Нека си признаем, всички искаме да сме интелигентни, дори повече от това да сме красиви или богати. И в материалистичния свят, в който живеем, това наистина е изненадващо. Ако се замислим обаче, никак не е случайно, че точно интелигентността е сред най-ценените качества. Красотата е преходна, богатството бързо сменя собственика си, ако не сме достатъчно умни, а интелигентността може да ни отвори безброй врати.
Може би ще кажете, че познавате поне една дузина хора, които са интелигентни, но все още не са натрупали завидна банкова сметка или не могат да се похвалят с кой знае какви професионални успехи? Успехът или парите обаче не са водещи приоритети при всички хора. По-важното от тях е личното щастие, което не се измерва нито с материални придобивки, нито с титли и висок стандарт на живот.
Какво правят интелигентните хора, когато ситуацията се променя и губят контрол? Как приемат те промените и неблагоприятните обстоятелства? Кое е това, което отличава интелигентния човек в хаоса?
Интелигентните хора се адаптират бързо към новите ситуации. Простичко казано – те заемат формата на съда, в който попаднат. Това ще рече, че един интелигентен човек знае как да се адаптира към промените, проявява завидна гъвкавост и проявява качествата, които изисква всяка ситуация.
Ако не сте сигурни, че притежавате гъвкавост, се замислете как реагирате на промените, трудностите или дори лошия късмет. Бъдете честни пред себе си и сами ще откриете отговора.
Един интелигентен човек няма проблем с това да признае, че не знае нищо. Той не е арогантен и може да види своите липси. Това обаче не го лишава от увереност, а го мотивира да задълбочи знанията си. И най-важното – няма нужда да се преструва, че знае всичко и може да отговори на всеки въпрос.
Колкото повече един човек надценява собствените си когнитивни способности, толкова по-малко интелигентен е. Много по-добре е да признаем, когато не знаем нещо, отколкото да го прикриваме. Така първо – ще спечелим симпатиите на другите, второ – ще си дадем възможността да научим нещо ново.
Едното от най-трудните качества, които трябва да придобием с годините. Ако мислите, че човек се ражда с него, грешите. Но интелигентният човек знае колко важно е той да контролира себе си, а не хората или обстоятелствата да диктуват поведението му.
Затова и рядко ще видите агресия в един интелигентен човек. И това е така, защото той знае как да преодолее своята импулсивност и може да види алтернативите, преди конфликта да е избухнал.
Къде би бил светът днес без човешкото любопитство? Затова не се сърдете на безкрайните въпроси на вашето дете. Може би си имате един малък Айнщайн у дома?
Интелигентните хора нямат специален талант, просто имат ненаситно любопитство. Те искат да знаят, изпитват нужда да анализират и никога не биха се примирили със застоя.
Предразсъдъците могат да ни провалят във всички аспекти от живота ни или най-малкото – да ни лишат от възможности. Това не е тайна за интелигентните хора, затова те не се опитват да класифицират възгледите на другите, да си изграждат мнения за хората, без да ги познават добре и да подхождат предубедено.
Интелигентният човек би дал на шанс на някого, дори в това да няма логика. Той би се усъмнил повече в думите на авторитета, отколкото на обикновения човек. За него е по-лесно да приеме различията, защото е широкоскроен.
Повечето интелигентни хора откриват радостта от четенето още в детството. Техният буден ум е вечно търсещ и провокиращ и книгите са възможност да го поддържат във форма. Не случайно, книгите повишават интелигентността, обогатяват общата култура и начина на изразяване.
Интелигентните хора са винаги „нащрек”, те виждат възможности там, където другите не. Трудно биха останали пасивни, но дори да го направят, това ще е просто момент за размисъл. Могат да сменят няколко професии, да се занимават с десетки неща едновременно и да открият неподозирани таланти в себе си дори в напреднала възраст.
Един интелигентен човек не се отегчава от собствената си компания и не изпитва нужда непрекъснато да се обгражда с хора. Той обича да остава насаме със себе си и да се вглъбява в своя малък свят. Това му помага да чуе вътрешния си глас, да осъзнае нуждите си и да опознае истинската си същност. Това дълбокомислие често остава неразбрано за другите.
Не си мислете, че е егоист, вманиачен идеалист и неспособен на дълбоки чувства. За да го разберете обаче, трябва самите вие да притежавате емоционална интелигентност.
Интелигентният човек рядко е най-шумният в стаята. Той не се опитва да привлече вниманието на другите на всяка цена. Да, има много какво да каже, но често предпочита да наблюдава. Докато другите се надпреварват да се хвалят с постиженията си, той обхваща общата картина и вижда това, което те пропускат.
Затова никога не подценявайте мълчаливия човек, както и не надценявайте приказливия. Понякога мълчанието показва висок интелект, а празнословието – посредственост.
Интелигентните хора имат обширни познания и са наясно с безкрайно многото възможни заплахи. Понякога знанията им носят стрес, с който обаче знаят как да се справят. Безпокойството им всъщност поддържа мозъка им в добра форма, тъй като им помага да избягват неприятностите.
Интелигентните хора обичат да се шегуват със себе си. Те са достатъчно уверени, за да признаят грешките си и дори да им се надсмеят. Самоиронията ги държи здраво стъпили на земята и не им позволява да се вземат много на сериозно.
Има много начини да подобрите своята интелигентност. Търсете новостите, предизвиквайте себе си непрекъснато, мислете креативно, правете нещата по трудния начин, четете, мислете и работете в екип. Защо последното е важно?
Общуването с много хора, без значение дали в социалните мрежи, офиса или приятелския кръг, стимулира вашия когнитивен растеж. Това ви дава нови гледни точки и може да ви помогне да откриете решения, извън полезрението ви.