Кой е… Валери Петров

Валери Петров – „лекарят на думите”

Любимият на поколения Валери Петров напуска света на хората и на словото на достолепните 94 г. Макар и завършил медицина, той предпочита да бъде по-скоро „лекар на думите”. В това намира своето човешко призвание и го прави като поет, преводач, сценарист и драматург.

В каква семейна среда се оформя творецът?

Рожденото име на Валери Петров е Валери Нисим Меворах. Майка му, Мария Петрова, преподава френски език в столицата, а баща му – евреин по произход, е д-р Нисим Меворах, професор, известен адвокат и дипломат. Родителите му се запознават и обикват в Швейцария, където майка му е студентка, а баща му защитава докторската си степен.

Нисим Меворах е първокласен юрист, знаещ езици и обичащ изкуствата.  Мария е също толкова умна, културна и без съмнение играе уравновесяваща роля в семейството. Двамата приемат протестанството и вземат решение името на Валери Нисим Меворах, роден на 22 април 1920г., да се промени във Валери Нисимов Петров.

Без съмнение бъдещият творец расте в изискана и културна среда, която го оформя като интелигентен автор, авторитетен преводач и най-вече като добър човек.

Как протича житейският път на Валери Петров?

След като завършва италианското училище, Валери Петров учи медицина в Софийския университет и работи известно време като лекар.

В края на Отечествената война пише за в. „Фронтовак”, а след това се занимава с редакторска дейност в радио „София” и отново упражнява  лекарската си професия.

Валери Петров е сред основателите на в. „Стършел” и от 1945 до 1962г. е негов заместник – главен редактор.

Няколко години е културен аташе  в Рим и пътува до Америка и няколко западноевропейски страни, за да участва в различни форуми като делегат.

Завърнал се в родината,  Валери Петров работи като редактор и сценарист в СИФ „Бояна”. След 2г. напуска, но после се завръща и остава във филмовата студия още десет години.

Валери Петров има няколко сблъсъка с властта по това време. Първият е по повод сценария му за филма „На малкия остров”. ЦК на БКП смята, че в него липсва патетика и героизъм и критикува стила на автора. Вторият сблъсък обаче е по-сериозен. Той се случва десетина години по-късно и е свързан със случая „Солженицин”. Валери Петров и още неколцина творци са изключени от БКП, защото се въздържат при гласуването на протестна телеграма на български писатели срещу удостояването на Александър Солженицин с Нобелова награда.

Оттук нататък поради това, че отказват публикуването на творбите му, Валери Петров се отдава на преводаческа дейност и на творчество за деца. А след като „ембаргото” му пада и особено след демократичните промени, изключително продуктивният творец издава много стихосбирки, пише сценарии за филми и продължава с преводите.

Какво включва творчеството на Валери Петров?

Валери Петров започва да пише много рано и още на 15 г. издава в самостоятелна  книжка поемата си „Птици към север”.

Яркото си присъствие на литературната сцена обаче заявява с цикъла стихотворения „Нощи в планината” в сп. „Изкуство и критика” през 1940г.

Много популярни и харесвани са поемите му „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен”, стихотворният цикъл „Нежности” и всички произведения за деца.

Високо ценени са всички преводи на Валери Петров, особено на Шекспир. Той превежда не само от английски език, но и от руски, френски, италиански и испански.

Не по-малко значими са и пиесите на драматурга Валери Петров, някои от които продължават да се поставят на сцена и днес – „Когато розите танцуват”, „Честна мускетарска”, пиесите приказки „Копче за сън”, „Меко казано” и др.

Няма българин, който да не е гледал игралните  филми като „Рицар без броня” и „Йо-хо-хо”, или пък чудесните анимационни филмчета по негов сценарий.

До последната година на смъртта си Валери Петров продължава да пише – все така с млад дух, стиховете му са все така звънки и мелодични.

Заради мъдрите и непреходни послания на многообемното си творчество Валери Петров получава не само любовта на своите читатели и зрители, но и признание на световно ниво. Това е номинацията му за Нобелова награда, а книжката с детски стихчета „Пет приказки” му отделя заслужено място в почетния списък на Международния съвет за детска книга.

Радвал през дългия си живот малки и големи, „лекарят на думите” Валери Петров се обръща към тях с присъщия си оптимизъм:

Хора, недейте тъгува,

добрите писма са на път!