Мълчанието във връзката – полезно ли е ?

За успешна връзка един от факторите, който играе значителна роля, е споделянето и  разговорите относно действия, чувства и мисли. Според различни проучвания на психолози най-честата причина за раздяла на двойката не е честотата на конфликтите, а начинът, по който те се разрешават.

Ако не разговаряме за всичко, което ни вълнува, с любимия човек в лошите моменти, можем да натрупаме в себе си много съмнения, гняв, подозрения и пр. Може би ни спира мисълта да не предизвикаме конфликт. Но всъщност като изключваме партньора си и го игнорираме от своите проблеми, ние отричаме него самия чрез мълчание.

Но защо мълчим, говорейки си вътрешно?

Може би искаме да останем насаме с мислите си. Или пък има и други причини, като например тези:

– желанието да прекъснем разговора;

Правим пауза, за да обмислим отговора си, като търсим думите, с които няма да обидим партньора си.

– стремежът да скрием истинските си желания, чувства и емоции;

Ако сме ядосани за казана дума или за някоя постъпка на партньора си, много често не позволяваме на истинските си емоции да излязат наяве. Отвътре кипим, но разумът ни спира да говорим Това се оказва и нашата грешка.

– морална липса на желание да бъде решен даденият проблем веднага;

Ако усещаме, че последствията след нашите думи ще са необратими, тогава предпочитаме да замълчим. Как да кажем на партньора си, че ни е омръзнал? Още не сме готови за това.

– липса на нужните ресурси – материални, времеви, физически и др.

Например искаме ново жилище, но нямаме такава възможност сега. Няма смисъл да обсъждаме тази тема.

– страх от отхвърляне.

В случай, че сме сигурни в неразбирането от страна на партньора си, предпочитаме да премълчим за нещо, което смятаме, че ще го подразни и дори ще предизвика агресия. Има партньори, които се прибират след работа и вечерят в пълна тишина, защото няма какво да си кажат А такава тишина не е здравословна и е сигнал за тревога.

Със сигурност има още причини, които биха разкрили защо понякога мълчанието се настанява трайно във взаимоотношенията между двама души. То е вредно, ако характеризира цялата връзка, а не е ограничено до конкретни обстоятелства.

Какъв е ефектът от мълчанието?

Според народната поговорка „Мълчанието е злато”. Да, но невинаги. Каквито и причини да изтъкваме за своето мълчание, то води до:

– липса на интимност;

– нараняване на партньора и отчуждаване;

– изневяра;

– различни зависимости;

– насилие.

Мълчанието често е и гневната реакция, с която единият отговаря на оплакванията, критиките и изискванията на другия. Всъщност мълчаливецът проявява пасивна агресия, като или обвинява партньора си за неуспешната комуникация, или я използва целенасочено срещу него, желаейки повече интимност и обвързване.

Ако ние сме от „мълчаливите”, трябва да знаем, че нашият партньор ще става все по-неуверен и по-нещастен като следствие на това, че ние не споделяме с него нищо. И ако той/тя продължава да бъде с нас, това ще бъде дотогава, докато успява да понесе емоционалната тежест на тези отношения. Студеното мълчание няма да помогне – рано или късно то ще доведе до логичния край – унищожаване на връзката.

Можем да избегнем мълчанието, като не се фокусираме върху негативите, успяваме да се поставим на мястото на другия, носим отговорност за емоциите си и се научим да се извиняваме.

Полезно ли е понякога мълчанието?

Изучавайки ефекта от шума върху човешкия мозък, учени са установили, че всеки от нас има нужда от малко тишина, за да бъде здрав и щастлив. Те твърдят, че тишината спомага за регенерирането на мозъчните клетки, намалява стреса и съхранява психиката ни.

Мълчанието и тишината в една връзка на по-късен и улегнал етап също са полезни и необходими. Мълчанието между двамата показва едно ниво на спокойствие, когато не е нужно да говорят, за да се чувстват добре. Уютът на връзката вече не кара партньорите да се впечатляват взаимно с нещо казано. Освен това не е нужно винаги да се изказват на глас всички мисли. Спестяването на някои неща е важно в много случаи.

Мълчанието във връзката може да създаде напрежение или обратно – спокойствие. Понякога потокът от думи е важен, а друг път по-важни са действията на партньорите.

Според Елчин Сафарли, азербайджански писател и журналист, не трябва да бъркаме  тишината с мълчанието. Защото „Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това”.