Кой е… Андреа Бочели

Андреа Бочели – ангелогласният певец, който обича тишината

Италианският тенор Андреа Бочели без съмнение е един от големите гласове на планетата. И макар че според негово признание славата го спохожда късно – когато е бил 35-годишен, сега, вече на 61, той се радва на световно признание. И най-важното – това, че един от синовете му, Матео, следва неговия път, го прави неизразимо горд и щастлив.

Как страстта към музиката го води напред?

Андреа Бочели е роден на 22 септември 1958г. в Лаятико, Италия. Като дете живее заедно с родителите и с брат си в семейна ферма. Прехранват се от продажбата на машини за обработка на земята, но най-вече от производството на вино, което продължава и до днес. Брат му Алберто  и майка му сега се грижат за къщата и за винарската изба след смъртта на баща му през 2000г.

Във фермата Андреа се научава на много неща, но най-вече да прави вино. Роден с глаукома, бъдещият голям певец губи окончателно зрението си на 12г. след злощастен инцидент с футболна топка.Загубата на зрение обаче не погубва страстта му към работата в семейното имение и най-вече към музиката. И ако няма зрение, има божествен глас, за чието укрепване и развитие се грижи любящата му майка Еди. Певецът говори с любов и признателност за своите родители, които отрано са забелязали таланта му. Майка му разказвала, че спирал да плаче като бебе, ако му пуснели да слуша класическа музика.

Още 6-годишен Андреа се учи да свири на пиано, а по-късно и на други музикални инструменти. Активно се занимава с пеене и едва 14-годишен печели музикално състезание с изпълнението на „O sole mio”.

През 1980г. Андреа завършва училище и започва да учи право в Пиза. За да се издържа, работи в пиано барове, като с тези изяви поставя началото на музикалната си кариера.

След университета е адвокат една година и тогава среща бъдещата си съпруга Енрика. Сключват брак през 1992г. и им се раждат двама синове – Амос и Матео. През 2002г. обаче се разделят и чакат 10г. Ватикана да разреши развода им. Междувременно Бочели среща на светско парти по-младата с 25г. Вероника. По-късно се сгодяват и им се ражда дъщеричка – Виктория. Сключват брак след разрешението на Ватикана, на който присъстват и трите им деца.

Пътят към върха

Може да се каже, че началото на големия успех за Андреа Бочели е моментът, в който той подписва договор със звукозаписна компания. Сред професионалните му успехи е участието му в осем опери, както и фактът, че е работил заедно с Лучано Павароти и Сара Брайтман.

Оказва се обаче, че не кой да е, а самият Папа Йоан Павел Втори е негов почитател. През 2000г., когато умира бащата на Бочели, майка му много иска синът й да пее пред висшите служители на Ватикана. Бочели изпълнява майчината молба, а няколко месеца след това, също в памет на баща си, изнася концерт пред Статуята на свободата.

Дуетите на Андреа Бочели със Сара Брайтман, Селин Дион, Кристина Агилера и др. на различни езици го поставят на първите места в класациите. Постига невероятни успехи на световните сцени и е записан в „Рекордите на Гинес” заради постигнато едновременно първо, второ и трето място в американска класация за класически албуми.

Признателните италианци през 2003г. наричат част от адриатическото крайбрежие на прочутия си сънародник Бочели.

„В тишината се крият богатства, така, както и в музиката”

Не случайно филмът, който разказва историята на тенора с кадифен глас, носи името „Музика на тишината”. Така се нарича и автобиографичната му книга, а „Гласът на тишината” е сред най-обичаните му песни.

Тишина и музика. Като че ли има някакъв парадокс. Но не. Няма. Според певеца тишината те кара „да размишляваш, да медитираш”. И още – „да мълчиш, е полезно.” Затова и той толкова силно обича тосканските поля. Там е далеч от врявата, там може да долови онази тишина, която за него е безценно богатство.

Може би затова през 2006г. Андреа Бочели съдейства за издигането на амфитеатър в Лаятико, наречен „Театър на тишината”. Всяка година през юли на неговата сцена ангелогласният певец изнася концерт заедно със свои приятели музиканти. Само тогава  там звучи музика. В останалото време царува тишина. Но незрящият певец „вижда” в нея много живот. Толкова, „колкото би стигнал на цялото човечество, чак до Вечността”.

Защото единствено когато мълчиш, можеш да чуеш другия. А е известно, че щастието обича тишината.