Мартин Лутер – монахът реформатор

Преди пет века един немски духовник – Мартин Лутер, слага началото на протестанството – реформираното християнство. Това става, след като той окачва на вратата на църквата във Витенберг списък със своите 95 тезиси. Така започва Реформацията – едно събитие, което ще промени из основи и християнството, и целия средновековен свят.

Животът на теолога Мартин Лутер е непрекъсната борба с много от прокламираните постулати на Римокатолическата църква, докато накрая бива отлъчен от нея и е обявен извън закона от император Карл V през 1521г.

Своя житейски път

Мартин Лутер започва на 10 ноември 1483г. в малкото градче Айслебен, Саксония – дълбока провинция на свещената Римска империя.

Баща му Ханс, е дребен предприемач и много бързо осъзнава, че синът му е свръхнадарен. Младият Лутер следва в Университета в Ерфурт. След 4г. става Магистър Артиум, но и след това продължава да учи правни науки. Баща му от уважение дори започва да се обръща към него с „Вие”.

Светкавица променя живота

на Лутер и съдбата на света. Той попада на полето в гръмотевична буря и е повален от мълния на земята. Младежът е ужасен, защото както всички от своето време смятал, че бури могат да причиняват единствено вещиците и Сатаната. В неволята си уплашеният до смърт Лутер отправя молитва към Св.Анна, нещо, което не би направил след години. Обещал на светицата, че ако му помогне, ще стане монах. Спасен, той спазва обета си и

влиза в манастир

след две седмици. Ръкополагат го за свещеник през 1507г. и той изпълнява много стриктно монашеските си задължения.

След 3г. изпращат Мартин Лутер в Рим за обсъждане на актуални дела, свързани с августинците-еремити, в чийто Орден е постъпил Лутер. По това време папската курия има големи разходи, свързани със строежа на базиликата „Св. Петър”. За да събере средства, папското ръководство въвежда т.нар. продажба на индулгенции – да опрощава грехове, минали и бъдещи, срещу пари, дори на починали хора чрез техните близки. Отначало Мартин Лутер не смята, че в това има нещо лошо, но по-късно променя отношението си.

След като пребивава в Рим година и половина, той

се сдобива с докторска титла по теология

и започва работа във Витенберг като професор. Продължава със своите теологически изследвания, изучава Светото писание и постепенно се фокусира върху две неща: за Божията справедливост и как става оправданието на грешниците.

Постепенно у него се зараждат онези прозрения, които ще залегнат по-късно в реформаторската теология. Според Лутер не е важно какво решават папата или църковните събори, а какво пише в Библията.

Освен това той се обявява твърдо и безкомпромисно против търговията с индулгенции. Но това, което най-много разгневява папството, е отнемането на църковния авторитет. Лутер смята, че за да общуват с Бога, хората нямат нужда от свещеници, светци и църква.

Така той променя изцяло светогледа на хората, който е определял човешкия живот векове наред.

Мартин Лутер иска да провокира теологичен диспут по темата за продажба на индулгенции, но никой не откликва на неговата покана. Затова на 31 октомври 1517г. той

окачва 95 свои тезиси

на църковната врата във Витенберг. Така не само разтърсва из основи католическата църква, но и предизвиква обновяване на целия обществен живот. В основата им е разбирането, че от значение за Бог е само чистата вяра, а не „заслугите” и че той не оправдава греха, а грешника.

Освен това Мартин Лутер заменя латинската версия на Библията с друга, като превежда Светото писание на говоримия немски език. Така прави Божието слово по-достъпно за много хора и повлиява върху германската култура като цяло.

Ето по такъв начин Лутер започва Реформацията, която води до преобразуване на християнската религия. Предизвиквайки един вид „земетресение” в религиозно, политическо и културно отношение, Реформацията става причина за раждането на един нов, модерен свят.

Реформаторското движение за 20г. става причина от Северна Европа да бъде прогонен католицизмът, а протестантското движение се разпространява чак до Италия, минавайки през Централна Европа.

През 1518г. за тезисите на Лутер разбира и папа Лъв X. Постепенно се организират много дебати с реформатора Лутер и конфликтът му с представителите на Католическата църква ескалира, защото са засегнати властта и авторитетът й.

Затова папата с папска була през 1520г.

отлъчва Лутер като еретик.

Лутер обаче отвръща, като изгаря булата и още папски декрети. Започва едно масово горене на католически книги. Същата година са публикувани три реформаторски съчинения на Лутер. В едно от тях той издига за първи път изискването за свободата на човешката съвест, което по-късно ще залегне в основата на правата на човека.

След като Лутер не се отказва от тезисите си дори пред Райхстага, казвайки „не” на властта, императорът все пак го оставя да напусне невредим града. Принцът на Саксония, който покровителства Лутер, го скрива в замъка си за 1г. и там реформаторът превежда Новия завет.

Лутер скъсва с монашеския живот

на 42г. и сключва брак с бивша монахиня. По този начин слага край на хилядолетната традиция, която осъжда половия акт и желанието. Според Лутер сам по себе си сексуалният живот не е греховен, а е част от Божия промисъл.

Със съпругата си Катерина фон Бора имат шест деца и живеят в голям дом – неговият бивш манастир, който му подарява Саксонският принц. Жена му се грижи за стопанството и в традиционния стил му говори на Вие с обръщението хер Доктор.

Реформацията продължава, а реформаторите християни се наричат протестанти – протестиращи против злоупотребите на Католическата църква.

Въпреки че Лутер стои вече на по-заден план, не престава да проповядва и да пише. Реформира и богослужението, като обръща внимание на църковната музика с химните си.

Мартин Лутер умира в родния си град от сърдечен пристъп през 1546г. Преди смъртта  изповядва вярата си, като прокълнава и папата, събирайки любов и омраза и в последния си миг. Погребват го в същия храм, на чиято врата преди 30г. „забива” тезисите си.

Реформацията, чието начало поставя Мартин Лутер, става причина за религиозните войни, променящи Европа и създали Америка. От борба за религиозна промяна, отнемаща авторитета на църквата, тя прераства в социално-политическа и икономическа революция, която и днес продължава да прекроява света. И макар че целта на Мартин Лутер не е била такава, благодарение на него се ражда духът на индивидуализма, който взема връх над религията в живота на хората.