. Ако единият управлява по-умело общия бюджет, другият вероятно е по-наясно с поддържането на домакинството. Важно е мнението на двамата да натежава за различни неща.

Американският психотерапевт Джон Ким, след свое проучване за това кой е най-важният фактор за една успешна връзка, установява, че най-популярният отговор е уважението.

Това е чудесно напомняне за всеки от нас, че без уважение не можем да изградим доверие. А това от своя страна води до по-голямо спокойствие във връзката и елиминира „необходимостта” някой да бъде винаги доминиращ. Ако уважаваме другия, това означава, че му имаме доверие и той съвсем не се нуждае от команди, за да свърши нещо правилно и полезно за двамата.

И най-важното – да приемаме другия такъв, какъвто е, а не да се стремим да го променяме. Защото една връзка не се нуждае от „шеф”. Или по-добре да има, но  двамата да командват заедно бъдещето си, ръка за ръка и гледайки в една посока.